Microfood

 

Реклами
Microfood

Люто

Ако някой ви убеждава, че тук храната не е люта – не му вярвайте. За българския вкус дори “не-лютото” тук е доста подправено. Засега ми понася, ама да видим докога. Само дето всичко почти има един и същи вкус – или люти…или е абсолютно безвкусно;) Хубаво е, че на първия етаж на офис-сградата където е нашия офис, има много различни ресторанти – като се започне от McDonalds, Subway, мине се през Бариста кафе (подобно на “Коста”) , щандове за сладолед, китайска храна и се стигне до предлагащите индийски манджи щандове. Индийските ястия са предимно тип яхния – имат много сос за топене (обикновено лют), отделно се сервира и друг сос (например има нещо като таратор, само че по-гъсто с парчета зеленчуци в него). Има доста вегетариански ястия, както можете да се сетите, а от месото – предимно се хапва пилешко (като заговориха, че имало епитедмия на „птичи грип“ в един от щатите…голяма драма стана…).Всичко се топи с хлябове – наан или роти, които се пекат във вътрешността на глинени пещи и са много, много вкусни. Никой не се притеснява да хапва с ръце, а иначе май повече използват лъжици, не толкова вилици заради соса. Интересно е, че сервират салата от лук за обяд без никакви притеснения. Съвсем в реда на нещата е и да се оригнеш и никой не смята за нужно да се извинява след това…
Вече съм убедена, че тук наистина не се хранят особено здравословно – не само защото всичко е със сос, а и сервират огромни порции. Например – едно обедно меню, което е около 100 рупии (2.5 долара) включва поне 300 грама ориз, 150 пилешко/панир (сирене) със сос, два допълнителни соса и руло по избор, което е като средно голям дюнер. Доста обилно ядене, като се има предвид че заради подправките се засищаш твърде бързо. Въпреки това ми казаха че само в Гуджарат и още един от щатите има малко по-закръглени хора 😉

Що се отнася до напитките … искам да си изплача мъката, че кафето е ужасно. Бие твърде много на „3 в 1“ а неподсладеното кафе без мляко е като „негърска пот“ както би казала майка ми…Засега си купувам кафета от „Бариста“, където правят някакво капучино и лате близки до вкуса на който съм свикнала…Чайовете, които се пият ежедневно, също са скръбни – сладки до немай-къде. И с мляко. Един колега ми обясни, че всъщност това, което слагат в масово продавания чай е най-долнокачественият прах от чаените плантации.
Навсякъде по улиците има сергии с лимони примерно, където могат да ви изцедят сок (както се сещате не е особено хигиенично) или пък купчини кокосови орехи (сокът от кокос е ужасно блудкав и за моя изненада няма нищо общо с това, което у нас е познато като кокос).
Изобщо…вкусовете са доста различни…сигурно като се прибера всичко ще ми се струва безвкусно 😉

Люто

Готварство for Dummies

Казват, че за всичко си имало първи път…Е, явно и с готвенето е така 🙂 Днес за мен беше денят на първото готвене ( като се изключат разбира се сладкишите, които обичах да забърквам в училище).

Та значи реших да си сготвя нещо с броколи, защото много ги обичам. Разбира се, нямах никаква идея какво да ги правя, затова потърсих рецепти в интернет. Във всичките, които намерих имаше разни продукти от рода на „сметана“, „прясно мляко“ и незнамкво си. Затова реших да готвя на принципа „като няма, няма нужда“ и използвах само наличните ми материали – а именно – около 300 гр. броколи, два моркова, една глава лук, около 150 гр. филе и 200 гр. кашкавал (искам да кажа че тези мерки са „на око“ 😉 )

Броколите и морковите бяха толкова свежи и цветни, че не се сдържах да ги снимам:)

Продукти

След като им се порадвах, ги топнах за около 5 минути във вряща вода. После смесени с нарязаните филе и лук ги метнах във фурната да се задушат за десетина минути под алуминиевото фолио (преди това настъргах кашкавалчето).

Ето и резултата 🙂 Знам,че можеше и по-добре, но като за пъри път си беше доста вкусно!

Резултат

И докато съм на тази тематика да споделя възмущението си от факта,че очевидно „Супер Любо“ освен че е дебел, явно оперира предимно с дясната ръка. Как иначе да си обясня,че ръкавицата му имаше принт само от тази страна ?

Супер Любо

Е, БТК се излагат малко откъм загриженост за леваците в кухнята …но да кажем че ще им простя. Все пак си имам утеха – химикалката за леваци, която си взех онзи ден от Orange 😉

Готварство for Dummies

Кулинарна подготовка за Индия

След като все още нямам никаква идея кога точно ще замина в Индия , а от посолството свиха рамене когато попитах кога ще ми издадат виза.

Подготовката обаче си тече и като част от тази подготовка днес опитахме малко индийска кухня. Ходихме в ресторант „Рамаяна, който се намира срещу City Centre Sofia. Има още

Кулинарна подготовка за Индия

А вие къде обядвате?

Потресена и развълнувана от топ-класациите „кой е по-по-най“ на БГ блоговете, мислех да не пиша нищо.

