Ако някой ви убеждава, че тук храната не е люта – не му вярвайте. За българския вкус дори “не-лютото” тук е доста подправено. Засега ми понася, ама да видим докога. Само дето всичко почти има един и същи вкус – или люти…или е абсолютно безвкусно;) Хубаво е, че на първия етаж на офис-сградата където е нашия офис, има много различни ресторанти – като се започне от McDonalds, Subway, мине се през Бариста кафе (подобно на “Коста”) , щандове за сладолед, китайска храна и се стигне до предлагащите индийски манджи щандове. Индийските ястия са предимно тип яхния – имат много сос за топене (обикновено лют), отделно се сервира и друг сос (например има нещо като таратор, само че по-гъсто с парчета зеленчуци в него). Има доста вегетариански ястия, както можете да се сетите, а от месото – предимно се хапва пилешко (като заговориха, че имало епитедмия на „птичи грип“ в един от щатите…голяма драма стана…).Всичко се топи с хлябове – наан или роти, които се пекат във вътрешността на глинени пещи и са много, много вкусни. Никой не се притеснява да хапва с ръце, а иначе май повече използват лъжици, не толкова вилици заради соса. Интересно е, че сервират салата от лук за обяд без никакви притеснения. Съвсем в реда на нещата е и да се оригнеш и никой не смята за нужно да се извинява след това…
Вече съм убедена, че тук наистина не се хранят особено здравословно – не само защото всичко е със сос, а и сервират огромни порции. Например – едно обедно меню, което е около 100 рупии (2.5 долара) включва поне 300 грама ориз, 150 пилешко/панир (сирене) със сос, два допълнителни соса и руло по избор, което е като средно голям дюнер. Доста обилно ядене, като се има предвид че заради подправките се засищаш твърде бързо. Въпреки това ми казаха че само в Гуджарат и още един от щатите има малко по-закръглени хора 😉

Що се отнася до напитките … искам да си изплача мъката, че кафето е ужасно. Бие твърде много на „3 в 1“ а неподсладеното кафе без мляко е като „негърска пот“ както би казала майка ми…Засега си купувам кафета от „Бариста“, където правят някакво капучино и лате близки до вкуса на който съм свикнала…Чайовете, които се пият ежедневно, също са скръбни – сладки до немай-къде. И с мляко. Един колега ми обясни, че всъщност това, което слагат в масово продавания чай е най-долнокачественият прах от чаените плантации.
Навсякъде по улиците има сергии с лимони примерно, където могат да ви изцедят сок (както се сещате не е особено хигиенично) или пък купчини кокосови орехи (сокът от кокос е ужасно блудкав и за моя изненада няма нищо общо с това, което у нас е познато като кокос).
Изобщо…вкусовете са доста различни…сигурно като се прибера всичко ще ми се струва безвкусно 😉

Казват, че за всичко си имало първи път…Е, явно и с готвенето е така 🙂 Днес за мен беше денят на първото готвене ( като се изключат разбира се сладкишите, които обичах да забърквам в училище).

Та значи реших да си сготвя нещо с броколи, защото много ги обичам. Разбира се, нямах никаква идея какво да ги правя, затова потърсих рецепти в интернет. Във всичките, които намерих имаше разни продукти от рода на „сметана“, „прясно мляко“ и незнамкво си. Затова реших да готвя на принципа „като няма, няма нужда“ и използвах само наличните ми материали – а именно – около 300 гр. броколи, два моркова, една глава лук, около 150 гр. филе и 200 гр. кашкавал (искам да кажа че тези мерки са „на око“ 😉 )

Броколите и морковите бяха толкова свежи и цветни, че не се сдържах да ги снимам:)

След като им се порадвах, ги топнах за около 5 минути във вряща вода. После смесени с нарязаните филе и лук ги метнах във фурната да се задушат за десетина минути под алуминиевото фолио (преди това настъргах кашкавалчето).

Ето и резултата 🙂 Знам,че можеше и по-добре, но като за пъри път си беше доста вкусно!

И докато съм на тази тематика да споделя възмущението си от факта,че очевидно „Супер Любо“ освен че е дебел, явно оперира предимно с дясната ръка. Как иначе да си обясня,че ръкавицата му имаше принт само от тази страна ?

Е, БТК се излагат малко откъм загриженост за леваците в кухнята …но да кажем че ще им простя. Все пак си имам утеха – химикалката за леваци, която си взех онзи ден от Orange 😉

След като все още нямам никаква идея кога точно ще замина в Индия , а от посолството свиха рамене когато попитах кога ще ми издадат виза.

Подготовката обаче си тече и като част от тази подготовка днес опитахме малко индийска кухня. Ходихме в ресторант „Рамаяна, който се намира срещу City Centre Sofia. Има още →