Category Archives: седим и мислим …

Тук, там, у дома

doorПреди няколко години, докато живях в Индия, домът ми беше едно общежитие. Сива, четириетажна сграда, в която често нямаше ток. Наоколо имаше множество подобни сгради, бунище (на което понякога издигаха шатри и правеха сватби) и прашни улици.
Ако отида днес в Гургаон, едва ли ще намеря мястото – нищо чудно да са построили поредния модерен офис, жилищен комплекс или мол. Но дори и U-59 (номерът на блока, който наричахме u-pipty-nine, имитирайки хинглиш) да е там, домът вече го няма. И онази година – луда и прекрасна – няма как да се върне.

При пътуването ми до Берлин наскоро отново ме споходи усещането, че съм „у дома“. Прибрах се в София, но продължих да пристигам и заминавам, докато четях „Куфарът на брат ми“ в метрото. Мъчеха ме въпросите, които си задавам (а и не само аз) вече толкова време: Защо съм „тук“, а не там? (Къде там?); По-добре ли ще съм „там“?; „Тук“ или „там“ е щастието? Къде е домът ми? Има още

2 коментара

Filed under за душата, настроения, пътешествия, седим и мислим ...

Две хубави гърди

Project Breastfeeding Promo by Kalimana.com from Kalli Pavon on Vimeo.

В един идеален свят този пост би вървял със снимков материал на гърдите ми, които по всеобщо мнение не са никак лоши. 🙂
За голямо мое съжаление не разполагам със снимка, на която кърмя,  така че ще трябва да се задоволите с това видео за насърчаване на участието на бащите в кърменето. Sorry!

Значи – голи цици по билборди,телевизии, вестници, интернет, реклами и в заведенията може, ама кърмещи голи гърди не може? Жената като  сексуален обект, играчка, аксесоар – може да си покаже гърдите. Даже трябва. Когато обаче трябва да си нахрани детето – да се крие, щото „смущавала другите“.

В интерес на истината, аз също малко се смущавам като видя жена да кърми. Не заради друго, а защото се чувствам натрапник в един толкова интимен момент между майка и дете.  Но мисля, че отговорността да се справя с това смущение си е само и единствено моя – мога или да свикна с гледката, или просто да се отдръпна настрани. Има още

2 коментара

Filed under мнения, седим и мислим ...

Покажи ми брадата си, за да ти кажа какъв си

ls
Наскоро Бояна се похвали, че била в нов столичен клуб, където всички бармани били с бради.
Чудя се дали наличието на брада e било предимство при наемането им на работа…или пък изискване след като са постъпили?

Странно или не, брадатковците наоколо са все повече, а понятието „лъмбърсексуален“ измести поизтърканото „метросексуален“. Дали обаче от това мъжете станаха повече мъже?

Meet the lumber sexual :  модерният градски мъж, който полага неимоверни усилия да изглежда като току-що излязъл от гората дървосекач, макар че в повечето случаи няма и бегла представа как се цепят дърва. Всеки детайл от визията му е внимателно обмислен и грижливо подбран. Ако си мислите, че да изглеждаш грубовато и небрежно е нещо, което се постига бързо и без много усилия – вижте само колко време отнема grooming-а (т.е. поддържането, с елементи на глезене) на най-отличителния аксесоар на лъмбър-мъжа – неговата гъста и добре оформена брада. Заклевам се – никога не съм притежавала толкова разнообразни продукти за измиване, разресване и фиксиране на косата, колкото бяха показани в това видео! 🙂 Има още

има 1 коментар

Filed under мнения, седим и мислим ...

Любовта, без която не можем

lisachandler

 

Вярвате ли в любовта? Ама честно!

Нека уточня, че  говоря за  романтичната любов, която успешно се продава, опакована в лъскав целофан на сърчица. Особено интензивно в този период на годината.

(едноминутна пауза за да си отговорите на въпроса)

Вярването в любовта е ирационално като вярата в  Дядо Коледа – надяваш се да го има и да ти донесе хубави подаръци и ако не ги получиш се чувстваш излъган. Още по-ирационално ми се струва, че след като си бил лъган нееднократно, всеки път когато се влюбиш – все се надяваш, че този път ще е различно.

