Лудостта на май

Май е много особен месец.
Всичко е в сочни нюанси на зеленото, ухае безсрамно на цъфнали китки, ту грее ласкаво слънце, ту се излее дъжд из ведро. След дъжда – цветовете са още по-красиви и наситени, а въздуха лепкав и невъзможен за дишане.

Някаква особена пролетна лудост обзема всички, случват се странни и хубави неща.

Ето днес седя в мола и пия кафе.

Приближава се едно симпатично момче на не повече от 15. Усмихва се.

Понеже в България рядко някой те заговаря просто ей така (без след това да ти поиска пари примерно) аз се подготвих да го отпратя.

„Може ли нещо да Ви питам?“ казва.

„Да“, кимам му да продължи.

„Според вас каква прическа ще ми отива?“

Ей това не го очаквах! Да ме беше питал как се сглобява атомна бомба по-добре 🙂

След като се окопитих, му отвърнах, че и така е добре. Да иде при фризьора си и да го пита как да си оформя прическата с някакви продукти. Обясних, че „наистина не знам какво е модерно“ и че „съм малко далеч“ от неговата възраст.

„А до какво сте близо“ – попита по детски той.

Беше странно неловко, но хубаво.

Не знам дали сме подозрителни или твърди заети да се правим на каквито не сме, но такива разговори с непознати рядко ми се случват в България.

Но нали сега е май. И всичко е възможно 🙂

Лудостта на май

Дневник на една добра година

lotusУбедена съм, че времето има способността да се свива и разтяга според нашите възприятия.
Годината като че ли мина страшно бързо, но имаше моменти, в които минутите забавяха ход и сякаш съществувах в друго измерение. Това, струва ми се, е естественото агрегатно състояние на щастието – мимолетно и неуловимо, но оставащо в нас.

2015 беше за мен година на израстването, 12 месеца, в които научих много за себе си.

Както всяка промяна, и тази не беше особено комфортна. Страхувах се. Задавах си въпроси. Водих битки със себе си с променлив успех. Учих се да прощавам. Разделих се с някои илюзии.

Загубих приятели, защото разбрах, че ми е по-важно да остана вярна на себе си.

Разбрах, че любов не се печели. И че когато дойде не винаги сме готови за нея и това е малко страшно.

Благодарна съм на хората, които ми бяха огледало –  караха ме да си задавам въпроси и да подлагам на съмнение нещата, които мислех, че знам за себе си.

Благодарна съм на тези, които ме приеха в домовете си без да ме познават и на другите, които ми станаха семейство без много шум и сякаш това е най-естественото нещо на света.

Изминалата година имаше от всичко: драма, сълзи и притеснения но и обич, смях, пътувания, танци, прекрасни разговори и безценни мълчания.

И ако щастието се корени в това да разбереш и обикнеш себе си, мисля, че 2015 беше за мен добра година. Има още много работа, но точно това е най-хубавото.

Да влезе новата 2016-та, моля 🙂

Дневник на една добра година

TEDxNBU – Възхвала на бавното

Много исках да ида на TEDxNBU още от миналата година и много се радвам, че успях.

Темата, която организаторите зададоха в началото беше „Защо?“ (си струва да правим нещата, които правим)

Следвайки тази линия, ето защо за мен си струваше да отделя цял слънчев пролетен ден на това събитие:

  • Някои от лекторите споделиха неща, които бяха не само вдъхновяващи, но и ме накараха сериозно да се замисля. Метафорично казано, това са „семенцата“, които посяха в главата ми. Цитирам ги по памет:

„Аз имам навика постоянно да се влюбвам в нови и нови  неща. Но впоследствие осъзнах, че да превърнеш влюбването (към човек или идея) в обич, се изискват много усилия, време и компромиси“ – Деси Бошнакова

„Животът на една дреха е колкото на една вафла“ – Яна Дворецка

„Опитват се да ни убедят, че сигурността е по-важна от свободата“ – Евгений Дайнов

