Кой се страхува от голата истина?

yulianСбръчканото и обагрено от разширени вени и старчески петна голо тяло на възрастна жена заема цялата стена. Тяло, отпуснато в ръцете на млад мъж.
„Толкова грозно“, възмутено шушукат две лелки, докато се изнизват от галерията.
Изложбата „Мигновения“ на Юлиян Табаков явно предизвиква всеобщ потрес и възмущение. „Скандално“ е да съблечеш  81-годишната актриса Златина Тодева и да я сложиш до младото тяло на Марий Росен.  И да разпечаташ тези снимки с размер на билборд.
Грозно е. Скрийте го.
Голата истина е страшна, когато е на 81!
В нашето общество, където идеалът за красота са пластмасовите човешки версии на куклата Барби, да покажеш едно остаряло голо тяло е смелост, дори безумство. Трудно се преглъща.

Мястото на  възрастните хора в България е периферията – те не само не могат да си позволят финансово да вземат активно участие, но и някак удобно „влизат в ролята“, която стериотипът им налага. Бабите са, за да седят край печката, облечени с дебели плетени елеци, да посрещат дълго чакани гости от града, да слагат тежки софри с домашни  гозби и да пълнят багажници с пресни зеленчуци, плодове и всякакви други „еко“ и „био“ продукти. Има още

Кой се страхува от голата истина?

Любовта, без която не можем

lisachandler

 

Вярвате ли в любовта? Ама честно!

Нека уточня, че  говоря за  романтичната любов, която успешно се продава, опакована в лъскав целофан на сърчица. Особено интензивно в този период на годината.

(едноминутна пауза за да си отговорите на въпроса)

Вярването в любовта е ирационално като вярата в  Дядо Коледа – надяваш се да го има и да ти донесе хубави подаръци и ако не ги получиш се чувстваш излъган. Още по-ирационално ми се струва, че след като си бил лъган нееднократно, всеки път когато се влюбиш – все се надяваш, че този път ще е различно.

От гледна точка на разума  любовта не е виновна за загубата на вяра в нея.  Затваряме очи и се хвърляме в бездната на новата любов, пометени от химията  на привличането. Натоварваме обекта на любовта си с очаквания: да ни даде крила, за да се издигнем над пропастта или поне да ни държи ръката докато летим с бясна скорост към дъното й.  Да очакваш от някого (освен от себе си) да направи нещо е сигурен начин да се разочароваш. Можем ли тогава да се сърдим и да обвиняваме друг човек, че са ни е разбил сърцето, когато всъщност си го разбиваме сами? Има още

Любовта, без която не можем

какво да (ми) подарите за Коледа

christmas

Погледнах блога – срам ме откога не съм писала

И понеже наближава Коледа, размечтах се за чудеса и подаръци и реших да споделя моите идеи за подаръци. Ето кратък и безкрайно неизчерпателен списък:

Книги

Привърженик съм на кампанията „Подари книга за Коледа“ (не само една, не само за Коледа)

Както може би знаете, между 9 и 14 декември в НДК се провежда 42-рото издание на Панаира на книгата. Почетен гост на Панаира е Румъния. Паралелно с Панаира (25 ноември – 14 декември) се провежда и второто издание на Софийския литературен фестивал с фокус върху Скандинавския север. Има хубави събития, които определено си струва да се посетят.

Относно книгите, не бих се наела да направя предълъг списък с препоръчани заглавия (и без това сега е модерно всеки да препоръчва книги, хайде нема нужда). Ще споделя само три заглавия които са ми на сърце. Първата книга, която ми идва наум за Коледен подарък, е „Когато искам да мълча“ , за която написах накратко тук. Тя има малко думи и огромна мъдрост. Притихналост и светлина, които ми се струват много удачни за настъпващите Коледни празници. Други две книги, които чакам с нетърпение са „Чисти стихотворения“ на Мария Донева и „Разглобено лято“ на Людмил Тодоров (един от най-любимите ми съвременни български писатели)

Красиви неща

Освен книгите страшно много обичам красиви ръчно-правени неща. За щастие, този уикенд има цели два базара, където човек може да разгледа и да си купи разни красоти – Next Door Winter Fair е на 6 декември следобед в betahaus, a soBAZAAR на 6 и 7 декмври в SOHO.

