Понякога се удивлявам на хората, що се отнася до умението да се скатават от работа. Мисля, че това си е чист талант. За тези, които не са усвоили напълно това ценно умение, ето няколко съвета, базирани на безценния опит на служителка в голяма българска компания (не я познавам лично, но ви уверявам, че съветите са изпитани от нея).

– Ходете на работа на време. Използвайте първият час в офиса, за да си изпиете кафето, да обмените ценни клюки и да изпушите няколко цигари.

– Върнете се на бюрото си. Включете компютъра. Гледайте съсредоточено и с нарастващ ужас в очите монитора, докато стискате мишката без да я движите. Въздъхвайте на равни интервали дълбоко и сърцераздирателно.

– Обадете се на някого – не по работа естествено. На комшийката Пенка, на братовчедката от Самоводене и започнете да се обяснявате колко много работа имате, как никак не ви стига времето да я свършите и как трябва да си вземете поне две седмици отпуска. Не пропускайте да споменете колко малко ви плащат за огромното количество работа, която отхвърляте всеки ден. Може да продължите с обсъждане на вечерното меню, махленските клюки и здравословното състояние на родата.
Има още →

Пееше едно време Васко Кеца:

„Телефон все ни свързва, телефон ни дели

колко тъжна е тази наша обич, нали…“

По времето когато я пееше тази песен нямаше мобилни телефони. Само стари, стационарни с шайба и пукащо-пращяща връзка. Има още →

Днес в банката ми се случи нещо, което ме накара да се замисля върху едно леко неудобство.Светът е създаден за десничари. А България, където by default нещата се случват на принципа „защо да е лесно, когато трябва да е трудно“ това правило си важи с пълна сила. Има още →

Пътят ми към работа е горе-долу един и същ – минавам по една от малките улички успоредни на „Дондуков“ за да продължа нагоре по „Левски“.

Близо до входа на една кооперация, на една от въпросните малки улички преди седмица изхвърлиха стара тоалетна чиния.

С леко умиление наблюдавам как никой от кооперацията не си мърдаше пръста няколко дни за да я помести в близкия контейнер. Днес с още по-голямо умиление забелязах как въпросната многострадална фаянсова Геновева е пречупена одве и главата и се търкаля, безмислостно отсечена, на няколко метра от тялото…Утре, с нарастващо чувство за съспенс очаквам да видя тоалетната чиния разтрошена на две и охкаща в калния сняг. Ах, дали ще дочакам деня на ядрения и разпад…

Просто се чудя как може да живееш някъде, да има толкова голям боклук (или може би – полезна вещ) пред вратата ти и ти да не направиш нищо да го поместиш със 10 метра до коша. Всяка сутрин да се спъваш в него. През лятото една колежка ми разправя подобна история за някаква умряла котка, която седяла 4-5 дни пред блока им, в най-голямата жега и застрашително се подувала. Мда…

А в Будапеща имат специален ден в месеца, когато всички изхвърлят пред дома си големите вещи – гардероби, столове, маси, етажерки. Който иска – минава и си взима това-онова. Иначе ги натоварват и ги извозвад за една нощ.

Може би проблемът, че София е мръсна не е само на ББ. И може би нещата ще се пооправят, ако започнем да мислим за него повече като и за свой проблем, а не като за нещо обречено. Един боклук мръсно не прави ли? Я си помислете пак!