Блог-затъмнение

coffee 

Напоследък съм изпаднала в почти пълно блог-затъмнение. Гледам дори,че Блог-кампът е минал и си викам „леле, кога дойде и кога мина“…Времето тече бързо…вече повече от 25 дни съм в Гургаон.

Почти нямам достъп до интернет извън работа, затова е разбираемо, че не чета и много блогове. Понякога това ми липсва – бях толкова свикнала да преглеждам Google reader. И да се информирам какво става наоколо от блоговете. Сега това се случва все по-рядко. Не знам дали е добро или лошо 🙂

Не пиша и толкова често тук…колкото очаквах. Не е защото няма какво. Някои хора ми казват, че мейлите които пиша не им били достатъчни, искали да разказвам още и още. Да, но Индия не може да се разкаже. Наистина…

Така че – аз ще продължавам да пиша…а вие елате да поживеете тук 🙂 Уверявам ви, че на втората седмица, ако още не сте си тръгнали, ще се чувствате като у дома си:)

Реклами
Блог-затъмнение

Люто

Ако някой ви убеждава, че тук храната не е люта – не му вярвайте. За българския вкус дори “не-лютото” тук е доста подправено. Засега ми понася, ама да видим докога. Само дето всичко почти има един и същи вкус – или люти…или е абсолютно безвкусно;) Хубаво е, че на първия етаж на офис-сградата където е нашия офис, има много различни ресторанти – като се започне от McDonalds, Subway, мине се през Бариста кафе (подобно на “Коста”) , щандове за сладолед, китайска храна и се стигне до предлагащите индийски манджи щандове. Индийските ястия са предимно тип яхния – имат много сос за топене (обикновено лют), отделно се сервира и друг сос (например има нещо като таратор, само че по-гъсто с парчета зеленчуци в него). Има доста вегетариански ястия, както можете да се сетите, а от месото – предимно се хапва пилешко (като заговориха, че имало епитедмия на „птичи грип“ в един от щатите…голяма драма стана…).Всичко се топи с хлябове – наан или роти, които се пекат във вътрешността на глинени пещи и са много, много вкусни. Никой не се притеснява да хапва с ръце, а иначе май повече използват лъжици, не толкова вилици заради соса. Интересно е, че сервират салата от лук за обяд без никакви притеснения. Съвсем в реда на нещата е и да се оригнеш и никой не смята за нужно да се извинява след това…
Вече съм убедена, че тук наистина не се хранят особено здравословно – не само защото всичко е със сос, а и сервират огромни порции. Например – едно обедно меню, което е около 100 рупии (2.5 долара) включва поне 300 грама ориз, 150 пилешко/панир (сирене) със сос, два допълнителни соса и руло по избор, което е като средно голям дюнер. Доста обилно ядене, като се има предвид че заради подправките се засищаш твърде бързо. Въпреки това ми казаха че само в Гуджарат и още един от щатите има малко по-закръглени хора 😉

Що се отнася до напитките … искам да си изплача мъката, че кафето е ужасно. Бие твърде много на „3 в 1“ а неподсладеното кафе без мляко е като „негърска пот“ както би казала майка ми…Засега си купувам кафета от „Бариста“, където правят някакво капучино и лате близки до вкуса на който съм свикнала…Чайовете, които се пият ежедневно, също са скръбни – сладки до немай-къде. И с мляко. Един колега ми обясни, че всъщност това, което слагат в масово продавания чай е най-долнокачественият прах от чаените плантации.
Навсякъде по улиците има сергии с лимони примерно, където могат да ви изцедят сок (както се сещате не е особено хигиенично) или пък купчини кокосови орехи (сокът от кокос е ужасно блудкав и за моя изненада няма нищо общо с това, което у нас е познато като кокос).
Изобщо…вкусовете са доста различни…сигурно като се прибера всичко ще ми се струва безвкусно 😉

Люто

На пазар в индийски мол ;)

