Четох порно

pornotoАко не бях харесала как пише Бояна Ламбер в блога си, едва ли щях да разбера за книгата й , още по-малко пък да си я купя и прочета. Но явно звездите, отговорни за това точните книги да попаднат в ръцете ни, са били благосклонни. Така се оказах притежателка на том от 368 страници с провокативното заглавие “Моето порно”.

Ако трябва да обобщя “какво е искал да каже авторът”, бих перифразирала култовата реплика от “Туин пийкс” – “Тази книга не е това, което е”. Тя не прилича на нищо, което съм чела досега и именно това ме заинтригува.

“Моето порно” е интересен експеримент – авторката публикува текстове, писани в блога й в продължение на 6 години. Книгата няма съдържание, нито бележки под линия и обяснения. Корицата й определено не е “модерна” и не “хващаща окото” . Колко тъпо – кой ще си купи нещо на хартия, щом вече го има безплатно в интернет? И с такава “грозна” корица – как книгата ще се отличи в морето от боза, която залива книжарниците? Доста смело и самоуверено от страна на неизвестната (поне за мен) авторка да мисли, че ще има успех.

Но Бояна Ламбер стига още по-далеч в своята арогантност – позволява си постоянно и направо натрапчиво да заявява личната си позиция в книгатата!  Вероятно това би извадило от равновесие някои читатели, би ги накарало да се чудят “За каква се мисли тая!?” Наистина – авторката като че ли има талант да дразни, но успееш ли да преодолееш първоначалната си фрустрация, достигаш до същността на  “порното”.

Тази книга ми човъркаше мозъка в продължение на цял месец. Трудно е да се каже за какво се разказва – текстовете са разнообразни: от кратки ревюта за книги и филми, през по-дълги и задълбочени коментари на актуални събития и  размисли относно процесите, протичащи  в българското общество. И макар на пръв поглед “Моето порно” да е фрагментирана, мисля, че в крайна сметка успях да открия главния герой: Личността, която смело заявява себе си, в едно (пост) социалистическо общество, където все още мнението на групата е закон и всеки различен бива наказан. Аз-ът, който има куража да застане и каже какво мисли, без да му пука дали и на кого ще се хареса. Човекът, който държи да каже истината, макар да знае, че от нея ще заболи и че вероятно ще си създаде немалко врагове. Вътрешно свободния човек.

“Моето порно” до известна степен задоволи глада ми за качествени публицистични текстове, каквито определено липсват в периодичния печат. Бояна Ламбер пише интелигентно, с чудесно чувство за хумор и самоирония, но когато е необходимо става жестоко откровена. Случваше се неведнъж да прочитам по няколко текста и да затварям книгата с чувство за безнадеждност. За щастие, оптимистичното усещане, лекото намигване да не вземаме живота твърде насериозно все пак преобладават. Приключих книгата с убеждението, че макар да е неизвестно как и кога, все пак е сигурно, че “шъ съ опраим”. А докато чакаме май ни остава само да си сипем питие и да се наслаждаваме на “порното” .

Публикувах този текст и в блога Date a girl who reads, където говоря за книги, които харесвам.

Advertisements
Четох порно

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s