Бавни снимки

Веднъж един фотограф ми каза „Това че имаш скъп фотоапарат не те прави фотограф. Едни от най-добрите снимки съм правил с обикновена, пластмасова камера“.

Напоследък преоткривам разходките из любими софийски улици. И снимането с лента.

Фактът, че разполагаш с ограничен брой кадри те кара да намалиш темпото,  да премисляш и да се наслаждаваш много повече на момента. Нещо, за което не остава много време когато можеш да „щракаш“ неограничено.

А споделянето на разходките  носи друга гледна точка и много добро настроение.

Disclaimer: Не ме съдете твърде строго за снимките, все още имам доста да уча.

Реклами
Бавни снимки

Снегът е бомба със заглушител

Снегът е бомба със заглушител.
Избухва с категорична тишина.
За да ни напомни да намалим темпото
и да си пъхнем суетата в някое чекмедже.
А после да излезем на разходка.

Снегът е бомба със заглушител

поезия

мечтая за поезия на ежедневието

редове, пъхнати между топли чаршафи сутрин

думи, стаени на дъното на чаша чай

образи, надничащи иззад стари огради

мълчания по-скъпи от злато

поезия

Ценaта на щастието

През май тази година си купих щастие на цена 279 лв.
Яркозелено на цвят, с две колела.
Ползвам си го със здраве вече пети месец.

Донесе ми много
смях
слънце
свобода

Инвестицията в някои вещи е с висока възръщаемост на хубави моменти.
Хубаво е да мислим и за това, когато купуваме.
Така току-виж сме осъзнали, че всъщност нямаме нужда от толкова много, за да бъдем щастливи.

Ценaта на щастието

празн(ичн)о

Обичам София да е празна.

Когато се махнат хората и колите, градът, който обичам, изпълзява от ъглите.

Улиците, злачни или припечени на обедното слънце, по които ти се струва, че само ти минаваш.

Лятната тишина, която се простряла навред и изпълва не само пространството, но и времето.

Всичко обикновено изведнъж става красиво и необичайно. Достойно за снимане. И дори за обичане.

Дай Боже повече такива празни(чни) дни в София!

 

 

 

празн(ичн)о

лимонаден дзен

Наскоро пробвах да правя домашна лимонада (по ето тази рецепта). Получи се доста добра и приятно разхлажда в жегата.

Усилието да настържа лимоновите кори, после да изцедя два килограма лимони с обикновена ръчна сокоизтисквачка ми донесе истинско удовлетворение. И ми даде време насаме със себе си, което иначе рядко отделям.

Докато живеем online започват да ни липсват тактилните усещания, участието в трансформацията на материята от една форма в друга.

А щастието е продукт и на петте сетива.

Вероятно затова все повече хора се захващат да майсторят разни неща. И това е хубаво.

лимонаден дзен