Парченца от една сряда

Хората никога не реагират адекватно в лицето на смъртта. Когато научат, че някой е починал, започват да се чудят какво да кажат за да успокоят скърбящите. В действителност не е нужно да казват нищо.

***

Отидох за пръв път в мароканския ресторант „Анет“ , който ми беше любопитен доста отдавна. Интериорът е много приятен, това, което хапнах (запечени зеленчуци) беше вкусно. Сервитьорката обаче бе твърде несимпатична, а цените – премного височки. На всичкото отгоре отново срещнах познати. Феята ми каза, че сигурно познавам много хора, щом навсякъде, където отидем срещам по някого. Може и да е права.

***

Бяхме на протеста срещу застрояването на Рила. Въпреки студа беше хубаво…много шарени, млади хора с тарамбуки, тъпани, и свирки. Повечето хора бяха подготвени – имаха начелници, щеки, ски.Ние си бяхме съвсем като паднали от Марс. Всички викаха, пяха, танцуваха…трамваите по „Витошка“ спряме…Жалко, че поводът за такова събиране беше толкова тъжен. Все още не ми го побира умът как може някой да посмее да строи и в Рила. И изобщо – докъде мислят да стигнат тези наглеци?

***

Предпочитам ръчно направените подаръци пред купешките. Тази вечер сътворих три малки изненади за три приятелки, които са родени тази седмица. Много съм доволна от резултата и се надявам да им харесат:) Работата по такива неща ми действа успокоително и освежаващо.

Парченца от една сряда

Чай Шукарие

Братя българи, сигани, турци, роми и римляни!

Слушайти ма сига да ви разправлявам.

Ейтуй човек  (цъкни де, кво са дзвериш) вчера напраилу голему джамбуре. Ималу начи у „Мухитуту“ циганска работа. Циганска, циганска, ама хубава. Имало значи двама брат’чеди роми (кви роми, баш цигани си беха, ама ади, от мени да замини) дет дрънчели на китара и пели (туй „Джипситу Кингс“ да ги беха чули в миша дупка щеха да са скрият). Чи и инглиски малку знаело брата ром, кат свършило да пева, вика „Тенкю вери мъч“ па аз са пуля щото идинственуту чуждо език дет знаим е българскио (ма как дубре го знаим,а 😉 )

Да’н забраяя, братя роми, да ви казвам! Имаши да са опитват домашна шльокавица и медзе! Туй българити многу прос народ начи- надонесли ини ботилки и торшии. И азе кат се наридих там, един вика „Ше дегусираш ли?“ па азе го глеам, глеам, па му казах „Шшш, братчед, я нидей прай сигански работи ам наливай тука“.  Тъй целата нощ…па после разбрах, че то било некво конкурс – да съ избира коя е най-убавата ръкия…мчи аз де да знам…след седмото чаша сичкити еднакви ми беха.

Та, мислата ми, братя роми йе, че партиту си беши баш квалитетну (тъз дума там я научих, ама понежи не я знам ко значи , да си го кажа по нашенски)  шукартетну. Пък вий ако искати да намажити не само ръкия, ами и мандами – ослушвайти са! Фефруари пак ша има жижи-бижи, ама тоз път шъ бъди херутичну (димек ниприличну).  Пак  цъкъйти  ей тука, ко искати да са светнити.

Ади, да ва пази Банго Васил да не ва хвани бат Бойко га крадети жицата!

Чай Шукарие

За Индия…Коледно и Интимно

Днес се измъкнах малко по-раничко от работа, за да ида на Панаира на книгата в НДК (който продължава до 9ти, неделя).

Беше голяма блъсканица (както обикновено), имаше за всекиго по нещо, но това, което ми направи кофти впечатление, беше, че на повечето щандове нямаше никакви панаирни отстъпки (като че ли предния път през юни бяха малко по-щедри). Не че ако съм решила да си купя някоя книга липсата на 5% отстъпка ще ме спре, но ако някой книгоман е тръгнал да пазари „на едро“ – няколко отстъпки и ето ти още едно  издание.

