А вие къде обядвате?

Потресена и развълнувана от топ-класациите „кой е по-по-най“ на БГ блоговете, мислех да не пиша нищо.

Обаче този пост за обедните почивки на Велян + лошият начин, по който ме обслужиха тази вечер ме вдъхнови за следната кратка класация на заведенията където е добре да обядваме или по-добре да не го правим в карето „Шишман“ – „Графа“- „Раковска“- „Цар Освободител“. Моля да се отбележи за протокола, че изказаното мнение е просто въпрос на вкус 🙂

За щастие, освен в много натоварените дни, имам възможност да си ползвам обедната почивка, при това без да е фиксирана нито като часове, нито като продължителност (и все пак – обикновено гледам да не се проточва повечко от час).

По-скоро „за“, макар и с известни уговорки бих хапнала в:

Checkpoint Charlie (на „Иван Вазов“)– готвят вкусно (поне това, което съм опитвала), имат оригинални интериорни хрумки. Недостатък – като ида там, не съм сигурна, че съм излязла от офиса 😉

Motto (на „Аксаков“) – и там е вкусно, ама е доста студено и никак не можеш да се усамотиш и да си поговориш с някого така че да не се чува из цялата зала. Фен съм на градината, но не и на персонала. По-ми е подходящо за бизнес-срещи, отколкото за отпускащ обяд с колеги.

„Кривото“ (на „Шести септември“)– има някои неща в менюто, които могат да минат за вкусни (обожавам салата „Капрезе“ с малки кафеви маслини). Сервират бързо и са любезни. Просто вече през ден сме там – а и най-хубавото омръзва.

„Мама Мия“ (на „Шишман“) – в интерес на истината там съм ходила повече на вечеря, имат хубави картофени работи, както и пиле с пармезан.

Commercial (на „Шишман“)– малко е too snobbish за обяд като че ли. За вечеря е ОК :)Забавно е, как всичко там е Made in IKEA 🙂 А шоколадовият мус е бо-жест-вен!

„Вкусотилницата“ (на „Шишман“) – макар че е тъпкано на обяд и няма достатъчно маси, обслужването ми напомня студентксите години, а храната не е толкоз лоша.

Разбира се, няма как да подмина култовото за всички работещи на ул. „Иван Вазов“ бистро „Кейт“, което всъщност има точно пет масички вътре и една навън. Там се хапва ако много много бързаме, на принципа „риск печели, риск губи“ – някои неща са вкусни, други – не дотам. Подобен статут има и друго апокрифно место с кодовото название „При зъболекарите“, където съдържателят Светльо има доста интересен начин на ценообразуване на порциите (въпреки, че положих усилия в тази насока, така и не го разгадах) 🙂

Има и няколко места в района на офиса, където гледам много да не стъпвам.Така например…

„Джепето“ (на „Гурко“)– отнема им около час да ти вземат поръчката и да ти донесат нещо, не е съвсем сигурно, че ще е това, което си поръчал. Плюс това не знам кой им даде идеята да сложат в броколите картофи 😦 Пфу!

„Дон Домат“ (на „Шести септември“)– днес чакахме 15 минути да ни сервират две салати (които верочтно са предварително нарязани). Сервитьорката дойде и донесе бяло вино, вместо червено. След още 10 минути тръсна една салата на масата (защо са ни прибори, няма нужда да изпадаме в подробности, нали) и накрая ни се извини, че „нямала да ни върне“ дребни.

„Мачу Пикчу“ (на „Шишман“), което всъщност вече не се казва така. Направили са му ре-брандинг, ама славата на кофти място си я пазят, както и менюто. Там съм попадала на един от най-неадекватните сервитьори в района. Поне човек може да е сигурен, че ако никъде другаде няма места – там със сигурност ще се намерят.

„Тропс къща“ (на „Гурко“) – докато бях във Варна посещавах веригата, ама нещо ми отстина. Особено след като един колега яде там „пържола-изненада“ и после имаше изненадващо чести посещения до…знаете къде.

Разбира се има и още места наоколо, които не съм имала честта да ги посетя – „Крим“, „Егур Егур“ примерно. Има и китайски ресторант (на „Славянска беседа“) , който винаги е добра опция за много гладни. Има и едни места, дето все не им запомням имената – като онова на ъгъла на „Аксаков“ и „Шести септември“ срещу Унгарския културен център, където приготвят много вкусни хлебчета и добра пилешка супа или другото – на „Славянска“ до „Дон Домат“, където храната е недопечена а сервитьорите – флегматични. Има разбира се и дюнери, пици, сандвичи, сладки, соленки – кой каквото му душа сака.

Но, май наистина понякога е най-добре човек просто да се поразходи в обедната почивка 🙂

А вие къде обядвате?

Me against the heat – Part 2: Food

Такаааа…

Сега е малко по-хладно, което ще рече, че можем да помислим за храна )

Фаворити в жегата.

Салата домати с моцарела (с много моцарела и маслини, засега съм открила,че в „Кривото“ я правят добре)

Плодове – череши (в никакъв случай презрели) , нектарини, изстуден пъпеш (евентуално с мед), диня дане забравя.

Таратор – поне с копър – като не може с чесън, а орехи май само мама слага )

Студено кисело мляко (може и „Активия“, от мен да мине, Зай ;))

Сладоледче – шоколадово или мента с шоколад.

Me against the heat – Part 2: Food