Слънчева неделя

Red cafe

Днес беше една много слънчева и хубава неделя. Не знам защо, но имах усещането, че един от последните такива дни, преди изведнъж да завали, а скоро след това да забръска сняг. Все пак обаче остава надеждата за хубаво, топло и слънчево „циганско лято“.

Та…станах към 11 (имам си извинение, моля моля, щото си легнах в 5.30 заради един двоен рожден ден на който се разбих от танци:) ). Не знам как се случи, ама грандиозните ми планове за „правене на разни важни неща“ някак си отстъпиха място на качване в нета и „надписване“ на снимки от купона (хм, поне двама души ми казаха,че много са се забавлявали като са чели надписчетата ми;) така че това ще си го отчитам като добро дело ). После излязох и беше много хубаво…

Мислехме да ходим да видим изложбата „Земята отвисоко“ на Моста на влюбените до НДК, обаче кривнахме по „Хан Крум“ и влязохме в магазинчето Coquette. Там е едно такова малко, тясно и вълшебно, винаги има романчтични дрехи, а продавачките са любезни. Така де – излязох си с една мека жилетчица в малка хартиена торбичка 🙂

После с Цвети отидохме в Red Cafe – кафенето на „Червената къща“ , което доста отдавна исках да посетя. От там е и снимката (първата, която поствам тук 🙂 ). Хубаво място. Бяхме в градината, която в този сезон е още приятна (предполагам най-добрия момент да я посети човек е в ранния следобяд, че после след 4 става малко усойно). Много стилно съчетание „червено-бяло-черно“ 🙂 Само един леко притеснителен факт – мисля,че девойчето, което ни обслужи нямаше 16 години…

После влязохме в Booktrading и си харесах една джобна книжка за оригами. Бях помолила Цвети да ми донесе от Япония оригинални хартии, но тя сигурно е забравила, а не знам дали става с тези обикновените?Но книжката ще си я купя при първа финансова възможност 🙂

После бира с приятели и вкъщи…А зеленият чай с кокос е вкусен и с мляко. Направо започнах да си свиквам с него 🙂

Слънчева неделя

Обичам вече чай, май :)

Не обичам да пия много чай. Може би е наследство от майка ми, според която чай се пие само ако те боли гърло.Или пък всъщност – не че не обичам, просто нямам навик да пия. Но пък нали навиците са затова – да се създават.

И ето, днес  се престраших да ида в магазинчето за чай. След като подуших почти всички прекрасни чайове на едната лавица (Йоги, черен с шоколад, бял, зелен с жасмин и прочие) си купих малко зелен с кокос (странно, никак не обичам кокос, но този чай ухаеше абсолютно вълшебно).

Заедно с чая си купих и една малка бяла лъжичка, много симпатична. Но възниква проблем – нямам хубава тенекиена кутия за чай ( Миналата седмица в магазина за 1 евро на “Раковска” открих жестоки кутии – бели с ярко зелени капачета и надписи Coffee и Tea. Както можете да се досетите – взех си само кутия за кафе и сега ме е яд ужасно…защото няма вече такива 😦  Някой да има идея къде се продават закачливо-симпатични кутии за чай които не са целите в китайски йероглифи (нямам нищо против братския китайски народ, просто не ме кефят тези кутии)?

А иначе като се замисля може би най-хубавия чай, който някога съм пила беше хималайския в Апарт:ментал ) А, и чаят с масала и мляко на Ануки, който пихме преди тя да си тръгне от Варна през лятото на 2004-та.

Искам след време да се обърна назад и да имам повече хубави спомени с чай ;)

Обичам вече чай, май :)

Когато времето е капризно като жена…

Та ту се усмихва, ту се мръщи, ту вали.

Да отскочиш до „Медитерани“  (на“Шишман“) и да пиеш топъл коктейл „Ментов бонбон“ (мента с горещ шоколад и сметана) докато слушаш как навън плющи дъжда.

И после да излезеш и да е спряло да вали.

Да е свежо и пусто и затова –  красиво.

Просто неповторимо съботно.

Когато времето е капризно като жена…

Неочаквана съботна поезия

Днес, докато чаках Асето и сестричката и за да осъществим плана “Изложба испански майстори– магазин за венецианско стъкло Punto Accessori (на “Шипка” 6)- Апарт: ментал” си купих от една сергия на Софийския стиховете на Далчев.

Обичам много Далчев – толкова градски поет. Излющените фасади, задните дворове и старите ръждясали софийски тераси са в неговите стихове. А строфите му се прокрадват по тесните павирани улички по центъра. Особено през уикенда и преди да завали…

Днес валя. Затова и стихотворението, което по изключение (хич не съм много поетично ограмотена, признавам:) ) публикувам тук е дъждовно.

ДЪЖД

Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове
бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.


Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове
от земята дори до високото сиво небе
и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват
много черни чадъри над локви от мръсна вода.


Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите
и кълват цяла нощ тези зли ненаситни петли,
а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни
като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед.

Неочаквана съботна поезия