Ако си мислите, че българската бюрокрация е кофти, това е защото нямате понятие от индийската.

Трябваше да чакам повече от месец за едногодишна работна виза за тази китна страна. Е, слава Богу, най-сетне се сдобих със заветния документ!

Оказа се, че ме проучват обстойно и документите ми се прехвърлят от едно ведомство в друго. Естествено, никой не ми казваше в какъв срок мога да разчитам на отговор…

През този месец осъзнах, че хората се настройват за отсъствието ти и дори все още да си тук…в съзнанието на другите си вече там. Странно усещане.

Бидох натопена от лицето Мицева да споделям седем любими албума. Разбира се, нали съм вейхайвей, закъснях порядъчно с отговорите, надявам се да ми е простено.

Малко ми беше трудно да избера само толкоз, но все пак ще посоча едни от любимите. След което прехвърлям топката на Цвети, Ал(екс)чо и Инженера. Моля съответните лица да следват правилата, а именно: Има още →

 

След вчерашния ден съвсем започнах да вярвам в магии и заклинания. Не знам дали под влияние на “Бонбонени обувки”, която допрочетох вчера,но като си отворих окото (наполовина, все пак беше едва 7.30 🙂 ) и видях снега навън, си помислих “Днес не искам никъде да ходя”. Е, магията подейства…оказа се че да се добера до София е най-трудното нещо на света. Има още →

Днес си беше един много хубав последен работен ден…

Не защото си написах и двата текста…не и заради коледната премия дори и поради факта, че работодателят ми просперира (да е жив и здрав).

Днес имаше много усмихнати и празнично настроени хора. Дъщеричката на една колежка, която е на десет, но е много бойно момиче и е решила че иска да се занимава с египтология. Толкова смелост и решителност в един малък човек. Има още →