От гледна точка на разума  любовта не е виновна за загубата на вяра в нея.  Затваряме очи и се хвърляме в бездната на новата любов, пометени от химията  на привличането. Натоварваме обекта на любовта си с очаквания: да ни даде крила, за да се издигнем над пропастта или поне да ни държи ръката докато летим с бясна скорост към дъното й.  Да очакваш от някого (освен от себе си) да направи нещо е сигурен начин да се разочароваш. Можем ли тогава да се сърдим и да обвиняваме друг човек, че са ни е разбил сърцето, когато всъщност си го разбиваме сами? Има още

4 коментара

Filed under за душата, седим и мислим ...

Жената днес

femininityВера ме тагна в  щафета за женствеността, което е чудесно, защото този блог съвсем започна да хваща паяжина 😉

Нека започна с това

как трябва да изглежда женствената жена.

Тъй като съм с поне 10 килограма над нормата за красота дълго време страдах по този повод. Позната история за всички, които поне вежнъж са се поглеждали в огледалото и са си казвали „само ако ми беше малко по-малък носа…“ или „гърдите – по-големи“.   Колкото и да е странно, едва наскоро осъзнах, че женствеността е да приемаш себе си каквато си и да не се страхуваш да се изразиш.  Например за мен женствеността е облечена в рокля, носи червено червило  и големи бижута,  Ана много обича панталони, сака и „мъжки“ аксесоари, а една от най-прекрасните жени, които познавам ходи с кецове, дънки и не посещава фризьор и маникюрист. Това не значи че някоя от нас е повече или по-малко женствена 🙂 Има още

3 коментара

Filed under мнения, седим и мислим ..., thoughts

Кой печели от найлоновите торбички?

Миналата седмица разбрах, че Пикадили въвеждали нова услуга – „торбичкa под наем“. В основни линии идеята е – плащаш си дори най-малката найлонова торбичка, но ако решиш да я върнеш ти връщат 5 ст., които си дал за нея и я рециклират.

Вероятно това е стъпка в правилната посока, макар че ми е много трудно да си представя някой да си връща торбичките, веднъж взети.

Като цяло ми е много интересно къде отиват средствата, които всеки един от нас плаща за найлоновата торбичка в супермаркетите. Имат ли си някакъв специален еко-фонд и ако е така- за какво се харчат парите в него?

Добър пример в това отношение дават Marks & Spenser в UK, които използват парите от закупените найлонови торбички за да подобрят състоянието на градинки, детски площадки и зелени площи. Така принципът „На нас ни пука за природата“ се прилага на практика, а не остава просто изпразнено от съдържание имиджово твърдение.

11 коментара

Filed under day by day, седим и мислим ...

Голем смех!*

Забелязали ли сте, че България е една много смешна държава?

Тук всичко е с главата надолу.

Имаме си премиер който, вместо да се отнася с подобаваща сериозност към важните държавни дела, ръси тъпи смешки под път и над път.

И това не е  никак смешно!

Горното може би обяснява (отчасти) защо местното народонаселение хич не се забавлява.

Отчасти, но не напълно.

Никак не може да я отпусне българинът тая душа, и това си е ! Все нещо се притеснява (обикновено какво ще си помислят другите), пресмята, мисли. Не смее да се зарадва на нещо, да се засмее, защото видиш ли „много хубаво не е на хубаво“. И си ходи намусен и си псува къде по-рафинирано, къде не толкоз…

Традицията повелява българинът да е мрачен, навъсен и строг. Да се държи „на положение“ (което автоматично изключва всякакви спонтанни прояви на положителна емоция, тип „усмивки към минувачи“ и „разговори с непознати“).

Чудя се – каква ли е историческата съдба на народи, които не умеят да се забавляват? Които виждат света предимно в черни краски?

Вие ми кажете, моля…

(Надявам се,че поне днес сте се посмяли от сърце на нещо 🙂 )

* Disclaimer: този пост всъщност е  самоироничен и малко тъжен.

 

 

13 коментара

Filed under за душата, мнения, седим и мислим ..., смешно