„Фотографията е емоция, не мегапиксели.“ – Енчо Найденов

„Работата не е място.“
„Истинското състезание е с теб самият.“ – Георги Камов

  • TED Презентациите бяха много добре подбрани, като най ми харесаха тази на Alain de Botton и Neil Pisricha
  • В почивките си говорих със симпатични хора за четене, за кучета, за умението да правиш добро първо впечатление и за фотография. Не мога да не споделя сайта на Михаела Иванова, която каза че „след като снима на филм, вече няма сила, която да я върне към дигиталната фотография“
  • Организаторите бяха вложили свеж подход, за да насърчат запознанствата между гостите и споделянето на идеи
  • Не на последно място – в TEDxNBU торбичката освен традиционните рекламни материали (и много готината чаша на Mini ) имаше и пакетче със семена, което смятам да използвам за Guerilla Gardening  🙂

Като цяло събитието (поне за мен) беше възхвала на бавното. Говорихме за бавна мода и бавни снимки, за способността да се вглеждаш и откриваш хубавите неща наоколо.

А отделеното време да създаваш неща и да откриваш красотата за мен винаги е било ключ към щастието.

TEDxNBU – Възхвала на бавното

фотография с лента (и бухалки)

Разправям на Мария, че ще ходя в Барселона.

– Чудесно 🙂  – възкликва тя и заръчва – И да снимаш!
-Е, как – отвръщам – Разбира се! С лента!
– И с бухалки. Като всяко „златно момиче“ – допълва ме.
– Е, аз мислех да питам за разрешение, ама щом смяташ, че с бухалки ще е по ефективно… – колебая се.

Напоследък много си говорим с Лина за снимането на хора. Дали е по-добре да се прави скришом, без човека да подозира или най-добре да го заговориш и попиташ дали има нещо против.  За момента все още не смея да подходя директно, но мисля да се престраша в скоро време. Би било интересно. Само да не се стига до бухалките 🙂

фотография с лента (и бухалки)

Любовта не признава бански

„Любви все возрасти подвластни.“

Седнах да пия едно капучино докато си чакам часа по плуване.

Влиза възрастна двойка – мъж и жена. Сядат до мен. Жената, въпреки че е вероятно към седемдесетгодишна е облечена много стилно, с хубава, семпла  (но не демоде) рокля, с шапка. Мъжът се суети покрай нея. Поръчва „тортичка, сокче“.

Тя се дърпа, не ще да пие кафе.“Е, какво пък ще ти стане ако изпиеш едно кафенце“ убеждава я той закачливо-нежно.

Говорят си някакви си техни работи.Има нещо много чаровно в маниера, с който дядото си извиква „водичка“, ама без да звучи нахално, ами мило, свойски, сред приятели е все едно. Мисля си дали не падат всички пози и след определена възраст и дали старите хора не стават естествени и непринудени като децата.

Решавам да споделя с М. сцената и му пиша в чата как дядото сваля бабката с бисквитена торта.

– По бански ли са? – пита ме
-Не естествено – възмущавам се аз и част от мен си представя двамата възрастни, седнали по бански да посръбват капучино – Струва ми се малко гротескно – казвам.
-Любовта не признава бански – казва М. И аз нямам какво повече да добавя.

На излизане от заведението, дядото изненадващо се приближава до мен и  ми прошепва „Искам пак да те видя. Може ли“.

Май освен бански любовта не признава и възраст 🙂

 

Любовта не признава бански

Бавни снимки

Веднъж един фотограф ми каза „Това че имаш скъп фотоапарат не те прави фотограф. Едни от най-добрите снимки съм правил с обикновена, пластмасова камера“.

Напоследък преоткривам разходките из любими софийски улици. И снимането с лента.

Фактът, че разполагаш с ограничен брой кадри те кара да намалиш темпото,  да премисляш и да се наслаждаваш много повече на момента. Нещо, за което не остава много време когато можеш да „щракаш“ неограничено.

А споделянето на разходките  носи друга гледна точка и много добро настроение.

Disclaimer: Не ме съдете твърде строго за снимките, все още имам доста да уча.

Бавни снимки