Модните правила тук гласят – колкото по-шаренко и по-лъскавко – толкоз по-добре. Хората се носят в невероятни комбинации от цветове, материи и стилове, без изобщо да им пука. Така например често срещана гледка е жена с дънки, туника в синьо, шал в червено, лъскава дамска чанта и чехли, обути върху чорапи (естетическото ми чувство упорито се бори против тази мода). Или пък някоя със сари и кецове. Всички носят шалове – и мъжете и жените. В студеното време мъжете се забраждат много смешно, като истински бабки 🙂 Иначе е много странно, че мъжете слагат и по много пръстени – понякога по 6-7 от злато и сребро, с камъни или без. Според мен е върха на кича и циганията, но тук си го тачат. Другия хитов “look” е в стил Боливудски гъзар – зализана с гел коса, големи тъмни очила, кожено яке и дънки. А и мотор 😉
kurta

Реших, че и аз трябва да съм в тон с месната мода, затова вчера беше ден за пазар – 6 часа вършахме по моловете (тук има 5 мола един до друг, не знам как печелят вобще). За разлика от нашите търговски центрове цените са доста сгодни и има намаления, а в някои магазини се пазарува направо като от Илиенци. Така например в „Сахара мол“ има огромен магазин, в който се продава всичко – като се започне от сарита и се стигне до храна, козметика и домакински уреди. А народа пазарува ли пазарува.

kurta2

На щандовете с традиционни идийски дрехи е много красиво – представете си всички индийски магазини, в които сте влизали и …всъщност може би ще добиете представа за това колко пъстроцветно и красиво е всичко (е, пуловери има по-малко, все пак тук зимата е изключение). Направо като в пещерата на Али Баба…Аз се сдобих с два прекрасни шала – един от които е по-топъл, че става наистина хладно тук вечер.  Имам и курта (риза) и шалвари. Най-голямата драма беше с обувките – просто всички продават или чехли (естествено лъскавички, финтифлющести и т.н)  или ужасно грозни затворени обувки. Все пак си намерих едни…що годе добри и подходящи за офис.

scarf 

Прилагам малко снимков матриал за да видите резултата от шопинга.

Нямам търпение да си купя сари 🙂

На пазар в индийски мол ;)

Лицата на Индия

За всички, които си пожелаха снимки…ето няколко, които представят част от хилядите лица на Индия 🙂

Тази мисля няма нужда от особен коментар 😉

Cow

Не мислете, че само у нас строят като луди. И тук е една огромна строителна площадка. Като се добави и ужасната инфраструктура – ежедневните неща се превръщат в истински приключения. Въпреки това никой не мрънка.Помислете за това следващия път като тръгнете да се оплаквате от София…

construction Има още

Лицата на Индия

Drive like there is no tomorrow ;)

Тук в Делхи движението е наистина лудо. Най-малкия проблем е, че е ляво…всъщност – няма никакви пътни знаци, рядко има и светофари. За единствена сигнализация се ползва клаксона и е учудващо че май наистина работи. Въпреки това, колите не могат да развият много висока скорост – максимум 40 км/час, защото навсякъде има наслагани “легнали полицаи”.
Хората се придвижват с всевъзможни средства. Автомобилите, повечето от които са марка “Тата” или азиатски марки, винаги са ударени някъде. Има авто-рикши, които приличат на купчина стари ламарини и човек просто се чуди как изобщо се движат. Въпреки това возят сравнително комфортно и цената е по договаряне…разбира се, трябва да се пазари човек. Велорикшите са също средство за транспорт, но никак не са предпочитани през това време на годината (януари) защото е хладничко. Някои хора се возят и на мотори, а по-самоубийствено настроените – и на велосипеди. Градския транспорт е наистина интересен. В момента тече мащабно строителство на метрото, но докато го завършат хората се блъскат в автобуси. Те обикновено също са марка Тата, стари, раздрънкани и мръсни. Номерът е написан с много дребни букви, затова пък на вратите виси по един викач, който съобщава спирките и ако човек успее да разбере какво казва – може да се придвижи доста евтино, но съмнително комфортно 😉
Да си пешеходец никак не е лесно, защото всички карат бързо и е трудно да спрат, защото зад тях обикновено идват още превозни средства. На някои по-натоварени кръстовища вместо светофари има по един полицай, който от време на време (на около 5 минути) спира потока от коли, за да може хората да пресекат. Където няма такъв полицай, обаче, всички чакат просто да се събере по-голяма тълпа и пресичат…това направо си е спорт за търсачи на силни усещания 😉

