No more FREEDOM

Уважавам Джордж Майкъл. По точно в минало време.  Човека наистина е добър шоумен и се обзалагам,че и тази вечер няма да се изложи на стадион „Локомотив“ в София.

Но ми пада с една идея по-ниско в очите с цялата тази история – да посвети песента „Freedom“ на сестрите в Либия. O, please!

Дали той я е посветил или са му платили добре да изрази съчувствие – няма особено значение. Не ми се вписва някак си. Колкото по-показни стават акциите на така наречената кампания „Не сте сами“, толкова по-противни и цинични ми се струват.

И продължавам да си задавам два въпроса:

Не е ли поругаване на символите на българщината (в случая знамето),  отпечатвайки  върху него този девиз „не сте сами“ и слагайки го на всевъзможни места (моля да ме ъпдейтнете ако съм пропуснала новата линия салфетки „не сте сами“) ?

Кой и колко пари изпра за сметка на нещастието на хората (дори да не съм убедена във невиността им, съчувствам им от чисто човешка гледна точка)?

Та…Джорджи, I’m sorry, but NO more FREEDOM… Или поне ако я слушам ще е с мноого смесени чувства.И не, ти не си ни най-малко виновен…

No more FREEDOM

“Enduring love”

Вчера най-сетне успях да гледам екранизацията на „Enduring love“ по романа на Ian McEwan. Бяха превели заглавието „Да устоиш на любовта“ а на книгата е „Неумолима любов“.

Филмът беше сравнително добър, дори Даниел Крейг беше подходящ за  ролята на Джо. Само дето много от нюансите и декорите естествено се губят в екранната интерпретация.  Определено книгата по-ми хареса. Макар че като се опитах да прочета The child in Time я зарязах по средата. Стила на McEwan е малко тежък и протяжен…затова може би. Или пък просто не е бил точния момент за този автор. Книгите трябва да се четат в точния момент, иначе ефекта не е същият.

“Enduring love”

Tea house

Място с потенциал да поизмести в сърцето ми вече поизтъркалия се и твърде вдетенен Apart:mental.

Днес пих два странни чая (чийто съставки не бих могла да повторя дори да ми опрете пистолет в слепоочието) – Йоги Женски и Йоги Ямайка се казваха (ако на някого това му говори нещо). Ядох и морковена торта, която всъщност не знам как я бяха направили, ама не си личеше че има моркови някъде в съставките.  Плюс това хвърлих око (даже две…няколко пъти) към свежарския сандвич със сирене, кашкавал и ръжено хлебче – съчетал в себе си красотата на не-сложните вкусове и аромати (няма как, следващия път ще се опита).

Музиката е домашна – или поне това което слушам напоследък – размазващо латино. Има свежарски моменти в интериора – като тоалетната например – стените и са облепени със скици на човешки фигури.И има едно такова огледало което те прехвърля в друг свят…сигурно заради ъгъла под който е поставено.

А и едно и от най-хубавите неща е че в съседната галерия можеш да си направиш сам свещ и да я подариш на някого. Просто се обаждаш да ти приготвят материалите и яхваш музата:)

Колко малко му трябва на човек…

Tea house