И аз да си кажа…за 7те албума

Бидох натопена от лицето Мицева да споделям седем любими албума. Разбира се, нали съм вейхайвей, закъснях порядъчно с отговорите, надявам се да ми е простено.

Малко ми беше трудно да избера само толкоз, но все пак ще посоча едни от любимите. След което прехвърлям топката на Цвети, Ал(екс)чо и Инженера. Моля съответните лица да следват правилата, а именно: Има още

И аз да си кажа…за 7те албума

Бездумно

Има хора, с които просто можеш да си седиш ей тъй…без да говориш.

И пак да си безкрайно щастлив,че си с тях.

Има дни, в които съм толкова щастлива, че не мога да се сдържа и заплаквам от радост.

Благодаря ти,  мила Чипоноса Фейо 🙂

А по-точно…

за виното

за картичката

за чая и за крема маскарпоне

за малката феичка

за джаза 

за  несвързаните думи и за двете баби в снега.

Чудеса има. И те са около и в нас! Отворете си очите, бе хора:)

И много вълшебна Коледа!

Бездумно

!ncredible India

Както често се случва в приказките, понякога героите тръгват на път в далчена страна (през девет планини в десета). Ето че това предстои да се случи и на мен.

След малко повече от месец заминавам за една година в Ню Делхи, Индия, да работя ето тук.

Малко ми е странно и страшно, но и много хубаво и радостно. Знам, че това е епизод от приказката, който не бива да пропускам.

Много хора веднага попитаха Защо точно в Индия?

Ами…няма конкретна причина. Не ми е било някаква мечта да ида там. Всъщност вече бях веднъж през лятото на 2005-та.

Да, много е мръсно…но и много красиво.

Да, много е бедно…но и пълно с млади и амбициозни хора.

Да, те са ужасно различни от нас…но излъчват спокойствие, примирение и някаква доброта.

Да, далече е…но светът е толкова малък.

Да, има страшни болести…но каквото е писано.

Да, ще бъде трудно…но лесните неща малко ме отегчават.

Няма да зарежа писането, разбира се, просто ще е доста по-рядко предполагам:)

Ако някой има поръчки които биха били изпълними – да заповяда 😉

!ncredible India

СТОП.КРАЙ.

Когато се прибираш в тъмна, влажна и мъглива вечер,  в която дори пътят не се вижда.На душата ти е тъмно и малко тъжно. В миналото са безгрижните черно-бели снимки. Бъдещето е непоносимо цветно.

А настоящето е красиво.

Добре че има Остава сред сивата мъгла.

Само с теб ще вървя, през мъгли

Като СЪН, в който вече съм АЗ

Ще изгоря НЕВИДИМО във ВЕЧНОСТА 

Защо отново съм тук? 

ТЪЖЕН ЗВУК, или ПУЛС

Без път се лутам в приказна гора

Търся те, усещам, че ме галиш

Какво си ти?

Целуваш ме 

Защо съм с теб?

Дори не знам защо отново съм тук

Забързан ПУЛС, целувам те! СТОП!

КРАЙ

СТОП.КРАЙ.

Петъчна мрън-сесия…

Мъглата просто ме задушава. Събуждам се сутрин и не виждам нищичко, дори покрива на отсрещната къща не виждам!Е как да искам да стана от топлото легло тогава?
Тази мъгла ме е стиснала за гърлото с лепкавите си пръсти. И е едно такова призрачно-нереално…движат се наоколо някакви сенки, не хора…шумовете са приглушени…дишането – трудно. Вечер като се прибирам имам чувството че съм някъде из Лондон и всеки момент ще видя Изкормвача или ще чуя зловещото звънене на Биг Бен. И се оглеждам …Бррр…

Мда…нещо тази седмица никак не ми е до писане. Много емоции, доста работа, промени разни 🙂 И ми е едно такова анти-социално и мрънкащо. Твърде много хора и твърде малко спункове.Чудя се дали да ходя на среща на блогърите. Звучи интересно…ще изчакам да ми мине (ако ми мине) антисоциалното настроение 😉

А засега, за да се отърва от гадната мъгла, ще си стегна раничката и ще се прибера за малко в Търноваграда, къдет са надявам да няма мъглъ

Петъчна мрън-сесия…