Drive like there is no tomorrow ;)

Namaste от Индия

Най-сетне се добирам до компютър за малко и реших да драсна някой ред в блога. Скоро ще пиша по-обстойно 🙂

Пътуването мина добре, Turkish airlines бяха доста добри, препоръчам ги. А Истанбулското летище е един малък Вавилон…но пък има wireless:)

Пристигнах в Делхи в 4 сутринта, никой не ме чакаше на летището, но се оправих някак си – хванах едно от предплатените таксита и след известно лутане в кола с напълно непознат и подозрителен тип из пустите улици на Гургаон (това е град на около 20 -30 км от Делхи, където всъщност ще живея и работя) се озовах „вкъщи“ – Белведере парк – комплекс от затворен тип, където ще съм настанена временно.Офисът е много близо, на няма и 5 минути от вкъщи – намира се на 14 и 15 етаж на една доста луксозна сграда. Нищо че наоколо е като строителна площадка – прах и мръсотия до шия 😉

Иначе за трите дни в които бях тук ми се случиха доста интересни неща

ходих на клуб (който си беше нормален клуб, само че доста тъпкан с народ)

возих се на вело-рикша, чиято верига се  счупи насред път и на индийки градски транспорт

опитах индийска храна – не вярвайте на никой който ви каже, че нещо не е лютиво – тези хора просто имат различно схващане за лютиво 😉

видях да бръснат човек на улицата, а на колегата най-любезно му предложиха да му изчистят ушите …отново на улицата

пазарих се малко…но още имам мнооого да се уча 😉

влязох в индийски мол

опитвам се да се нагодя към акцента тук, ама е адски трудно…тук както се казва говорят Henglish 🙂

Засега ще спра дотук…скоро ще има още + снимки:)

Namaste от Индия

Парченца от една сряда

Хората никога не реагират адекватно в лицето на смъртта. Когато научат, че някой е починал, започват да се чудят какво да кажат за да успокоят скърбящите. В действителност не е нужно да казват нищо.

***

Отидох за пръв път в мароканския ресторант „Анет“ , който ми беше любопитен доста отдавна. Интериорът е много приятен, това, което хапнах (запечени зеленчуци) беше вкусно. Сервитьорката обаче бе твърде несимпатична, а цените – премного височки. На всичкото отгоре отново срещнах познати. Феята ми каза, че сигурно познавам много хора, щом навсякъде, където отидем срещам по някого. Може и да е права.

***

Бяхме на протеста срещу застрояването на Рила. Въпреки студа беше хубаво…много шарени, млади хора с тарамбуки, тъпани, и свирки. Повечето хора бяха подготвени – имаха начелници, щеки, ски.Ние си бяхме съвсем като паднали от Марс. Всички викаха, пяха, танцуваха…трамваите по „Витошка“ спряме…Жалко, че поводът за такова събиране беше толкова тъжен. Все още не ми го побира умът как може някой да посмее да строи и в Рила. И изобщо – докъде мислят да стигнат тези наглеци?

***

Предпочитам ръчно направените подаръци пред купешките. Тази вечер сътворих три малки изненади за три приятелки, които са родени тази седмица. Много съм доволна от резултата и се надявам да им харесат:) Работата по такива неща ми действа успокоително и освежаващо.

Парченца от една сряда