Тук, там, у дома

doorПреди няколко години, докато живях в Индия, домът ми беше едно общежитие. Сива, четириетажна сграда, в която често нямаше ток. Наоколо имаше множество подобни сгради, бунище (на което понякога издигаха шатри и правеха сватби) и прашни улици.
Ако отида днес в Гургаон, едва ли ще намеря мястото – нищо чудно да са построили поредния модерен офис, жилищен комплекс или мол. Но дори и U-59 (номерът на блока, който наричахме u-pipty-nine, имитирайки хинглиш) да е там, домът вече го няма. И онази година – луда и прекрасна – няма как да се върне.

При пътуването ми до Берлин наскоро отново ме споходи усещането, че съм „у дома“. Прибрах се в София, но продължих да пристигам и заминавам, докато четях „Куфарът на брат ми“ в метрото. Мъчеха ме въпросите, които си задавам (а и не само аз) вече толкова време: Защо съм „тук“, а не там? (Къде там?); По-добре ли ще съм „там“?; „Тук“ или „там“ е щастието? Къде е домът ми? Continue reading „Тук, там, у дома“

Advertisements
Тук, там, у дома

Berlin, I love you

This slideshow requires JavaScript.

Не знам точно кога и как човек се влюбва в градове. Само знам, че съм влюбена в Берлин.

Всичко започна преди две години, когато една приятелка ми разказа, “колко чудесен е този град, каква атмосфера, как е хубаво да караш колело покрай реката”. Не след дълго вече бяхме в самолета, настроени за приключения. За съжаление Берлин ни посрещна повече от хладно. Всъщност, попари ентусиазма ни с леден априлски вятър. Беше хубаво, но твърде далеч от мечтата. Тогава си казах – трябва да ида през лятото, когато е топло. И ето – тази година резервирах билет за края на юни.

Точно преди да тръгна прогнозата обаче беше повече от мрачна – дъжд в 4 от 5-те дни. Примирих се, че тая любов ще е несподелена и сложих в куфара дъждобран и гумени кецове. Оказа се, че не съм подготвена за задушните и влажни дни, които ме очакваха, но все пак с Берлин затоплихме доста отношенията 🙂 Continue reading „Berlin, I love you“

Berlin, I love you

ГГ като терапия

Неясно защо, четенето на Георги Господинов винаги ме провокира към писане. На път за Барселона, на летището във Виена се почувствах изключително щастлива от избора си на книга („Балади и разпади“ ). Чудесна компания за това пътуване, мисля си. И пиша:

Музика

от колички за багаж

от куфари

от стъпки.

От бебешки провиквания 

Гукане

Разменени поздрави

Марш на стюардеси

Набързо телефонни думи

 

„Passengers please proceed…“

„Auf Wiedersehen“

„Hola“

„Побързай“ 

…и нещо си там на китайски.

 

Мълчание и взиране

в лаптоп

смартфон

таблет

или пък (!) книга.

Звукът от напрягането на очния нерв.

 

Животите ни се разминават на Терминал 4.

Говорим на един език –

Вавилонски.

Мълчим на различни.

„Невидимите кризи“ е последната книга на Господинов, която прочетох за един благосклонно слънчев мартенски следобед.      Чудесна терапия.

ГГ като терапия

между небето и водата

керкини2 керкини1 керкини

Не знам какво да ви кажа за езерото Керкини  освен че е неземно красиво  и страшно близо до границата. Между септември и март могат да се наблюдават много редки птици, включително пеликани и розови фламинги. Чудесно място за бягство през уикенда!

 

между небето и водата

Истанбул на малки глътки

Истанбул е нахален като уличните си търговци, които те заговарят на хиляди езици от всеки ъгъл.

Той влиза в теб и завладява сетивата. Слуха. Обонянието. Зрението.

Сърцето ти.

Истанбул е гъст и тъмен като утайката от кафето.

Хем горчив, хем сладък.

Истанбул се пие на малки, бавни глътки. С кеф.

Той е  сладкия ябълков чай, който момчетата разнасят сутрин с табли по дюкяните.

Той е мързелив котарак, опънал се да пече корем на мартенското слънце пред Синята джамия.

Той е стипчив сок от нар, прясно изцеден от уличен търговец и изпит на крак на една почти отвесна и много тясна уличка.

Той е рибарски залез на пристанището и хапка balık ekmek*.

Той е импровизирана музика, небрежно създавана по ъглите, в музикалните магазини, в тесните кафенета.

Той е сръчен чирак, който се промъква ловко между масите със съд с живи въглени за да ти запали наргилето.

Той е в красивите орнаменти на оята, в която женските пръсти вплитат толкова много мечти.

Истанбул е още толкова много неща.

И колкото и на бавно да го пиеш – една чашка никога не ти стига. Винаги искаш да се върнеш за още.

__

*balık ekmek – хлебче с риба, рибен сандвич

Истанбул на малки глътки

Думи в снимки

По случай Деня на славянската писменост и култура, реших да споделя няколко снимки от скорошното ми посещение в Боровец и Самоков.

Винаги съм се чудила какви ли хора измислят, пишат и превеждат надписите и табелите.  И как една съвсем обикновеНа бреза става необикновеННа 🙂

Домакините на ВЕЦ-а в двореца „Царска Бистрица“ любезно ни дават указания. Хайде за звъненето разбирам – шумно е…


Ама от какъв зор да си изтриваме краката, след като дори не ни пускат да влезем?

Тук виждаме един шедьовър на преводаческото изкуство „сирене под прикритие“ или направо „сирене по шпионски а ла 007“  (подобно на „стисканото мляко“, видяно в същото меню)

Този плакат искрено ме озадачи. Уж фестивалът се провежда под мотото „Мир на Балканите“, а главният организатор и режисьор носи звучното и не особено миролюбивото име Войн Войнов…

„Показен магазин“ – поредната умиляваща соц-табела. Много моля някой да ми обясни какво е имало в тези показни магазини и това, което се е предлагало само за „показ“ ли е било или е можело и да се купи. Много ми е интересно.


Думи в снимки