На пазар в индийски мол ;)

Модните правила тук гласят – колкото по-шаренко и по-лъскавко – толкоз по-добре. Хората се носят в невероятни комбинации от цветове, материи и стилове, без изобщо да им пука. Така например често срещана гледка е жена с дънки, туника в синьо, шал в червено, лъскава дамска чанта и чехли, обути върху чорапи (естетическото ми чувство упорито се бори против тази мода). Или пък някоя със сари и кецове. Всички носят шалове – и мъжете и жените. В студеното време мъжете се забраждат много смешно, като истински бабки 🙂 Иначе е много странно, че мъжете слагат и по много пръстени – понякога по 6-7 от злато и сребро, с камъни или без. Според мен е върха на кича и циганията, но тук си го тачат. Другия хитов “look” е в стил Боливудски гъзар – зализана с гел коса, големи тъмни очила, кожено яке и дънки. А и мотор 😉
kurta

Реших, че и аз трябва да съм в тон с месната мода, затова вчера беше ден за пазар – 6 часа вършахме по моловете (тук има 5 мола един до друг, не знам как печелят вобще). За разлика от нашите търговски центрове цените са доста сгодни и има намаления, а в някои магазини се пазарува направо като от Илиенци. Така например в „Сахара мол“ има огромен магазин, в който се продава всичко – като се започне от сарита и се стигне до храна, козметика и домакински уреди. А народа пазарува ли пазарува.

kurta2

На щандовете с традиционни идийски дрехи е много красиво – представете си всички индийски магазини, в които сте влизали и …всъщност може би ще добиете представа за това колко пъстроцветно и красиво е всичко (е, пуловери има по-малко, все пак тук зимата е изключение). Направо като в пещерата на Али Баба…Аз се сдобих с два прекрасни шала – един от които е по-топъл, че става наистина хладно тук вечер.  Имам и курта (риза) и шалвари. Най-голямата драма беше с обувките – просто всички продават или чехли (естествено лъскавички, финтифлющести и т.н)  или ужасно грозни затворени обувки. Все пак си намерих едни…що годе добри и подходящи за офис.

scarf 

Прилагам малко снимков матриал за да видите резултата от шопинга.

Нямам търпение да си купя сари 🙂

Реклами
На пазар в индийски мол ;)

Light е по-light

От днес „Капитал Лайт“ е с нов дизайн и освежено съдържание.

Раничко е да се правят изводи, разбира се, но все пак – като че ли ми допада повече от преди. По-лек е някак си като визия. Хубаво е, че ще има и нови автори и рубрики. Нещо като хартиен блог 🙂 Има още

Light е по-light

Свежо местенце в нета :)

Днес от много писане на тема property management по едно време взех да позациклям.

Затова много благодаря на Еленко, за  втория сайт с wallpapers който представи на широката публика.

Той ме отведе на едно много приятно място – онлайн магазинче с всякакви готини неща.

Естествено за моята мания  – първо разцъках бижутата. 

Малко са ми твърде кич и инфантилни повечето от тях, но има добри попадения. Личните ми фаворити са обеците-термометър и тези с винтчетата 🙂  Доста се забавлявах, че някой може да измисли обеци, гривни и колиета със суши, хамбургери и бисквитки (да не забравям и зелените маслини ).

Сайтчето има и свежи неща в секцията за дома, разни хартиени чудесии за пристрастените към писането като мен. Помислено е дори за мъжете, че и за  домашните любимци.

Така че – приятно гледане 😉 ( и пазаруване може би)

Свежо местенце в нета :)

Hand-made day в събота

След поста за бижута-седянката (чието първо издание се проведе успешно тази неделя и резултатите са – едни такива обеци… и три колиета), Ива реши да ме покани на Handmade day тази събота в Пловдив.

Още на предното издание исках да ида, но не успях. Дори исках в „Капитал Лайт“ да напиша нещо по повода…( a propos точно днес „Капитал става на 14 години и ядохме една голяяяма вестнико-подобна торта 🙂 ) .

