У лево

Днес в банката ми се случи нещо, което ме накара да се замисля върху едно леко неудобство.Светът е създаден за десничари. А България, където by default нещата се случват на принципа „защо да е лесно, когато трябва да е трудно“ това правило си важи с пълна сила. Има още

Реклами
У лево

Снежни неволи

 

След вчерашния ден съвсем започнах да вярвам в магии и заклинания. Не знам дали под влияние на “Бонбонени обувки”, която допрочетох вчера,но като си отворих окото (наполовина, все пак беше едва 7.30 🙂 ) и видях снега навън, си помислих “Днес не искам никъде да ходя”. Е, магията подейства…оказа се че да се добера до София е най-трудното нещо на света. Има още

Снежни неволи

За ядрения разпад на една тоалетна чиния

Пътят ми към работа е горе-долу един и същ – минавам по една от малките улички успоредни на „Дондуков“ за да продължа нагоре по „Левски“.

Близо до входа на една кооперация, на една от въпросните малки улички преди седмица изхвърлиха стара тоалетна чиния.

С леко умиление наблюдавам как никой от кооперацията не си мърдаше пръста няколко дни за да я помести в близкия контейнер. Днес с още по-голямо умиление забелязах как въпросната многострадална фаянсова Геновева е пречупена одве и главата и се търкаля, безмислостно отсечена, на няколко метра от тялото…Утре, с нарастващо чувство за съспенс очаквам да видя тоалетната чиния разтрошена на две и охкаща в калния сняг. Ах, дали ще дочакам деня на ядрения и разпад…

Просто се чудя как може да живееш някъде, да има толкова голям боклук (или може би – полезна вещ) пред вратата ти и ти да не направиш нищо да го поместиш със 10 метра до коша. Всяка сутрин да се спъваш в него. През лятото една колежка ми разправя подобна история за някаква умряла котка, която седяла 4-5 дни пред блока им, в най-голямата жега и застрашително се подувала. Мда…

А в Будапеща имат специален ден в месеца, когато всички изхвърлят пред дома си големите вещи – гардероби, столове, маси, етажерки. Който иска – минава и си взима това-онова. Иначе ги натоварват и ги извозвад за една нощ.

Може би проблемът, че София е мръсна не е само на ББ. И може би нещата ще се пооправят, ако започнем да мислим за него повече като и за свой проблем, а не като за нещо обречено. Един боклук мръсно не прави ли? Я си помислете пак!

За ядрения разпад на една тоалетна чиния

Размисли и стачки…

Не следя отблизо учителската стачка, признавам си. Но днес тя буквално си навлезе в живота ми, случи се по улиците и местата, през които минавам всеки ден за да ида на работа. Огради ме с шумовете и лицата си. Преобърна ми спокойствието и ми зададе много въпроси. Стомаха ми се сви на топка от яд, че всичко в тази държава се решава по този начин – с извиване на ръце, после от мъка за  тези хора, които просто явно вече не издъжат беднотията да ги стиска за гушите. Оди обяснявай на гладния, че в бюджета няма достатъчно пари за увеличение на заплатата му и че трябва да се мисли „дългосрочно“, когато единствената му мисъл е как да се справи с утрешния ден.

Колкото повече си блъскам главата да реша дали подкрепям или не учителите, толкова повече се оплитам. Уважавам правата им да получават достойно заплащане, но не подкрепям начина, по който си го искат (знам, отчаяни са и сигурно някой се възползва от това). Но не мога да се отърва от усещането,  че освен жертви на безумните промени в образователната система, една голяма част от тези хора са и просто занаятчии, които гледат нормата, а не качеството на произведеното (да, знам,че качеството на изходния материал също е важно, но все пак…). Майка ми казваше, че едно време който не бъдел приет да следва друго, отивал да учи за даскал, та заради това толкова малко хора си обичали работата.  Аз, Слава Богу, все на свестни учители съм попадала, но май не за всички от тях това беше призвание.  Очевидно, когато не влизаш в класната стая само да си изпееш урока а и да научиш тълпата отегчени тийнове на някаква човещина, би трябвало да получаваш съответното финансово поощрение. Кой обаче може да каже кой е учител по призвание и кой-просто по професия?

Нещата се въртят в омагьосан кръг, от който аз лично не мога да видя изхода – учителите стачкуват – родителите (особено работещите) се чудят какво да си правят децата – децата продължават да не получават добро образование – децата порастват и отиват напълно неподготвени на пазара на труда…и т.н. и т.н. и т.н.

Наистина явно наша българска черта е да оставяме важните неща за последния момент. Дано поне тази учителска стачка промени нещо повече от размера на заплатите…

Размисли и стачки…

И аз (обичам) София

Знам че сигурно е банално това, което ще кажа, но ще го кажа

Впечатлена съм от присъствието на Мартин Заимов в интернет пространството.