Този път бях значително по-скромна и си купих само три книжки:

„О,Хенри“ – 3 коледни истории с илюстрации на Георги Господинов  – защото напоследък имам сериозна нужда от малко Коледен дух. Да си призная грабнаха ме илюстрациите, не съм чела нищо от господин Господинов досега 🙂 Време е да наваксам.  Вече си представям как седя с чаша топъл чай до печката и чета едрите букви на тази хубава книжка.

Никой не си тръгва от Индия завинаги Тази книга имам мерак да я прочета още началото на септември, когато ходихме с приятели на Смолян и две дружки си я носеха и я четяха и само ме дразнеха. После ми писна да им се моля и си я взех назаем от рафтчето с книжки на „Капитал Лайт“. И реших че все пак ще ми е полезно да си я имам и да си я взема с мен в Индия. Един вид лека подготовка (останалата част от подготовката включва гледане на ретро Боливуд филми тип „Слонът моя приятел“ :))

„Интимност“ на Ханиф Курейши
За тази книжка бях писала нейде из блога, ама ми се изгуби безследно този пост. Прекрасна. Реших че просто трябва да я имам…

Исках да си взема и „Funky Business„, обаче я нямаше на щанда на издателството, а и в Booktrading и Orange беше свършила 😦

Изобщо, след последната тема на „Капитал Лайт“ за четенето съм особено вдъхновена да почета повече около празниците.  И да освободя някоя и друга книга 🙂

За Индия…Коледно и Интимно

За ядрения разпад на една тоалетна чиния

Пътят ми към работа е горе-долу един и същ – минавам по една от малките улички успоредни на „Дондуков“ за да продължа нагоре по „Левски“.

Близо до входа на една кооперация, на една от въпросните малки улички преди седмица изхвърлиха стара тоалетна чиния.

С леко умиление наблюдавам как никой от кооперацията не си мърдаше пръста няколко дни за да я помести в близкия контейнер. Днес с още по-голямо умиление забелязах как въпросната многострадална фаянсова Геновева е пречупена одве и главата и се търкаля, безмислостно отсечена, на няколко метра от тялото…Утре, с нарастващо чувство за съспенс очаквам да видя тоалетната чиния разтрошена на две и охкаща в калния сняг. Ах, дали ще дочакам деня на ядрения и разпад…

Просто се чудя как може да живееш някъде, да има толкова голям боклук (или може би – полезна вещ) пред вратата ти и ти да не направиш нищо да го поместиш със 10 метра до коша. Всяка сутрин да се спъваш в него. През лятото една колежка ми разправя подобна история за някаква умряла котка, която седяла 4-5 дни пред блока им, в най-голямата жега и застрашително се подувала. Мда…

А в Будапеща имат специален ден в месеца, когато всички изхвърлят пред дома си големите вещи – гардероби, столове, маси, етажерки. Който иска – минава и си взима това-онова. Иначе ги натоварват и ги извозвад за една нощ.

Може би проблемът, че София е мръсна не е само на ББ. И може би нещата ще се пооправят, ако започнем да мислим за него повече като и за свой проблем, а не като за нещо обречено. Един боклук мръсно не прави ли? Я си помислете пак!

За ядрения разпад на една тоалетна чиния

Градски сняг

Днес съм малко ядосана на снега. Защото той, в комбинация с няколко други (здравословни) фактора ми поречи да ида да садя дръвчета. Много му се ядосах. Ще рече човек, че само чакаше да стане събота, за да завали. Ей тъй на – напук.

За да запазим добрите си отношения, реших че трябва да го представя в малко по-романтична и носталгична светлина. Ето го – градския сняг, видян през очите на Атанас Далчев. Честит да ни е 🙂

СНЯГ

Над тези стръмни стрехи от желязо
и тези булеварди от асфалт
поне един път няма ли да слезе
снегът от небесата като бял
и лъчезарен ангел? Аз не вярвам.
Във този черен като въглен град
ще бъде зимата наверно черна,
незнайни – ангелите и снегът.
И ако слезе някога, без жал
жестоки ще го стъпкат със обувките си
стражарите и проститутките,
ще му почерни белите пера
димът на гарите и на комините. . .


Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца.

Градски сняг

И аз (обичам) София

Знам че сигурно е банално това, което ще кажа, но ще го кажа

Впечатлена съм от присъствието на Мартин Заимов в интернет пространството.

