На кого му пука за литературата?

stop-warДоскоро се вълнувах от българската литература. Участвах в групи, следях дискусии, коменитрах и страстно защитавах автори. Единственото, което си спечелих, бяха опънати нерви и прозвището „хейтър“. Неведнъж имах „щастието“ да видя как се прави „маркетинг“ на книга на български автор и изживях известен шок от това колко ниско са готови да паднат хората в името на смехотворни продажби и евтина популярност.

Много по-щастлива съм, откакто тези „книжни войни“ не ме занимават. Но неминуемо във фейсбук фийда ми току избухне някой актуален „литературен“ скандал.
Схемата в общи линии е една и съща – човекът Х скучае и решава да се заяде с човека У (когото мрази, защото има повече лайкове, продажби, награди или народна любов). Оформят се вражески лагери, които се впускат в кървав словесен двубой. Всеки е убеден, че е единствено прав и не желае дори да слуша какво имат да кажат другите. Размятат се криливи ризи и долни гащи, разменят се ехидни реплики и подигравки, изричат се тежки обвинения. Покрай всичко това изпълзяват и всякакви амбициозни писачи, които започват да отсъждат кой-крив, кой прав и да раздават компетентни разпореждания какво трябва да се направи с надеждата да попаднат под светлината на прожекторите.

В целия този жалък водевил нямаше да има нищо лошо, ако участниците в него не спираха да повтарят колко им пука за българската литература и как „нещо трябва да се направи“, за да я спасим.
Съжалявам, дами и господа, но отстрани не личи да Ви пука нито за читателите, нито за литературата. Това, което виждам, е една непрекъсната его-борба, едно надхващане кой е по-по-най и кой ще събере по-голяма глутница лаещи кучета. Средствата, с които се води тази борба, са махленски, развоят-предвидим. Като че ли така презряните „риалити шоута“ са с малко по-добър сценарий (там поне липсват претенции).

И докато всички се опитват да разделят и без това оскъдната баница, изведнъж ще вземе да се окаже , че на читателят му е писнало и е минал на безглутенова диета, изключваща български писатели. И то не защото всичките са „маскари“ или бездарници, а защото му е писнало от незряло поведение, ненужна драма и евтини рекламни манипулации.

Ако бях на мястото на онези, дето ги е грижа за българската литература, бих се занимавала по-малко с интриги и сеирджийство и повече с опити за по-добро писане, издаване и критично дискутиране. Тази работа няма как да стане без всеки да преглътне за малко егото си.

Но нали всички, на които им пука за българската литература, се готови да се борят за повече добри автори, повече издадени, преведени и продадени хубави книги и повече развълнувани читатели?
Или поне така твърдят.

Image: Charles Beeler

На кого му пука за литературата?

Четох порно

pornotoАко не бях харесала как пише Бояна Ламбер в блога си, едва ли щях да разбера за книгата й , още по-малко пък да си я купя и прочета. Но явно звездите, отговорни за това точните книги да попаднат в ръцете ни, са били благосклонни. Така се оказах притежателка на том от 368 страници с провокативното заглавие “Моето порно”.

Ако трябва да обобщя “какво е искал да каже авторът”, бих перифразирала култовата реплика от “Туин пийкс” – “Тази книга не е това, което е”. Тя не прилича на нищо, което съм чела досега и именно това ме заинтригува.