Впечатлена съм от цялата му „медийна“ кампания (или поне от това, което съм видяла досега) – идейно и интелигентно направена е. Допада ми образът младия, интелигентен и енергичен човек, който би желал да работи за развитието на София.

Ако можех да си дам гласа за някого, то принципно той би бил за него, защото Мартин представлява доста добра опозция на мачовското излъчване на ББ и на цялата селяния която ни залива от политическата сцена.

Обаче, има едно голямо НО.

Просто не вярвам, че колкото и да е кадърен този човек, той би могъл да се справи с това, което представлява София в момента. Проблемите са безброй, а няма ли колективна воля за решаването им, те си остават да висят (примери досега – бол). Не вярвам, че избирайки Мартин за кмет ще секнат корупционните скандали, сделките с общински имоти и произвола на едрите  ( и вече добре облечени) бизнесмен. С извинение към всички живущи в София, но не мисля,че хората в този град са готови за точно такъв тип човек да ги управлява. Тук още властват (не знам докога) законите на джунглата и затова ББ си е напълно на място в цялата картинка.

Една птичка пролет няма да направи, ако софиянци нямат нагласата да променят нещо заедно, за общото благо ( а тази нагласа малко трудно се получава, ако си живял в джунгла, където всеки е за себе си). За съжаление…

И аз (обичам) София

Малшанс, инспекторе

Мама винаги ми казва “Не си прави много големи планове за нещо, че ще вземе да се провали.” Факт.Поне в настоящия случай на дълго мечтаната отпуска. Кроях стратегии как ще лежа на плажа и ще хвана хубав шоколадов тен, как ще се понауча да плувам…Мда. Плажът обаче е залят с разни неща…уж само южния, ама ме посъветваха да се повъздържам. Така че, казах си – като няма плаж – и коктейлите са плаж.Сбогом на тена, здравей “Пенчис” (най-доброто заведение за коктейли във Варна и околността) книжки и разходки из Морската )

Иначе е забавно, ситуацията ражда доста лафове, като “Хайде да ходим до фе-ка (Фестивалия комплекс), който е близо до фе-калното море”, “Хайде да поизлеем малко “Тоалетно пате” в морето и после да гледаме как хората плуват по гръб”, “Я, на тази табела до плажа пише WC, явно всички знаят, че е морето е замърсено”.

Което е най-любопитно, Южният плаж на Варна, който според медиите е “официално затворен”, изобщо, ама изобщо не е затворен. Плацикат се хората като невидели. И на Южния и на Северния. Така че не се изненадвайте ако след няколко дни пише по вестниците, че хиляди туристи и варненци страдат от стомашно-чревни неразположения и кожни раздразнения, след като са се къпали в моренцето.

Малшанс, инспекторе

Смъртна помощ

Живея доста близо до спешния център до кръговото на Сточна гара.Тази вечер, на път към къщи с едни приятели видяхме на “Васил Левски”, буквално на метри от този спешен център да лежи припаднала жена.

Решихме за всеки случай да се обадим в “Бърза помощ”, защото не знаехме дали жената не е наистина зле.

Разговорът протича горе-по следния начин (представено само от наша страна, сетете се сами за отговорите отсреща)

-Ало, добър вечер. Намираме се на “Васил Левски”, близо до сточна гара, тук на тротоара лежи жена…Не мърда…Не е контактна…Да, не знаем какво и е…Може да е пила…Няма ли да дойдете – все пак това е доста близо до вас…Не, не можем да определим, не сме специалисти…Размърда се, но не знаем какво може да е пила…Кога  да ви очакваме…Номерът ми е 088XXXXXX…Ок… В общи линии казаха че ще дойдат ако и когато решат.

През това време жената се размърда (очевидно беше доста пияна). Успя да седне и дори ни изфъфли, че иска цигара. Обяснихме и, че сме викнали “Бърза помощ”, при което тя ни изгледа с насмешка и каза с най-горчивата усмивка, която съм виждала наскоро: “Ха, каква “Бърза помощ” бе, тия са “Смъртна помощ” .

Не искам да съдя никого, защото знам колко тежка е тази професия, как лекарите са нископлатени и сигурно в този спешен център получават по стотици подобни обаждания на ден. Само че, не мога да не се запитам как точно успяват да преценят кое наистина е спешно и кое може да мине без да се ходи, между другото ( Защото ми се беше случило (този път във Варна, отново на метри от Окръжна болница) да звъня в “Бърза помощ” заради възрастна жена, която се задушаваше. Tе най-спокойно ми обясниха да се обадя на личния и лекар. Когато се свързах с него ми казаха, че “няма как  да излезе, защото има приемни часове”.  Слава Богу, жената се оправи, но аз само се моля да не се случва нещо сериозно, че не знам дали ще съм от късметлиите, при които “Бърза помощ” ще реши че си струва да иде.

Смъртна помощ