Най-вероятно ще ида. Имам нужда от това…

Hand-made day в събота

Слънчева неделя

Red cafe

Днес беше една много слънчева и хубава неделя. Не знам защо, но имах усещането, че един от последните такива дни, преди изведнъж да завали, а скоро след това да забръска сняг. Все пак обаче остава надеждата за хубаво, топло и слънчево „циганско лято“.

Та…станах към 11 (имам си извинение, моля моля, щото си легнах в 5.30 заради един двоен рожден ден на който се разбих от танци:) ). Не знам как се случи, ама грандиозните ми планове за „правене на разни важни неща“ някак си отстъпиха място на качване в нета и „надписване“ на снимки от купона (хм, поне двама души ми казаха,че много са се забавлявали като са чели надписчетата ми;) така че това ще си го отчитам като добро дело ). После излязох и беше много хубаво…

Мислехме да ходим да видим изложбата „Земята отвисоко“ на Моста на влюбените до НДК, обаче кривнахме по „Хан Крум“ и влязохме в магазинчето Coquette. Там е едно такова малко, тясно и вълшебно, винаги има романчтични дрехи, а продавачките са любезни. Така де – излязох си с една мека жилетчица в малка хартиена торбичка 🙂

После с Цвети отидохме в Red Cafe – кафенето на „Червената къща“ , което доста отдавна исках да посетя. От там е и снимката (първата, която поствам тук 🙂 ). Хубаво място. Бяхме в градината, която в този сезон е още приятна (предполагам най-добрия момент да я посети човек е в ранния следобяд, че после след 4 става малко усойно). Много стилно съчетание „червено-бяло-черно“ 🙂 Само един леко притеснителен факт – мисля,че девойчето, което ни обслужи нямаше 16 години…

После влязохме в Booktrading и си харесах една джобна книжка за оригами. Бях помолила Цвети да ми донесе от Япония оригинални хартии, но тя сигурно е забравила, а не знам дали става с тези обикновените?Но книжката ще си я купя при първа финансова възможност 🙂

После бира с приятели и вкъщи…А зеленият чай с кокос е вкусен и с мляко. Направо започнах да си свиквам с него 🙂

Слънчева неделя

Обичам вече чай, май :)

Не обичам да пия много чай. Може би е наследство от майка ми, според която чай се пие само ако те боли гърло.Или пък всъщност – не че не обичам, просто нямам навик да пия. Но пък нали навиците са затова – да се създават.

И ето, днес  се престраших да ида в магазинчето за чай. След като подуших почти всички прекрасни чайове на едната лавица (Йоги, черен с шоколад, бял, зелен с жасмин и прочие) си купих малко зелен с кокос (странно, никак не обичам кокос, но този чай ухаеше абсолютно вълшебно).

Заедно с чая си купих и една малка бяла лъжичка, много симпатична. Но възниква проблем – нямам хубава тенекиена кутия за чай ( Миналата седмица в магазина за 1 евро на “Раковска” открих жестоки кутии – бели с ярко зелени капачета и надписи Coffee и Tea. Както можете да се досетите – взех си само кутия за кафе и сега ме е яд ужасно…защото няма вече такива 😦  Някой да има идея къде се продават закачливо-симпатични кутии за чай които не са целите в китайски йероглифи (нямам нищо против братския китайски народ, просто не ме кефят тези кутии)?

А иначе като се замисля може би най-хубавия чай, който някога съм пила беше хималайския в Апарт:ментал ) А, и чаят с масала и мляко на Ануки, който пихме преди тя да си тръгне от Варна през лятото на 2004-та.

Искам след време да се обърна назад и да имам повече хубави спомени с чай ;)

Обичам вече чай, май :)

Когато времето е капризно като жена…

Та ту се усмихва, ту се мръщи, ту вали.

Да отскочиш до „Медитерани“  (на“Шишман“) и да пиеш топъл коктейл „Ментов бонбон“ (мента с горещ шоколад и сметана) докато слушаш как навън плющи дъжда.

И после да излезеш и да е спряло да вали.

Да е свежо и пусто и затова –  красиво.

Просто неповторимо съботно.

Когато времето е капризно като жена…