Хубаво е да създаваш неща…

за хората, които обичаш…

със собствените си ръце 🙂

Хората никога не реагират адекватно в лицето на смъртта. Когато научат, че някой е починал, започват да се чудят какво да кажат за да успокоят скърбящите. В действителност не е нужно да казват нищо.

***

Отидох за пръв път в мароканския ресторант „Анет“ , който ми беше любопитен доста отдавна. Интериорът е много приятен, това, което хапнах (запечени зеленчуци) беше вкусно. Сервитьорката обаче бе твърде несимпатична, а цените – премного височки. На всичкото отгоре отново срещнах познати. Феята ми каза, че сигурно познавам много хора, щом навсякъде, където отидем срещам по някого. Може и да е права.

***

Бяхме на протеста срещу застрояването на Рила. Въпреки студа беше хубаво…много шарени, млади хора с тарамбуки, тъпани, и свирки. Повечето хора бяха подготвени – имаха начелници, щеки, ски.Ние си бяхме съвсем като паднали от Марс. Всички викаха, пяха, танцуваха…трамваите по „Витошка“ спряме…Жалко, че поводът за такова събиране беше толкова тъжен. Все още не ми го побира умът как може някой да посмее да строи и в Рила. И изобщо – докъде мислят да стигнат тези наглеци?

***

Предпочитам ръчно направените подаръци пред купешките. Тази вечер сътворих три малки изненади за три приятелки, които са родени тази седмица. Много съм доволна от резултата и се надявам да им харесат:) Работата по такива неща ми действа успокоително и освежаващо.

Казват, че за всичко си имало първи път…Е, явно и с готвенето е така 🙂 Днес за мен беше денят на първото готвене ( като се изключат разбира се сладкишите, които обичах да забърквам в училище).

Та значи реших да си сготвя нещо с броколи, защото много ги обичам. Разбира се, нямах никаква идея какво да ги правя, затова потърсих рецепти в интернет. Във всичките, които намерих имаше разни продукти от рода на „сметана“, „прясно мляко“ и незнамкво си. Затова реших да готвя на принципа „като няма, няма нужда“ и използвах само наличните ми материали – а именно – около 300 гр. броколи, два моркова, една глава лук, около 150 гр. филе и 200 гр. кашкавал (искам да кажа че тези мерки са „на око“ 😉 )

Броколите и морковите бяха толкова свежи и цветни, че не се сдържах да ги снимам:)

След като им се порадвах, ги топнах за около 5 минути във вряща вода. После смесени с нарязаните филе и лук ги метнах във фурната да се задушат за десетина минути под алуминиевото фолио (преди това настъргах кашкавалчето).

Ето и резултата 🙂 Знам,че можеше и по-добре, но като за пъри път си беше доста вкусно!

И докато съм на тази тематика да споделя възмущението си от факта,че очевидно „Супер Любо“ освен че е дебел, явно оперира предимно с дясната ръка. Как иначе да си обясня,че ръкавицата му имаше принт само от тази страна ?

Е, БТК се излагат малко откъм загриженост за леваците в кухнята …но да кажем че ще им простя. Все пак си имам утеха – химикалката за леваци, която си взех онзи ден от Orange 😉

Днес, противно на съветите на гурото по блог-въпросите longanlon реших да сменя за пореден път рисунката в header-a. Преди бях сложила феята, която ме споходи по Коледа…но все пак това е Вила Вилекула, затова – представям ви Пипи 🙂 (според мен малко прилича на женски вариант на Хари Потър, ама какво от това ;)) Template-а не мисля да го сменям, може би чак когато мина на платен хостинг, но това едва ли ще е много скоро 😉

Освен тази промяна реших да изпробвам как стоят нещата със съкратения вариант на постовете. Честно казано малко ме дразни това „Keep reading“ , та затова засега ще го слагам в по-стари публикации, ако изобщо не реша да се откажа от него.

Успях най-сетне да си възстановя всичките публикации от юли, когато сървъра на bloghub.org гръмна. За съжаление без коментарите 😦 Ако някой знае как да си върна коментарите – ще съм много благодарна 🙂

Добавих и един feed към дребосъчестите неща в Twitter.

Освен това, блогът MySofia, където има снимки на разни цветни и красиви за мен неща в града, се трансформира в Gipsy Caravan. Причините са две: първо – София ми изглежда все по-малко красива и второ – не виждам защо да не слагам там и снимки от други градове, където пътят ми ме отведе 🙂