събирам лято


като светулки във буркан

събирам лято…

на кого ли ще го дам?

Реклами
събирам лято

светлината на следобеда


Имам един любим момент от пролетните следобеди.

Когато слънцето вече е ниско над покривите и клони към залез, светлината е най-красива.

Някак тиха и поетична едновременно.

Времето спира.

Слънчевите лъчи гъделичкат кожата и сякаш топлят овътре. Сетивата се отварят.

И внезапно – красотата извира от най-невзрачните предмети. Като това цвете в кухнята, което просто си  седи там, ден след ден, незабележимо.

До вчера, когато лумна в цялата пред-залезна светлина.

Дано има повече такива следобеди тази пролет…

светлината на следобеда

7 зайци (засега)

Не знам дали защото е годината на заека или поради някаква друга мистериозна причина, но напоследък вкъщи се забелязва повишена концентрация на зайци.

До този момент са 7…но нали знаете…зайците се множат бързо 😉

Ето ги:

Заек номер 1: Донесох си го от един Коледен базар в Будапеща 🙂 Пълнен е с лавандула.

 

Заек номер 2 и 3: Всъщност са двойка февруарски зайци. Бяха за подарък, ама не можах да им устоя и си ги запазих.

Заек номер 4: Този е изработен от филц и има най-смешния пиянски нос на света.

Заек номер 5: Е много специален, защото е правен от не само талантливата, но и  (както се види) доста сръчна Мария. Характерна особеност – носи дантелени кюлоти.

Заек номер  6: Е еднин доста вятърничъв заек – брошка от тук.

7-ми и последен (засега), но не по важност: Специалният Friday Bunny, който Ани нарисува върху кецките ми. Получи се доста добре и съм сигурна,че винаги когато нося тези кецки ще нося и добро натроение 🙂

 

7 зайци (засега)

Как звучи София

Тези музиканти веселят хората, излезли да се порадват на пролетното слънце в градинката пред Народния театър. Свирят доста сносно популярни джаз парчета и ми напомнят някак на Buena Vista Social Club.

Докато гледах ето този клип на Kotarashky се замислих колко хубаво би било да направим серия снимки на уличните музиканти в София.

Пуснах мухата в туитър и @Saaabina, @ralchev, @djori и @asennenov изявиха ентусиазъм да се включат.

Ако и вие искате да се включите, ето накратко каква е идеята:

Всеки може да снима с каквото си иска – дигитален или лентов фотоапарат, сапунерка, телефон ( и всякакви други фотографски апаратури, с които, ще ме извините – не съм запозната). Снимките може да са цветни или черно бели, позволени са всякакви фотографски техники и тайни хватки. Само без Photoshop, моля 🙂 Може да бъдат придружени от текст, както @ralchev предложи, а може да са си просто снимки на улични музиканти.

За да събираме на едно място снимките направих  Sofia Street Music . Снимки можете да изпращате на sofia.street в  abv. bg

Като съберем повечко фотографии може да направим една offline изложба 🙂

Хайде, да видим как звучи София!

Как звучи София

тишината е любов

думите често ни служат за да заглушим това, което идва отвътре.

за да не се вслушаме в него

и най-вече – да не го чуе човекът отсреща.

затова можем да помълчим  истински само с онези,

които обичаме.

тишината е любов.

 

тишината е любов

Истанбул на малки глътки

Истанбул е нахален като уличните си търговци, които те заговарят на хиляди езици от всеки ъгъл.

Той влиза в теб и завладява сетивата. Слуха. Обонянието. Зрението.

Сърцето ти.

Истанбул е гъст и тъмен като утайката от кафето.

Хем горчив, хем сладък.

Истанбул се пие на малки, бавни глътки. С кеф.

Той е  сладкия ябълков чай, който момчетата разнасят сутрин с табли по дюкяните.

Той е мързелив котарак, опънал се да пече корем на мартенското слънце пред Синята джамия.

Той е стипчив сок от нар, прясно изцеден от уличен търговец и изпит на крак на една почти отвесна и много тясна уличка.

Той е рибарски залез на пристанището и хапка balık ekmek*.

Той е импровизирана музика, небрежно създавана по ъглите, в музикалните магазини, в тесните кафенета.

Той е сръчен чирак, който се промъква ловко между масите със съд с живи въглени за да ти запали наргилето.

Той е в красивите орнаменти на оята, в която женските пръсти вплитат толкова много мечти.

Истанбул е още толкова много неща.

И колкото и на бавно да го пиеш – една чашка никога не ти стига. Винаги искаш да се върнеш за още.

__

*balık ekmek – хлебче с риба, рибен сандвич

Истанбул на малки глътки

!ncredibly stupid витрина

Това е витрината на един от магазините за индийски стоки, които никнат като гъби напоследък в центъра на София.

На пръв поглед няма нищо нередно в нея…

Като изключим снимката на индийката в жълто сари, изложена сред манекените.

Може би собствениците си мислят, че образ на индийска жена в автентична дреха продава.

Асоциацията, която аз си направих беше:

Жени като тази работят за мизерна надница десетки часове на ден, за да може ние, хората от другия край на света да си купуваме евтини дрехи (в ниската цена се включва значителна надценка – печалба за продавача).

Мисълта ме накара да се почувствам некомфортно.

А да продадеш стоката си на някой, който не се чувства особено комфортно е доста трудно, уважаеми продавачи…

!ncredibly stupid витрина