Бездумно

Има хора, с които просто можеш да си седиш ей тъй…без да говориш.

И пак да си безкрайно щастлив,че си с тях.

Има дни, в които съм толкова щастлива, че не мога да се сдържа и заплаквам от радост.

Благодаря ти,  мила Чипоноса Фейо 🙂

А по-точно…

за виното

за картичката

за чая и за крема маскарпоне

за малката феичка

за джаза 

за  несвързаните думи и за двете баби в снега.

Чудеса има. И те са около и в нас! Отворете си очите, бе хора:)

И много вълшебна Коледа!

Бездумно

The end ;)

Днес си беше един много хубав последен работен ден…

Не защото си написах и двата текста…не и заради коледната премия дори и поради факта, че работодателят ми просперира (да е жив и здрав).

Днес имаше много усмихнати и празнично настроени хора. Дъщеричката на една колежка, която е на десет, но е много бойно момиче и е решила че иска да се занимава с египтология. Толкова смелост и решителност в един малък човек. Има още

The end ;)

Цвети и „Един спътник на 50“

Днес  Цвети откри дългоочакваната от мен изложба, посветена на любимите на всички през соц-а Трабанти. Беше скромно и уютно в „Чайната“, като очаквано дойдоха доста гости 🙂

Всички се вече се шегуват, че си е спечелила нов прякор – Трабанта. И май наистина мини-колата се е превърнала в голяма страст за нея в последните години.

Ето и две смешни истории за „Трабита“, които подочух по време на събирането:

Валял проливен дъжд. На някаква спирка без козирка се били събрали много хора и чакали да дойде автобуса, а той все не идвал и не идвал. По едно време пред спирката спира Трабант. Шофьорът смъква стъклото, ухилва се ехидно и се обръща към хората на спирката:

-Извинете, чували ли сте някой нов виц за Трабант?

Второто е истинска история.

Действието се развива в Цвикау (където е заводът на Трабант). Българин на гости на свой приятел. Гледа – голям сив панелен блок и до него още по-голям и сив панелен паркинг.  На паркинга само Трабанти – дестеки редици Трабанти. И един единствен „Ситроен“. Българинът изразил удивление пред тази умилителна картина.  А приятелят му германец уточнил:

-Не се чуди. Това е паркингът на работещите в завода на Трабант. А този „Ситроен“ е на директора на завода.

🙂

Такива работи…Можете да наминете да видите изложбата и да си купите албум със снимките за спомен. Аз лично вече си правя списък на кого да подарявам по-напред 🙂

Цвети и „Един спътник на 50“

Празникът на светлината Diwali

Днес беше Празникът на светлината Diwali, на който индийците почитат богинята Лакшми. А ние в „Йога студио 108“ естествено си го празнувахме.

Преди това имах йога-клас, и тъй като не бях ходила от две седмици бях като дръвце леко 🙂 Нейсе…Започнахме да правим цикъл от 24 пози – т.нар „Поздрав към слънцето“.И както всичко останало в йогата – много прости движения, пък голям ефект…

След като приключихме с активната част, започнахме да се приготвяме за празника. Светла (инструкторката) беше помолила хората да носят свещи и почти всички, които се появиха и подариха по една. Наслагахме ги навсякъде – по первазите на прозорците, тъй като богинята Лакшми щяла да види пламъка им и да влезе при нас. Чаените свещички наредихме по пода. После поставихме тук таме възглавници и одеала за да могат всички поканени да поседнат. И на всеки по една чинийка със скромна вегетарианска вечеря, която се състоеше от нещо като баничка с плънка от яице, сирене и чушки, сладки тестени топки и сурови ядки. Една от жените беше направила и цели 12 литра невероятен лимонов сок с кафява захар, босилек и розова есенция!Толкова мило:)