Обаче този пост за обедните почивки на Велян + лошият начин, по който ме обслужиха тази вечер ме вдъхнови за следната кратка класация на заведенията където е добре да обядваме или по-добре да не го правим в карето „Шишман“ – „Графа“- „Раковска“- „Цар Освободител“. Моля да се отбележи за протокола, че изказаното мнение е просто въпрос на вкус 🙂

За щастие, освен в много натоварените дни, имам възможност да си ползвам обедната почивка, при това без да е фиксирана нито като часове, нито като продължителност (и все пак – обикновено гледам да не се проточва повечко от час).

По-скоро „за“, макар и с известни уговорки бих хапнала в:

Checkpoint Charlie (на „Иван Вазов“)– готвят вкусно (поне това, което съм опитвала), имат оригинални интериорни хрумки. Недостатък – като ида там, не съм сигурна, че съм излязла от офиса 😉

Motto (на „Аксаков“) – и там е вкусно, ама е доста студено и никак не можеш да се усамотиш и да си поговориш с някого така че да не се чува из цялата зала. Фен съм на градината, но не и на персонала. По-ми е подходящо за бизнес-срещи, отколкото за отпускащ обяд с колеги.

„Кривото“ (на „Шести септември“)– има някои неща в менюто, които могат да минат за вкусни (обожавам салата „Капрезе“ с малки кафеви маслини). Сервират бързо и са любезни. Просто вече през ден сме там – а и най-хубавото омръзва.

„Мама Мия“ (на „Шишман“) – в интерес на истината там съм ходила повече на вечеря, имат хубави картофени работи, както и пиле с пармезан.

Commercial (на „Шишман“)– малко е too snobbish за обяд като че ли. За вечеря е ОК :)Забавно е, как всичко там е Made in IKEA 🙂 А шоколадовият мус е бо-жест-вен!

„Вкусотилницата“ (на „Шишман“) – макар че е тъпкано на обяд и няма достатъчно маси, обслужването ми напомня студентксите години, а храната не е толкоз лоша.

Разбира се, няма как да подмина култовото за всички работещи на ул. „Иван Вазов“ бистро „Кейт“, което всъщност има точно пет масички вътре и една навън. Там се хапва ако много много бързаме, на принципа „риск печели, риск губи“ – някои неща са вкусни, други – не дотам. Подобен статут има и друго апокрифно место с кодовото название „При зъболекарите“, където съдържателят Светльо има доста интересен начин на ценообразуване на порциите (въпреки, че положих усилия в тази насока, така и не го разгадах) 🙂

Има и няколко места в района на офиса, където гледам много да не стъпвам.Така например…

„Джепето“ (на „Гурко“)– отнема им около час да ти вземат поръчката и да ти донесат нещо, не е съвсем сигурно, че ще е това, което си поръчал. Плюс това не знам кой им даде идеята да сложат в броколите картофи 😦 Пфу!

„Дон Домат“ (на „Шести септември“)– днес чакахме 15 минути да ни сервират две салати (които верочтно са предварително нарязани). Сервитьорката дойде и донесе бяло вино, вместо червено. След още 10 минути тръсна една салата на масата (защо са ни прибори, няма нужда да изпадаме в подробности, нали) и накрая ни се извини, че „нямала да ни върне“ дребни.

„Мачу Пикчу“ (на „Шишман“), което всъщност вече не се казва така. Направили са му ре-брандинг, ама славата на кофти място си я пазят, както и менюто. Там съм попадала на един от най-неадекватните сервитьори в района. Поне човек може да е сигурен, че ако никъде другаде няма места – там със сигурност ще се намерят.

„Тропс къща“ (на „Гурко“) – докато бях във Варна посещавах веригата, ама нещо ми отстина. Особено след като един колега яде там „пържола-изненада“ и после имаше изненадващо чести посещения до…знаете къде.

Разбира се има и още места наоколо, които не съм имала честта да ги посетя – „Крим“, „Егур Егур“ примерно. Има и китайски ресторант (на „Славянска беседа“) , който винаги е добра опция за много гладни. Има и едни места, дето все не им запомням имената – като онова на ъгъла на „Аксаков“ и „Шести септември“ срещу Унгарския културен център, където приготвят много вкусни хлебчета и добра пилешка супа или другото – на „Славянска“ до „Дон Домат“, където храната е недопечена а сервитьорите – флегматични. Има разбира се и дюнери, пици, сандвичи, сладки, соленки – кой каквото му душа сака.

Но, май наистина понякога е най-добре човек просто да се поразходи в обедната почивка 🙂

А вие къде обядвате?

Me against the heat – Part 2: Food

Такаааа…

Сега е малко по-хладно, което ще рече, че можем да помислим за храна )

Фаворити в жегата.

Салата домати с моцарела (с много моцарела и маслини, засега съм открила,че в „Кривото“ я правят добре)

Плодове – череши (в никакъв случай презрели) , нектарини, изстуден пъпеш (евентуално с мед), диня дане забравя.

Таратор – поне с копър – като не може с чесън, а орехи май само мама слага )

Студено кисело мляко (може и „Активия“, от мен да мине, Зай ;))

Сладоледче – шоколадово или мента с шоколад.

Me against the heat – Part 2: Food