Category Archives: day by day

Дневник на една добра година

lotusУбедена съм, че времето има способността да се свива и разтяга според нашите възприятия.
Годината като че ли мина страшно бързо, но имаше моменти, в които минутите забавяха ход и сякаш съществувах в друго измерение. Това, струва ми се, е естественото агрегатно състояние на щастието – мимолетно и неуловимо, но оставащо в нас.

2015 беше за мен година на израстването, 12 месеца, в които научих много за себе си.

Както всяка промяна, и тази не беше особено комфортна. Страхувах се. Задавах си въпроси. Водих битки със себе си с променлив успех. Учих се да прощавам. Разделих се с някои илюзии.

Загубих приятели, защото разбрах, че ми е по-важно да остана вярна на себе си.

Разбрах, че любов не се печели. И че когато дойде не винаги сме готови за нея и това е малко страшно.

Благодарна съм на хората, които ми бяха огледало –  караха ме да си задавам въпроси и да подлагам на съмнение нещата, които мислех, че знам за себе си.

Благодарна съм на тези, които ме приеха в домовете си без да ме познават и на другите, които ми станаха семейство без много шум и сякаш това е най-естественото нещо на света.

Изминалата година имаше от всичко: драма, сълзи и притеснения но и обич, смях, пътувания, танци, прекрасни разговори и безценни мълчания.

И ако щастието се корени в това да разбереш и обикнеш себе си, мисля, че 2015 беше за мен добра година. Има още много работа, но точно това е най-хубавото.

Да влезе новата 2016-та, моля 🙂

има 1 коментар

Filed under day by day, за душата, настроения

Три мига от пролетта

Най-пролетните (и най-зле фокусираните) обувки.

Кокичета, които си отиват.

Първото излизане с колело в парка.

Вашият коментар

Filed under day by day, Истории, в снимки

TEDxNBU – Възхвала на бавното

Много исках да ида на TEDxNBU още от миналата година и много се радвам, че успях.

Темата, която организаторите зададоха в началото беше „Защо?“ (си струва да правим нещата, които правим)

Следвайки тази линия, ето защо за мен си струваше да отделя цял слънчев пролетен ден на това събитие:

  • Някои от лекторите споделиха неща, които бяха не само вдъхновяващи, но и ме накараха сериозно да се замисля. Метафорично казано, това са „семенцата“, които посяха в главата ми. Цитирам ги по памет:

„Аз имам навика постоянно да се влюбвам в нови и нови  неща. Но впоследствие осъзнах, че да превърнеш влюбването (към човек или идея) в обич, се изискват много усилия, време и компромиси“ – Деси Бошнакова

„Животът на една дреха е колкото на една вафла“ – Яна Дворецка

„Опитват се да ни убедят, че сигурността е по-важна от свободата“ – Евгений Дайнов

„Фотографията е емоция, не мегапиксели.“ – Енчо Найденов

„Работата не е място.“
„Истинското състезание е с теб самият.“ – Георги Камов

  • TED Презентациите бяха много добре подбрани, като най ми харесаха тази на Alain de Botton и Neil Pisricha
  • В почивките си говорих със симпатични хора за четене, за кучета, за умението да правиш добро първо впечатление и за фотография. Не мога да не споделя сайта на Михаела Иванова, която каза че „след като снима на филм, вече няма сила, която да я върне към дигиталната фотография“
  • Организаторите бяха вложили свеж подход, за да насърчат запознанствата между гостите и споделянето на идеи
  • Не на последно място – в TEDxNBU торбичката освен традиционните рекламни материали (и много готината чаша на Mini ) имаше и пакетче със семена, което смятам да използвам за Guerilla Gardening  🙂

Като цяло събитието (поне за мен) беше възхвала на бавното. Говорихме за бавна мода и бавни снимки, за способността да се вглеждаш и откриваш хубавите неща наоколо.

А отделеното време да създаваш неща и да откриваш красотата за мен винаги е било ключ към щастието.

има 1 коментар

Filed under day by day, за душата, мнения

фотография с лента (и бухалки)

Разправям на Мария, че ще ходя в Барселона.

– Чудесно 🙂  – възкликва тя и заръчва – И да снимаш!
-Е, как – отвръщам – Разбира се! С лента!
– И с бухалки. Като всяко „златно момиче“ – допълва ме.
– Е, аз мислех да питам за разрешение, ама щом смяташ, че с бухалки ще е по ефективно… – колебая се.

Напоследък много си говорим с Лина за снимането на хора. Дали е по-добре да се прави скришом, без човека да подозира или най-добре да го заговориш и попиташ дали има нещо против.  За момента все още не смея да подходя директно, но мисля да се престраша в скоро време. Би било интересно. Само да не се стига до бухалките 🙂

Вашият коментар

Filed under day by day, в снимки, смешно

Любовта не признава бански

„Любви все возрасти подвластни.“

Седнах да пия едно капучино докато си чакам часа по плуване.

Влиза възрастна двойка – мъж и жена. Сядат до мен. Жената, въпреки че е вероятно към седемдесетгодишна е облечена много стилно, с хубава, семпла  (но не демоде) рокля, с шапка. Мъжът се суети покрай нея. Поръчва „тортичка, сокче“.

Тя се дърпа, не ще да пие кафе.“Е, какво пък ще ти стане ако изпиеш едно кафенце“ убеждава я той закачливо-нежно.

Говорят си някакви си техни работи.Има нещо много чаровно в маниера, с който дядото си извиква „водичка“, ама без да звучи нахално, ами мило, свойски, сред приятели е все едно. Мисля си дали не падат всички пози и след определена възраст и дали старите хора не стават естествени и непринудени като децата.

Решавам да споделя с М. сцената и му пиша в чата как дядото сваля бабката с бисквитена торта.

– По бански ли са? – пита ме
-Не естествено – възмущавам се аз и част от мен си представя двамата възрастни, седнали по бански да посръбват капучино – Струва ми се малко гротескно – казвам.
-Любовта не признава бански – казва М. И аз нямам какво повече да добавя.

На излизане от заведението, дядото изненадващо се приближава до мен и  ми прошепва „Искам пак да те видя. Може ли“.

Май освен бански любовта не признава и възраст 🙂

 

2 коментара

Filed under day by day, Истории, за душата

Бавни снимки

Веднъж един фотограф ми каза „Това че имаш скъп фотоапарат не те прави фотограф. Едни от най-добрите снимки съм правил с обикновена, пластмасова камера“.

Напоследък преоткривам разходките из любими софийски улици. И снимането с лента.

Фактът, че разполагаш с ограничен брой кадри те кара да намалиш темпото,  да премисляш и да се наслаждаваш много повече на момента. Нещо, за което не остава много време когато можеш да „щракаш“ неограничено.

А споделянето на разходките  носи друга гледна точка и много добро настроение.

Disclaimer: Не ме съдете твърде строго за снимките, все още имам доста да уча.

4 коментара

Filed under day by day, в снимки, за душата

Любовта е …

Любов е, когато правиш нещо красиво и от сърце.

Любов е, когато го споделяш с другите.

Любов е, когато караш хората да се усмихват.

Не само на Свети Валентин, а и през цялата година.

Нямам търпение да дойде 14-ти 🙂

има 1 коментар

Filed under day by day, за душата