Неочаквана съботна поезия

Днес, докато чаках Асето и сестричката и за да осъществим плана “Изложба испански майстори– магазин за венецианско стъкло Punto Accessori (на “Шипка” 6)- Апарт: ментал” си купих от една сергия на Софийския стиховете на Далчев.

Обичам много Далчев – толкова градски поет. Излющените фасади, задните дворове и старите ръждясали софийски тераси са в неговите стихове. А строфите му се прокрадват по тесните павирани улички по центъра. Особено през уикенда и преди да завали…

Днес валя. Затова и стихотворението, което по изключение (хич не съм много поетично ограмотена, признавам:) ) публикувам тук е дъждовно.

ДЪЖД

Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове
бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.


Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове
от земята дори до високото сиво небе
и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват
много черни чадъри над локви от мръсна вода.


Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите
и кълват цяла нощ тези зли ненаситни петли,
а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни
като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед.

Неочаквана съботна поезия

Свежест в центъра на София

Глътка свеж въздух в иначе леко скучна лятна София (нее, не се оплаквам – харесвам липсата на хора и коли, наистина ) ) е международния фолклорен фест „Витоша“, който стартира днес.

Той, моля ви се, се провеждал за 11-ти път ( аз къде съм спала последните две издания нямам идея ;) ).

Всяка вечер до четвъртък от 19 часа на площад „Батемберг“. Програмата – тук.

Не е за изпускане утре – Корея и в понеделник – Венецуела и Грузия.

Само някой гений да беше се сетил, че хората имат нужда от тоалетна. И от пейки.

Ех, кога ли ще се научим…

Свежест в центъра на София

Концертът на Чамбао в Пловдив

С три думи:

Беше прекрасно изживяване…

С повече думи:

Организацията на входа беше зле. Минералната вода свърши. Тоникът също.

Пъстри хора. Странни хора на расти до мениджъри на молове )

Ла Мари боса на сцената.

Отражението и в една витрина.

Море. Пясък. Любов.

Музика, която прониква в теб и те кара да се усмихваш.

Да се усмихваш безкрайно много мислейки си как  летиш над пусти, погалени от слънцето плажове.

И да танцуваш.

Живот в най-чистата му форма.

Щастие )

Концертът на Чамбао в Пловдив

Baby, did you forget to take your MEDS?

Концертът на Placebo надмина очакванията ми!

Хората се раздадоха докрай и това си личеше.  Прекрасно е да видиш, че някой не се прави на звезда, а се кефи и прави с хъс това за което му плащат.

Само че звукът беше твърде як за зала – трябваше да е на стадион.

И…колкото и да ми е тъжно, макар да са ми любимци, “Остава” не бяха най-подходящата за подгряване група.

Иначе – беше красиво, странно и болно. Като онова, за което винаги ще ми напомня музиката на Placebo…

See you at the bitter end

Baby, did you forget to take your MEDS?