Тук, там, у дома

doorПреди няколко години, докато живях в Индия, домът ми беше едно общежитие. Сива, четириетажна сграда, в която често нямаше ток. Наоколо имаше множество подобни сгради, бунище (на което понякога издигаха шатри и правеха сватби) и прашни улици.
Ако отида днес в Гургаон, едва ли ще намеря мястото – нищо чудно да са построили поредния модерен офис, жилищен комплекс или мол. Но дори и U-59 (номерът на блока, който наричахме u-pipty-nine, имитирайки хинглиш) да е там, домът вече го няма. И онази година – луда и прекрасна – няма как да се върне.

При пътуването ми до Берлин наскоро отново ме споходи усещането, че съм „у дома“. Прибрах се в София, но продължих да пристигам и заминавам, докато четях „Куфарът на брат ми“ в метрото. Мъчеха ме въпросите, които си задавам (а и не само аз) вече толкова време: Защо съм „тук“, а не там? (Къде там?); По-добре ли ще съм „там“?; „Тук“ или „там“ е щастието? Къде е домът ми? Continue reading „Тук, там, у дома“

Advertisements
Тук, там, у дома

Две хубави гърди

Project Breastfeeding Promo by Kalimana.com from Kalli Pavon on Vimeo.

В един идеален свят този пост би вървял със снимков материал на гърдите ми, които по всеобщо мнение не са никак лоши. 🙂
За голямо мое съжаление не разполагам със снимка, на която кърмя,  така че ще трябва да се задоволите с това видео за насърчаване на участието на бащите в кърменето. Sorry!

Значи – голи цици по билборди,телевизии, вестници, интернет, реклами и в заведенията може, ама кърмещи голи гърди не може? Жената като  сексуален обект, играчка, аксесоар – може да си покаже гърдите. Даже трябва. Когато обаче трябва да си нахрани детето – да се крие, щото „смущавала другите“.

В интерес на истината, аз също малко се смущавам като видя жена да кърми. Не заради друго, а защото се чувствам натрапник в един толкова интимен момент между майка и дете.  Но мисля, че отговорността да се справя с това смущение си е само и единствено моя – мога или да свикна с гледката, или просто да се отдръпна настрани. Continue reading „Две хубави гърди“

Две хубави гърди

Покажи ми брадата си, за да ти кажа какъв си

ls
Наскоро Бояна се похвали, че била в нов столичен клуб, където всички бармани били с бради.
Чудя се дали наличието на брада e било предимство при наемането им на работа…или пък изискване след като са постъпили?

Странно или не, брадатковците наоколо са все повече, а понятието „лъмбърсексуален“ измести поизтърканото „метросексуален“. Дали обаче от това мъжете станаха повече мъже?

Meet the lumber sexual :  модерният градски мъж, който полага неимоверни усилия да изглежда като току-що излязъл от гората дървосекач, макар че в повечето случаи няма и бегла представа как се цепят дърва. Всеки детайл от визията му е внимателно обмислен и грижливо подбран. Ако си мислите, че да изглеждаш грубовато и небрежно е нещо, което се постига бързо и без много усилия – вижте само колко време отнема grooming-а (т.е. поддържането, с елементи на глезене) на най-отличителния аксесоар на лъмбър-мъжа – неговата гъста и добре оформена брада. Заклевам се – никога не съм притежавала толкова разнообразни продукти за измиване, разресване и фиксиране на косата, колкото бяха показани в това видео! 🙂 Continue reading „Покажи ми брадата си, за да ти кажа какъв си“

Покажи ми брадата си, за да ти кажа какъв си

Любовта, без която не можем

lisachandler

 

Вярвате ли в любовта? Ама честно!

Нека уточня, че  говоря за  романтичната любов, която успешно се продава, опакована в лъскав целофан на сърчица. Особено интензивно в този период на годината.

(едноминутна пауза за да си отговорите на въпроса)

Вярването в любовта е ирационално като вярата в  Дядо Коледа – надяваш се да го има и да ти донесе хубави подаръци и ако не ги получиш се чувстваш излъган. Още по-ирационално ми се струва, че след като си бил лъган нееднократно, всеки път когато се влюбиш – все се надяваш, че този път ще е различно.

