На кино в мола…мне, мерси

Днес, както подобава за една неделя, решихме да идем с Асето на кино в Mall of Sofia.

При това на български филм – „Летете с Росинант“ .

Отиваме ние, взимаме си билети и сядаме в залата. Та като се почва – влизат някакви си хора с огромни (сигурно по половин кило) купи с пуканки и големи чаши кола. Ще рече човек, че са дошли да се намуат с пуканки и налочат с кола а не да гледат нещо (всъщност, съвсем не изключвам тези подбуди). Мда и като сядат и се почва едно бясно дъвчене и мляскане и бълбукане със сламки…ммм, прекрасно просто. Да живей културата! Добре че никой не си събу обувките да ги сложи на предната седалка.  Една жена, носеща пуканки пламенно обясни, че „никой не чисти между прожекциите, затва е толкоз мръсно“ , а аз си помислих – ми ако от 40 души влизащи в салона 35 млещят пуканки и чипс (пълен потрес, очаквам следващата оферта да е за панирани пилешки крилца), ти тряя си факир за да изчистиш всичките боклуци, които те теоретично (и съвсем реално) сътворяват.

Както и да е – едно хубаво нещо има в тези салони – като надуят долби-съраунда – не чуваш как целокупната зрителска маса премлясква.

Та – изгаснаха лампите. И като се почнаха едни трейлъри – горе-долу колкото половината филм траяха. Забавното беше, че рекламираха уж различни филми, а сцените и репликите се повтаряха едно към едно. Нещо като поп-фолк парчетата 😉

Филмът, о да…филмът. Толкоз много български звезди на едно място – Кръстьо Лафазанов, Татяна Лолова, Стефания Колева, Ицко Финци, Дидо Мачев и още и още. Зави ми се свят почти. Та – започна обещаващо – с веселяшки лафове и мили балкански картинки в стил Костурица. Това – до момента в който режисьорът не реши че трябва да вкара философски напъни за смисъла на живота и не издъни всичко с крайно абсурдния край а ла „България в Европейския съюз“. Честно, толкоз изкуствено му се получи, че все едно някой го беше поръчал този филм с пропагандна цел. Твърде жалко, защото докъм средата беше ок. А прословутата музика на Горан Брегович май беше по-скоро вариации на стари негови мотиви, отколкото нещо ново. Но пък циганския оркестър ми изпълни душата 😉

Та…ходенето в комерсиално кино да се гледа български филм…понякога е доста непредвидимо начинание …

На кино в мола…мне, мерси

IKEA

Брандът. Манията. Стилът.

Трепетното очакване на магазина в България (който ще бъде до Околовръстното срещу Бизнес парка, само не знам кога ще го отворят).

Днес се позабавлявах с малко реклами на IKEA. Определено си струват.

Тази е наистина много топла.

Има доста свеж хумор тук 🙂

А тази ми е любимата от серията Tidy up.  Както каза една позната „Нехуманно е“.

Направо убиец! 

Има и една с едно детенце и един вибратор от същата серия, ама си я намерете вие 😉

IKEA