Дойдоха доста хора – около 45 души. Всеки получи бинди на челото. Дори мъжете…не бях виждала мъж с бинди и ми стана малко смешно :)Първо слушахме легендата за богинята Лакшми, която е символ на красотата. Тя, също като Афродита и Венера била родена от морската пяна а с нея се появили и всички красиви цветове (нейният цвят е розово). На Diwali (всяка година се празнува на различна дата от ноември, според новолунието) хората трябва да са добри един към друг, да прощават, да подаряват и да си купуват нови дрехи. Богинята също така покровителствала семейното огнище, а неомъжените девойки могат да нарисуват на прага си „стъпките на Лакшми“ за да си намерят жених (голям смях падна, като почнахме да подпитваме разни подробности като например „накъде да сочат пръстите на нарисуваните стъпала – навътре към къщата или навън“ 🙂 )

Пяхме мантри. Много е странно усещането да седиш в стая с хора, които почти не познаваш и да пееш неща на странен език. Някакво древно чувство на транс имаше в това. Огромно спокойствие и топлина.

На тръгване всеки получи малко подаръче. Философията на празника е, че ако влагаш себе си изцяло в нещо и не търсиш изгода, то доброто рано или късно се връща. А ако пазиш всичко за себе си – независимо дали става въпрос за материални неща или за чувства – един ден ще започнеш да го губиш.

Беше наистина едно много светло преживяване:) Нямам търпение утре да посадя дръвчета!

Празникът на светлината Diwali

НеграмотнУ

От няколко дни се чудя „Колко е важно да бъдеш грамотен?“

Важно ли е изобщо?

Оказва се, че да пишеш с правописни грешки не е кой знае колко голяма драма. Даже си е съвсем в реда на нещата.

Защо ли?

Ами просто в последните дни десетки хора ме убеждават, че може да пишеш неграмотно, но това нищо не значи, ако си добър в работата си. Върхът беше, когато на конференцията по предприемачество в събота,един от лекторите каза „Не се притеснявайте, бизнес-планът ви може да е пълен с грешки, важното е идеята да е добра!“

Шок и ужас!

Вярно е, че не всеки може да пише добре и всички понякога правим грешки. Обаче не мога да приема, че един себеуважаващ се човек с претенции (и то голеееми – тип мениджърски или предприемачески) ще си позволи да поиска пари с бизнес-план, в който грешките са повече от добрите идеи. Или пък ще кандидатства за престижна работа с мотивационно писмо, което дори не е проверил за грешки след като е написал.

Може да е професионално изкривяване, но за мен е важно един текст да е написан грамотно. Ако някой не се чувства сигурен дали се е справил – винаги може да се обърне към речника или да попита познат. В противен случай много лесно може да станеш за смях, а това е най-малкото което искаш, когато трябва да те възприемат насериозно.

НеграмотнУ

И аз (обичам) София

Знам че сигурно е банално това, което ще кажа, но ще го кажа

Впечатлена съм от присъствието на Мартин Заимов в интернет пространството.

Впечатлена съм от цялата му „медийна“ кампания (или поне от това, което съм видяла досега) – идейно и интелигентно направена е. Допада ми образът младия, интелигентен и енергичен човек, който би желал да работи за развитието на София.

Ако можех да си дам гласа за някого, то принципно той би бил за него, защото Мартин представлява доста добра опозция на мачовското излъчване на ББ и на цялата селяния която ни залива от политическата сцена.

Обаче, има едно голямо НО.

Просто не вярвам, че колкото и да е кадърен този човек, той би могъл да се справи с това, което представлява София в момента. Проблемите са безброй, а няма ли колективна воля за решаването им, те си остават да висят (примери досега – бол). Не вярвам, че избирайки Мартин за кмет ще секнат корупционните скандали, сделките с общински имоти и произвола на едрите  ( и вече добре облечени) бизнесмен. С извинение към всички живущи в София, но не мисля,че хората в този град са готови за точно такъв тип човек да ги управлява. Тук още властват (не знам докога) законите на джунглата и затова ББ си е напълно на място в цялата картинка.

Една птичка пролет няма да направи, ако софиянци нямат нагласата да променят нещо заедно, за общото благо ( а тази нагласа малко трудно се получава, ако си живял в джунгла, където всеки е за себе си). За съжаление…

И аз (обичам) София