Истанбул на малки глътки

Истанбул е нахален като уличните си търговци, които те заговарят на хиляди езици от всеки ъгъл.

Той влиза в теб и завладява сетивата. Слуха. Обонянието. Зрението.

Сърцето ти.

Истанбул е гъст и тъмен като утайката от кафето.

Хем горчив, хем сладък.

Истанбул се пие на малки, бавни глътки. С кеф.

Той е  сладкия ябълков чай, който момчетата разнасят сутрин с табли по дюкяните.

Той е мързелив котарак, опънал се да пече корем на мартенското слънце пред Синята джамия.

Той е стипчив сок от нар, прясно изцеден от уличен търговец и изпит на крак на една почти отвесна и много тясна уличка.

Той е рибарски залез на пристанището и хапка balık ekmek*.

Той е импровизирана музика, небрежно създавана по ъглите, в музикалните магазини, в тесните кафенета.

Той е сръчен чирак, който се промъква ловко между масите със съд с живи въглени за да ти запали наргилето.

Той е в красивите орнаменти на оята, в която женските пръсти вплитат толкова много мечти.

Истанбул е още толкова много неща.

И колкото и на бавно да го пиеш – една чашка никога не ти стига. Винаги искаш да се върнеш за още.

__

*balık ekmek – хлебче с риба, рибен сандвич

Истанбул на малки глътки

Думи в снимки

По случай Деня на славянската писменост и култура, реших да споделя няколко снимки от скорошното ми посещение в Боровец и Самоков.

Винаги съм се чудила какви ли хора измислят, пишат и превеждат надписите и табелите.  И как една съвсем обикновеНа бреза става необикновеННа 🙂

Домакините на ВЕЦ-а в двореца „Царска Бистрица“ любезно ни дават указания. Хайде за звъненето разбирам – шумно е…


Ама от какъв зор да си изтриваме краката, след като дори не ни пускат да влезем?

Тук виждаме един шедьовър на преводаческото изкуство „сирене под прикритие“ или направо „сирене по шпионски а ла 007“  (подобно на „стисканото мляко“, видяно в същото меню)

Този плакат искрено ме озадачи. Уж фестивалът се провежда под мотото „Мир на Балканите“, а главният организатор и режисьор носи звучното и не особено миролюбивото име Войн Войнов…

„Показен магазин“ – поредната умиляваща соц-табела. Много моля някой да ми обясни какво е имало в тези показни магазини и това, което се е предлагало само за „показ“ ли е било или е можело и да се купи. Много ми е интересно.


Думи в снимки

В страната на шоколада

Не знаех как да го кръстя този пост…но бидейки choco-wholic името си дойде само.

Като тръгвах за Белгия, всички се надпреварваха да ме съветват „непременно да опитам бирата, мидите, картофките и гофретите“. И шоколада разбира се. Е, да кажем че мидите и бирата ги попропуснах, пробвах „най-хубавите“ картофи в цял Брюксел (които си бяха просто пържени картофи :)). Но да започнем от начало…

Прогнозата за времето, естествено беше дъжд. Дъжд и пак дъжд. Като добавим и режещия вятър…не беше мечтаното време за разходки, но това хич не попречи на любопитството да надделее.  Още с пристигането ми обясниха, че Брюксел е малък град, в който ще се ориентирам много лесно. И аз тръгнах, въоръжена с една карта…да се ориентирам. Някои се ориентират по карти, други питат за посоката. При мен това, което се оказа че работи се нарича интуиция. Позамотах се из уличките, минах по някакви странни маршрути и все пак успях да видя най-важните забележителности.

По пътя попаднах на чаровни улички и местенца…

Тъй като не обичам особено музеите, се ограничих единствено с Musee des Instruments de Musique . Там може да се чуят музикални инструменти от цял свят (включително български гайди, гъдулки и кавали) – слагаш едни слушалки и докато минаваш край съответната витрина – засвирва точния инструмент 🙂

Много симпатични бяха уличките около Galerie Royale de St Hubert ( прототип на      днешните молове) – тесни и претъпкани с много ресторантчета с най-разнообразна кухня. И разбира се, по един PR (викач), който подканва на всички езици да опитате „оригиналните рецепти“ 🙂

Отидох също и до Атомиума. Построен е през 1958 за световното изложение и наскоро обновен, използват го за различни изложби. А интерора е очарователно ретро…напомня на космически кораб като от първите серии на Стар Трек 🙂

Ходенето ми до Брюж си беше приключение…първо се качих на грешен влак, после не можахме да се разберем много добре със служителите на гарата (с моя лош френски и несъществуващ фламандски и техния слаб английски ;)). Как да е, добрах се някак…

Брюж е като град излязал от някоя приказка. С много малки улички, кокетни къщи и живописни канали. Открих дори магазинче за плюшени мечоци, което се казваше Bear Necessities. Too cute 🙂 Както понякога се случва, фотоапаратът ми отказа да ми съдейства…затова имам само няколко снимки. На тях може би си личи, колко мрачно и дъждовно беше времето…

За сметка на лошото време пък направих грешката да вляза в една chocolaterie и да си купя home-made murshmelows с вкус на кафе…Мммм 🙂

В заключение – мисля, че лошото време кара белгийците да прибягват до excessive consumption на шоколад. Което никак не е лошо понякога, нали? 🙂

В страната на шоколада