“Моето порно” е интересен експеримент – авторката публикува текстове, писани в блога й в продължение на 6 години. Книгата няма съдържание, нито бележки под линия и обяснения. Корицата й определено не е “модерна” и не “хващаща окото” . Колко тъпо – кой ще си купи нещо на хартия, щом вече го има безплатно в интернет? И с такава “грозна” корица – как книгата ще се отличи в морето от боза, която залива книжарниците? Доста смело и самоуверено от страна на неизвестната (поне за мен) авторка да мисли, че ще има успех. Continue reading „Четох порно“

Четох порно

какво да (ми) подарите за Коледа

christmas

Погледнах блога – срам ме откога не съм писала

И понеже наближава Коледа, размечтах се за чудеса и подаръци и реших да споделя моите идеи за подаръци. Ето кратък и безкрайно неизчерпателен списък:

Книги

Привърженик съм на кампанията „Подари книга за Коледа“ (не само една, не само за Коледа)

Както може би знаете, между 9 и 14 декември в НДК се провежда 42-рото издание на Панаира на книгата. Почетен гост на Панаира е Румъния. Паралелно с Панаира (25 ноември – 14 декември) се провежда и второто издание на Софийския литературен фестивал с фокус върху Скандинавския север. Има хубави събития, които определено си струва да се посетят.

Относно книгите, не бих се наела да направя предълъг списък с препоръчани заглавия (и без това сега е модерно всеки да препоръчва книги, хайде нема нужда). Ще споделя само три заглавия които са ми на сърце. Първата книга, която ми идва наум за Коледен подарък, е „Когато искам да мълча“ , за която написах накратко тук. Тя има малко думи и огромна мъдрост. Притихналост и светлина, които ми се струват много удачни за настъпващите Коледни празници. Други две книги, които чакам с нетърпение са „Чисти стихотворения“ на Мария Донева и „Разглобено лято“ на Людмил Тодоров (един от най-любимите ми съвременни български писатели)

Красиви неща

Освен книгите страшно много обичам красиви ръчно-правени неща. За щастие, този уикенд има цели два базара, където човек може да разгледа и да си купи разни красоти – Next Door Winter Fair е на 6 декември следобед в betahaus, a soBAZAAR на 6 и 7 декмври в SOHO.

Моите лични фаворити сред многото хубавини са:

Бижута

Тук ако не ме спрете мога сигурно да изреждам до безкрай 🙂 Може би фаворит ми е Joi d’Art – обожавам ги, винаги имат страшно красиви и запомнящи се колекции. Освен техния магазин си струва да се отбие човек и в Sabai на Малките Пет кьошета, където след 5 декемви ще има бижута на Армавени Стоянова, Симеон Шомов и Полина Димитрова  

Бельо

На 5 декември Bon Bon Lingerie България представят новата си колекция.  Lena-Lena също е на празнична вълна и предлага Коледни модели. Не на последно място е и ръчно правеното бельо на Мила Докова, в което се влюбих това лято в Пловдив

5. Други random идеи за подаръци, които също вършат работа: домашно приготвен кекс, канелени рулца или джинджифилови сладки; билет за кино, театър или концерт, пътуване до някъде, пакет хубав чай.

Или просто малко време. Час или два сладки приказки, смях, разходка, гушкане или споделено мълачние. Без да телефони и фейсбук.

Най-ценният подарък 🙂

какво да (ми) подарите за Коледа

ГГ като терапия

Неясно защо, четенето на Георги Господинов винаги ме провокира към писане. На път за Барселона, на летището във Виена се почувствах изключително щастлива от избора си на книга („Балади и разпади“ ). Чудесна компания за това пътуване, мисля си. И пиша:

Музика

от колички за багаж

от куфари

от стъпки.

От бебешки провиквания 

Гукане

Разменени поздрави

Марш на стюардеси

Набързо телефонни думи

 

„Passengers please proceed…“

„Auf Wiedersehen“

„Hola“

„Побързай“ 

…и нещо си там на китайски.

 

Мълчание и взиране

в лаптоп

смартфон

таблет

или пък (!) книга.

Звукът от напрягането на очния нерв.

 

Животите ни се разминават на Терминал 4.

Говорим на един език –

Вавилонски.

Мълчим на различни.

„Невидимите кризи“ е последната книга на Господинов, която прочетох за един благосклонно слънчев мартенски следобед.      Чудесна терапия.

ГГ като терапия