Впечатлена съм от цялата му „медийна“ кампания (или поне от това, което съм видяла досега) – идейно и интелигентно направена е. Допада ми образът младия, интелигентен и енергичен човек, който би желал да работи за развитието на София.

Ако можех да си дам гласа за някого, то принципно той би бил за него, защото Мартин представлява доста добра опозция на мачовското излъчване на ББ и на цялата селяния която ни залива от политическата сцена.

Обаче, има едно голямо НО.

Просто не вярвам, че колкото и да е кадърен този човек, той би могъл да се справи с това, което представлява София в момента. Проблемите са безброй, а няма ли колективна воля за решаването им, те си остават да висят (примери досега – бол). Не вярвам, че избирайки Мартин за кмет ще секнат корупционните скандали, сделките с общински имоти и произвола на едрите  ( и вече добре облечени) бизнесмен. С извинение към всички живущи в София, но не мисля,че хората в този град са готови за точно такъв тип човек да ги управлява. Тук още властват (не знам докога) законите на джунглата и затова ББ си е напълно на място в цялата картинка.

Една птичка пролет няма да направи, ако софиянци нямат нагласата да променят нещо заедно, за общото благо ( а тази нагласа малко трудно се получава, ако си живял в джунгла, където всеки е за себе си). За съжаление…

И аз (обичам) София

И все пак…обичам София:)

Днес в този прекрасен есенен ден нашата любима столица отново има празник.

Проблемите отново са си същите, без особен шанс да бъдат решени в близките 30 години. Пак прескачам кучешки изненадки, пак се провирам между спрени автомобили или притичвам виновно пред някой каращ с бясна скорост джип с тъмни стъкла. Отново се клатя в раздрънкани и мръсни автобуси, пътувам минимум 30 минути в който и да е час на деня и в която и да е посока и слушам дивата чалга или каруцарските псувни на някой немит-незнайно-откога таксиджия с големи претенции. Продължавам да срещам намусени и агресивни хора, готови да ми скочат на бой само защото са станали с грешния крак от леглото.Задушавам се от претенции, изгорели газове и бетонни стени. Стряскам се и насън от образа на тъмния рицар на доброто ББ (или The one whose name must not be told ако обичате).

Обаче, като се замисли човек – в крайна сметка във всеки голям град е така. Е, верно в София е по-лошо, отколкото в Амстердам например, но пък е по-добре от Ню Делхи. Но и това е въпрос на субективно възприятие.

Затова реших да се замисля кое ми харесва в този град …може да е малко, но пък си го има, и го няма никъде другаде 🙂

Харесва ми сутрин да чувам камбаните на Александър Невски и да виждам златните кубета от прозореца си. Всеки път са различни, но винаги носят едно и също топло чувство – че съм си у дома. Обичам и денят ми да завършва с камбанния звън, разнесъл се над покривите…

Обичам „Шишман“ – със всички дупки, неравности, плюещи плочки, неправилно паркирани коли, блъскащи се в мен хора. С магазинчето за сладки срещу Руското училище. Със зарзаватчийницата, където моята приятелка продавачката винаги ми подава плодовете с усмивка ( и за миг успявам да забравя колко са скъпи). С магиите на „Дар за горене“ , с жълто-синьото на „Мачу Пикчу“. С „Билкова“ и „Медитерани“. Когато е огрян от късното следобедно слънце или в сумрака, когато първите нощни птици вече се събират на по бира. Ако има някое място, където наистина се чувствам „аз“ , това е „Шишман“. Не знам дали е съдба, но откакто съм в София – и двете ми работи са на раздстояние 100 метра от тази вълшебна уличка.

Обичам малкото останали градинки. Особено тази пред Народния, градинката до Народното събрание и „Кристал“.

Хубави са и старите къщи с малките скътани дворчета, където не знаеш какво може да откриеш…

Харесвам графитите – това, че някой се старае да развесели и направи цветен сивия град 🙂

Обичам площада пред НДК и Моста на влюбените. Винаги има толкова много слънчеви хора.

Обичам и да правя night window shopping по „Витошка“. И „Славейков“ обичам.

Като се замисля – София не е чак толкова ужасна…просто когато ни писне е добре да сменяме малко гледната точка. И да се усмихваме. така градът определено ще е по-приветлив 🙂

И все пак…обичам София:)