Моите лични фаворити сред многото хубавини са:

Бижута

Тук ако не ме спрете мога сигурно да изреждам до безкрай 🙂 Може би фаворит ми е Joi d’Art – обожавам ги, винаги имат страшно красиви и запомнящи се колекции. Освен техния магазин си струва да се отбие човек и в Sabai на Малките Пет кьошета, където след 5 декемви ще има бижута на Армавени Стоянова, Симеон Шомов и Полина Димитрова  

Бельо

На 5 декември Bon Bon Lingerie България представят новата си колекция.  Lena-Lena също е на празнична вълна и предлага Коледни модели. Не на последно място е и ръчно правеното бельо на Мила Докова, в което се влюбих това лято в Пловдив

5. Други random идеи за подаръци, които също вършат работа: домашно приготвен кекс, канелени рулца или джинджифилови сладки; билет за кино, театър или концерт, пътуване до някъде, пакет хубав чай.

Или просто малко време. Час или два сладки приказки, смях, разходка, гушкане или споделено мълачние. Без да телефони и фейсбук.

Най-ценният подарък 🙂

какво да (ми) подарите за Коледа

червено

Есента се завърна от лятна ваканция, още със слънце в очите и вятър под полата, и се захвана за работа като за последно. Само за ден два боядиса всичко в червено, оранжево и жълто. Най-много обичаше червеното всъщност. „Червеното е цветът на живота“, мислеше си тя.
Изгревът е червен
червена е кръвта
червена е била и ябълката на греха.
Червени са обувките на момичето, което всяка сутрин трополи по калдъръмената уличка надолу към пристанището
червена е панделката в косите на момиченцето, което живее на улица „Боровинкова“ 9
червен е сокът от малини по пръстите на баба
и доматите дето зреят на двора.
Червена е шамията на старата циганка, дето обикаля градския площад и гледа на ръка
червено е виното и бълбука весело, докато кръчмарят го налива
червен е и носът на градския пияница, който по обед дреме на сянка под липите
червено е онова седмаче, дето се роди вчера на обущаря
и огънят в пещта на ковача – и той е червен
и железата, които излизат от огнената паст горят в алено.
Червена китка беше затъкнала зад ухо чернооката хубавица, по която и млади, и стари въздишат
ето я и стринката от третия етаж – излезе да изтърси трохите от една червена покривка.
Разбира се, най-хубаво червен е цветът на малкия старомоден мотопед, с който пощальонът разнася писмата рано сутрин, преди да се е събудил градът.
А бузите на червендалестата лелка, дето работи в хлебарницата – как можах да ги забравя? Тя винаги е цялата обрашнена, бяла…само бузите й розовеят.
Едно момченце си изпусна захарното петле докато тичаше да настигне сладоледаджията. Сега петлето лежи в прахта – лъскаво и кърваво-червено, събрало лъчите на следобедното слънце.
Червен е залезът, дето толкова влюбени се събират да гледат на кея
понякога, когато има вятър, луната също е бледо-червена.
С червена кърпа забърсва потта от челото си носачът, който току що е качил пианото на старата госпожа Петрова, дето има червени мушката на балкона и често сяда в сладкарница „Роза“ и разговаря с ъс старата си приятелка госпожа Ефросинова.
Госпожа Ефросинова винаги има червена кърпичка, втъкната в ревера на сакото си – не за друго, ами защото е в тон с червената й коса. Дори съпругът й понякога слага червена вратовръзка, но само когато иска да е мил с нея или просто да я помоли да му приготви реване за закуска в неделя.
Като говорим за червено, няма как да пропуснем лицето на месаря Тотю, който много се вълнува от политика и футбол. Колчем местният отбор се случи да играе някой незначителен мач, Тотю захвърля омазаната си престилка и сяда да гледа. А когато се случи да има голово положение, наш Тотю се хвърля с устремен рев към кутията на телевизора и аха да влезе в нея. А лицето му червенее ли червенее.
При все това, хич не разбирам защо наричат есента „мъртъв сезон“.

 

червено