От гледна точка на разума  любовта не е виновна за загубата на вяра в нея.  Затваряме очи и се хвърляме в бездната на новата любов, пометени от химията  на привличането. Натоварваме обекта на любовта си с очаквания: да ни даде крила, за да се издигнем над пропастта или поне да ни държи ръката докато летим с бясна скорост към дъното й.  Да очакваш от някого (освен от себе си) да направи нещо е сигурен начин да се разочароваш. Можем ли тогава да се сърдим и да обвиняваме друг човек, че са ни е разбил сърцето, когато всъщност си го разбиваме сами? Continue reading „Любовта, без която не можем“

Любовта, без която не можем

Жената днес

femininityВера ме тагна в  щафета за женствеността, което е чудесно, защото този блог съвсем започна да хваща паяжина 😉

Нека започна с това

как трябва да изглежда женствената жена.

Тъй като съм с поне 10 килограма над нормата за красота дълго време страдах по този повод. Позната история за всички, които поне вежнъж са се поглеждали в огледалото и са си казвали „само ако ми беше малко по-малък носа…“ или „гърдите – по-големи“.   Колкото и да е странно, едва наскоро осъзнах, че женствеността е да приемаш себе си каквато си и да не се страхуваш да се изразиш.  Например за мен женствеността е облечена в рокля, носи червено червило  и големи бижута,  Ана много обича панталони, сака и „мъжки“ аксесоари, а една от най-прекрасните жени, които познавам ходи с кецове, дънки и не посещава фризьор и маникюрист. Това не значи че някоя от нас е повече или по-малко женствена 🙂 Continue reading „Жената днес“

Жената днес

Кой печели от найлоновите торбички?

Миналата седмица разбрах, че Пикадили въвеждали нова услуга – „торбичкa под наем“. В основни линии идеята е – плащаш си дори най-малката найлонова торбичка, но ако решиш да я върнеш ти връщат 5 ст., които си дал за нея и я рециклират.

Вероятно това е стъпка в правилната посока, макар че ми е много трудно да си представя някой да си връща торбичките, веднъж взети.

Като цяло ми е много интересно къде отиват средствата, които всеки един от нас плаща за найлоновата торбичка в супермаркетите. Имат ли си някакъв специален еко-фонд и ако е така- за какво се харчат парите в него?

Добър пример в това отношение дават Marks & Spenser в UK, които използват парите от закупените найлонови торбички за да подобрят състоянието на градинки, детски площадки и зелени площи. Така принципът „На нас ни пука за природата“ се прилага на практика, а не остава просто изпразнено от съдържание имиджово твърдение.

Кой печели от найлоновите торбички?

Голем смех!*

Забелязали ли сте, че България е една много смешна държава?

Тук всичко е с главата надолу.

Имаме си премиер който, вместо да се отнася с подобаваща сериозност към важните държавни дела, ръси тъпи смешки под път и над път.

И това не е  никак смешно!

Горното може би обяснява (отчасти) защо местното народонаселение хич не се забавлява.

Отчасти, но не напълно.

Никак не може да я отпусне българинът тая душа, и това си е ! Все нещо се притеснява (обикновено какво ще си помислят другите), пресмята, мисли. Не смее да се зарадва на нещо, да се засмее, защото видиш ли „много хубаво не е на хубаво“. И си ходи намусен и си псува къде по-рафинирано, къде не толкоз…

Традицията повелява българинът да е мрачен, навъсен и строг. Да се държи „на положение“ (което автоматично изключва всякакви спонтанни прояви на положителна емоция, тип „усмивки към минувачи“ и „разговори с непознати“).

Чудя се – каква ли е историческата съдба на народи, които не умеят да се забавляват? Които виждат света предимно в черни краски?

Вие ми кажете, моля…

(Надявам се,че поне днес сте се посмяли от сърце на нещо 🙂 )

* Disclaimer: този пост всъщност е  самоироничен и малко тъжен.

 

 

Голем смех!*