Късметчета

Тъй като процесът на опаковане на багаж изисква и изхвърляне на огромно количество ненужни вещи ( в моя случай тонове хартия 😉 ) попаднах на няколко малки листчета с късмети, които преди да изхвърля реших да постна тук. Ето ги:

От едно Коледно парти, на което бях:

Love, Peace and Joy

came down on earth on Christmas day

to make you happy and cheerful.

May Christmas spread cheer in your life!

От миналогодишната коледна елха с късмети в редакцията (тази година май нямахме елха, а и да сме имали съм я проспала ;))

„Щяхме да постигнем много повече неща, ако не ги смятахме за невъзможни“ /Винс Ломбарди/

От томболата на Business Spotlight по време на последната конференция на „Кариери“:

Единственото нещо, което трябва да се запитате, е какво сте способни да жертвате за да постигнете този успех /Лари Флинт/

и много по-простичкото

любов

От едно късметче на Lavazza също ми се падна

любов

А от баницата на Нова година

любов и работа (хм…пътят се падна на баща ми, неизвестно защо)

Поне този път аз сама си ги изтеглих тези късмети лично. Миналата година две приятелки бяха скалъпили някакво теглене на късмети в мое отсъствие и ми бяха изтеглили „бебе“, та цяла година беше „Айде, кога ще ставаме лели?“ и прочия.

Очевидно, този им късмет не се сбъдна. Да видим другите 😉

Късметчета

У лево

Днес в банката ми се случи нещо, което ме накара да се замисля върху едно леко неудобство.Светът е създаден за десничари. А България, където by default нещата се случват на принципа „защо да е лесно, когато трябва да е трудно“ това правило си важи с пълна сила. Има още

У лево

Мъъъъъързеливо :)

Нали знаете онази песен

„Има дни, има дни

във които не върви“.

Е, моят аранжимент е:

„Има дни, има дни

във които ни мързи„.

Да, та днес е именно един от онези дни. Станах (към обяд, поради опустошителните ефекти на коледното ни парти 😉 )

Сняг!И то много! Натрупал е, казах си „и това ако не е поредното коледно вълшебство“…

Хапнах малко топла пилешка супа и се залепих за компютъра с идеята да си напиша текста. Но не би…Току се поразсеях – тук с разказите за епичната „Среща на блогърите“, там със снимки или нещо друго.

Прекарах известно време в чудене дали да ходя или не на едно парти, на коетобях поканена. Но мисълта че трябва да изляза в този бррр студ ме накара да се завия до ушите в одеалото 🙂

И да, седя си тук. Текстът ми писан-недописан. За утре сто неща…а от моя страна само един голям мързел и желание да се свия на кълбо и да помъъъъркам 🙂

Мъъъъъързеливо :)

Един вълшебен ден

Днес е 13ти. Е, не е петък, но пък за сметка на това е вълшебен ден…

Има дни, в които скритите конци, които обвързват едно нещо с друго, се показват за малко. Лично на мен такива дни ми връщат вярата в чудеса и ме карат да си мисля, че каквото и да стане, всичко ще бъде наред 🙂

Какво толкова се случи ли…ами ето събитията, в нещо като хронологична последователност 🙂

Случаят ме срещна с напълно непознати за мен хора, които обаче почувствах много бързо доста близки.

После ми навря в лицето поуката,че в момента нещата, за които се тревожа са „бели кахъри“ в по-голямата си част и че има хора, които е трябвало да преодоляват много по-сериозни препятствия по пътя си.

Оказа се, че помогнах без да знам и без да искам на двама души, които не се бяха виждали отдавна да се срещнат и мисля,че тази среща ги направи поне малко по-усмихнати и щастливи.

След това, на една тиха уличка в центъра на София видях три черни котки, седнали една до друга на една пейка. Никога не бях виждала толкова черни котки на едно място, заклевам се! И още веднъж се убедих, че черните котки са знак за нещо хубаво 🙂 И един сив котак имаше с тях…

По нататък, тръгнах да си търся Asus EEE PC. Влязох в Мултирамата, където съвсем случайно срещнах един човек, който разбира много повече от мен от компютри – все едно да се бяхме уговорили да дойде да ми помага в избора – нямаше да се засечем така. Та…намерихме мъника в един магазин. Отначало размера му предизвика смях у цялата групичка. Реших че е твърде малък, но после се върнах и …вече опаковаха единствената друга бройка 😉 Но все пак – успях да се сдобия с един Черньо (бели нямаше, и по-добре – все пак не отивам в най-чистата страна). Извънредно е симпатичен, мисля че ще свикна с клавиатурката, а Линукса е свеж на фона на вече поомръзналия Уиндоус. Бая имам да разцъквам обаче…

И накрая – това съвсем ме убеди във вълшебността на този ден. Заваля сняг. Да, за съвсем малко, ама все пак заваля!Мечтаех си за сняг толкова време.

Очевидно пеенето на Коледни песни помага за сбъдване на желанията 🙂

Затова ето една, която много обичам.

Единствено не успях да ида на „Срещата на блогърите“, но не съжалявам. Просто не е трябвало да стане днес 🙂

Един вълшебен ден