Bolliwood celebrity death-match :)

Както писах преди време, никак не мога да понасям лицето Sharukh Khan…известен Боливудски идол.

Затова днес се скапах да се хиля на това, което ми пратиха.

Това е извадка от блога на Аамир Кхан – друга Боливуд звезда. Очевидно с SRK не се обичат особено…:)

  

Аамир пише Shahrukh is licking my feet and I am feeding him biscuits every now and then. What more can I ask for?“

Всъщност кучето му се казва Shahrukh 🙂

Харесва ми този Аамир, има чувство за хумор…ще взема да видя някой филм.

Bolliwood celebrity death-match :)

Happy Holi :)

Holi

На 22-ри март в Индия отбелязват Холи. Празникът се празнува предимно в Северна Индия и отбелязва както можете да се досетите настъпването на пролетта.

И тъй, на Холи индийците имат обичай да се посипват с разноцветни прахове и да се пръскат с вода. Ето защо на този ден навсякъде можеш да си купиш цял арсенал от оръжия – водни пушки, цветни прахове,спрейове, пяна…

Ние заедно с другите стажанти решихме да празнуваме в една ферма в околностите на Делхи. Разбира се, се приготвихме според наставленията на индийските ни приятели – облякохме стари дрехи, които можем да изхвърлим веднага след празника. И се омазахме целите лица, коси и ръце с кокосово масло докато не лъснахме като истински пехливани 🙂 Тъкмо си мислехме как ще се забавляваме на партито, когато хазаите ни устроиха засада и ни омазаха с всякакви бои още преди да се осъзнаем какво става 🙂

Бях почти на път да се откажа да празнувам, но геройски се запътих към таксито. На улицата пред нашия блок станахме свидетели на друга характерна за Холи лудост – тумби момчета, които обикалят по улиците и направо разкъсват дрехите на минувачите (затова и празникът не е много препоръчителен за сами жени).

Партито, на което отидохме се оказа доста яко. Беше в една вила с огромен двор и басейн:) Имаше DJ, напитки и храна (разбира се индийска). И като цяло имаше доста повече чужденци, отколкото индийци 🙂 Всеки новодошъл с чисти дрешки биваше моментално омазан с всички цветове на дъгата. И впоследствие хвърлен в басейна…Накрая водата придоби такъв неописуем цвят и още по неописуем химически състав…че не е за приказка 🙂

Към края на деня сервираха „банг“ – смесица от местната напитка „ласи“ (нещо като айран) и марихуана. Както можете да се досетите ефектът беше мигновен и сума ти народ се изпоизсипа в басейна 😉 Аз се ограничих само да пробвам и слава Богу, защото иначе нямаше да мога да се прибера…

За щастие успях доста лесно да измия цветовете от лицето си, защото трудно щях да понеса да се появя със зелено лице в понеделник 🙂 Не мисля че ще празнувам Холи отново по този начин, ама преживяването си е неповтроимо.Със сигурност си струва поне веднъж човек да поиграе с цветовете! Happy Holi 🙂

Happy Holi :)

Изкуството да се скатаваш

Понякога се удивлявам на хората, що се отнася до умението да се скатават от работа. Мисля, че това си е чист талант. За тези, които не са усвоили напълно това ценно умение, ето няколко съвета, базирани на безценния опит на служителка в голяма българска компания (не я познавам лично, но ви уверявам, че съветите са изпитани от нея).

– Ходете на работа на време. Използвайте първият час в офиса, за да си изпиете кафето, да обмените ценни клюки и да изпушите няколко цигари.

– Върнете се на бюрото си. Включете компютъра. Гледайте съсредоточено и с нарастващ ужас в очите монитора, докато стискате мишката без да я движите. Въздъхвайте на равни интервали дълбоко и сърцераздирателно.

– Обадете се на някого – не по работа естествено. На комшийката Пенка, на братовчедката от Самоводене и започнете да се обяснявате колко много работа имате, как никак не ви стига времето да я свършите и как трябва да си вземете поне две седмици отпуска. Не пропускайте да споменете колко малко ви плащат за огромното количество работа, която отхвърляте всеки ден. Може да продължите с обсъждане на вечерното меню, махленските клюки и здравословното състояние на родата.
Има още

Изкуството да се скатаваш

Зяпна, ритна и умря

Имало едно време едно момче от село. Отишло то да се учи у градо, ама за нещастие още на първата година от учиението му, баща му се споминал. Ритнала го биволицата, добиче с инак благ характер и романтичното име Снежанка.

Та, смъртта на родителят му нанесла жестоки емоционални щети на младежа и той колчем се заприказвал с някого, все гледал да подхване темата. Има още

Зяпна, ритна и умря

„Какво ще кажат хората?“

Аз доста рядко гледам телевизия, но доскоро по GTV даваха сериала Keeping up Appearances, или в превод „Какво ще кажат хората?“

Много симпатичен филм за напъните на една снобка да се прави на дама от висшето общество 🙂 Всяка прилика с действителни лица около мен предполагам не е никак случайна…

Ето един от предполагам многобройните сайтове, посветени на очарователната Хиацинт, както и малко уики-инфо по въпроса. Части от епизоди могат да бъдат намерени в Youtube.

„Какво ще кажат хората?“

Мокри оправдания

Кратък диалог за причините и следствията на един дъждовен ден:

[12.24.01] М каза: исках да се разходя с една приятелка днес, ама нъц…

[12.24.15]  pippi каза: що нъц?
[12:24:24] М каза: вали

[12:24:53]  pippi каза: е и?
[12:26:10] М каза: ….не мога да се разхождам из дъжда..
[12:26:23]  pippi каза: що
[12:26:40] М каза: щото е мокро 🙂
[12:26:52]  pippi каза: голяма прична
[12:26:58]  pippi каза: няма що
[12:27:02] М каза: не, не е голяма
[12:27:06] М каза: но е мокра!!!

Мокри оправдания

Особености на бизнес кореспонденцията в България

Не спирам да се учудвам на неграмотността на хората, що се отнася до писане на някаква що-годе официална кореспонденция. Не, че аз съм спец в тази област, но има някои елементарни правила, които е някак близко до ума, че е добре да се спазват.

Днес например получвам мейл (ще спестя името, за да не злепоставя въпросната госпожа) със subject:

„na vnimanieto na gospoja Svetla“

Мда. Не стига, че беше написан на латиница (под предлог, че така била сигурна, че ще го разчета) ами и се обръща към мен с „госпожа Светла“, все едно си нямам фамилия 😦

Толкова ли е трудно да звънне в офиса, да пита секретарките „Абе имате ли там някаква Светла? Какво и е второто име?“ , пък току виж дори телефона ми и дали.

Както и да е. В порив на хуманност и желание да помогна на дамата да изправи грешките в бизнес-кореспонденцията, и отвръщам с мил мейл, като в послеслова деликатно и с щипка хумор отбелязах :

 P.S. Между другото, ако бяхте се обадили в редакцията. щяхте да разберете не само телефона ми, но и фамилното ми име 😉

При което получавам отговор, в който дамата чистосърдечно ми пише:

Аз съм разполагала с Ваяшата фамилия, но наистина не съм забелязала.

Хм, извинявайте много, ама щом Вие не забелязвате, че аз си имам фамилия, защо аз трябва да забелязвам, че Вие се опитвате да ме занимавате с глупости?

Особености на бизнес кореспонденцията в България