Добрата дума…

pottery

Добра дума железни врати отваря.

Напоследък май малко хора в България вярват в тази поговорка. Настръхнали, навъсени, агресивни и все недоволни понякога забравяме, че няколко благи думи, ако не да ни отворят железни врати и да ни приближат до това, за което се борим, то поне биха направили деня малко по-лек и усмихнат.

Съвсем скоро имах щастието да се уверя че това работи на практика.
С една приятелка се разхождахме по Самоводската чаршия и влязохме да разгледаме какво има в грънчарското ателие. А то едно хубаво – шарено! Вътре – освен традиционната Търновска керамика имаше и много писани паници, обеци, медальони. Заприказвахме се с майсторката-грънчарка и така – от дума на дума се сприятелихме. Много слънчева и вдъхновена жена…тъкмо правеше мартенички. И на изпроводяк ни подари по една…въпреки протестите ни.

После, разбира се, нямаше как да пропуснем кафето на пясък в „Шекерджийницата“. И пак като подхванахме сладка приказка с кафеджийката Нели – за това, онова…И пак – като станахме да си ходим – тя вика „Черпя ви“.

Тези две малки „чудеса“ направиха деня по-светъл. Може би пък вече вместо да се чудя защо продавачките в кварталния магазин са намусени, ще взема да пробвам с някоя друга добра дума. Току-виж съм успяла да ги засмея. Пробвайте и вие…работи 😉

Добрата дума…

Ежедневие в снимки

Хубаво е да си у дома. Няма ги съкваритирантите дето се мотаят канени и неканени из стаята. Няма го трескавия начин на живот, партитата и екскурзиите до екзотични места.
Но пък има…ето това:

munista
Мъниста с цвят на море, които се превърнаха в хубавки обеци 🙂

home_jan09-086
Най-хубавото кафене, където кафето на пясък се сервира с добра дума и усмивка.

friends
Уют в дома на стари приятели.

books
И толкова много книги за четене…

Ежедневие в снимки

Магията на хартията

Винаги съм била привлечена от хартията. Дневници, тетрадки, бележници…Откакто се помня все не мога да им устоя…А тук в Индия изкушението е огромно. Кожени пътеписници (нескопосан превод на travelogue), тетрадки от hand-made хартия, такива симпатични и цветни пликове като на снимката…  

Да не говорим пък за писалките. Обичам да пиша с цветни писалки. И с мастило. Химикалките са малко скучни.

Ето днес например си купих писалка и, разбира се, пълнители за нея. Цели 50 броя…Пфу!Изобщо не знам какво ще ги правя толкова много…

Има нещо много старомодно и топло в писането на хартия, което ми допада. Допирът,миризмата, движението на писалката, заврънкулките които остават, задраскванията са толкова по-истински от някакви си начаткани на клавиатура думи 🙂

Магията на хартията

За нея…

днес тя е сама…за пръв път от доста време. без хора наоколо, които влизат-излизат от стаята, пускат музика, крещят. и не разбират как някой може да остане сам в събота вечер просто защото предпочита своята компания пред задимения и наблъскан с потни тела клуб

сутринта се протяга като котка на слънце…кой е измислил ранното ставане изобщо? прави си кафе и слуша музика – странна, дълбока и успокояваща като люлчина песен. сънят бавно се отлепя от кожата и се свива под възглавницата

после срещата с червените обувки. тя не е маниачка на тема обувки…но с тези беше любов от пръв поглед…

обядва с прясно изпечени кроасани – цяло съкровище по тези географски ширини 🙂

минутите не бързат…денят не иска да си отиде…

и на него му е светло и хубаво

За нея…

малка вечерна музика

лежерна вечер в дома на Ридз, който тя твърде скоро ще напусне

за да създаде нов дом…някъде на брега на Нил 🙂

времето се пречупи, няма нужда от климатици вече

направихме приятно течение

пуснахме един от дисковете на Хатим (странна смесица от френска-латино-ливанска-африканска-суфи и chillout музика)

щяхме да се учим да правим Хумус но се оказа че сме купили готов ( и понеже не намерихме pita-bread се наложи да го хапнем с tortillas…но пак беше вкусно)

разговорът се върти около суфизъм и рисуване

снимам парченца от този дом. след месец няма да го има, но това сякаш го прави още по-уютен

оранжевите завеси и големите възглавници, огледалото, масивното писалище, дървеният съндък, който Ридз с любов нарича „khana kazana“ (ракла за храна, в която смята да си занесе ориз и даал от дома), картините, свещниците, малките червени панделки на терасата, където вечер закача запалени фенери 

 много любов има в този дом

и е толкова хубаво 🙂

малка вечерна музика

Индийски Дисниленд,труд-творчество и шоколад

Този уикенд ходихме на доста необичайно място – Акшардам.

Това е храмов комплекс, посветен на Свами Нараян – светец, живял преди около 200 години и (както се твърдеше във филмчето) – променил живота на милиони със своя пример.

Внушително и красиво място. Наистина – липсваше атмосферата на старите крепости и храмове…Но рядко съм била на толкова чисто, подредено и добре организирано място в Индия.  Мерките за сигурност също бяха забележителни – трябваше да оставим абсолютно всичко (включително камери, мобилни телефони, минерални води, чанти, очила,книги) на гардероб. Още едно място, което доказва, че в Индия хората дават мило и драго за религията си ( и съответно за строеж на безумно разточителни храмове), дори на пътя да има умиращи от глад…

Като цяло обаче комплексът е по-скоро Религиозен Дисниленд, отколкото място за поклонение. Сцени от Живота на Свами Нараян са представени с анимирани фигури в цял ръст (сигурно децата много им се радват, на мен ми беше малко странно), а накрая има и „разходка с лодка“ в нещо като подземна пещера…

 ***

Неделята беше посветена на „труд и творчество“ – децата от училището на Faith правиха рамки за снимки. Таква радост пак, суетня – рязаха се цветни хартии, лепиха се декоративни сухи цветя и камъчета. После бутаницата кой първи да си покаже готовата рамка. И гордостта като ги похвалиш 🙂 И вниманието с което загънаха произведенията си във вестник, за да ги отнесат у дома…

***

И вчера, тръгнах да си купувам Kalvin & Hobbes ама нещо се отвлякох и някакси естествено се озовах пред…„Chocolate: A bittersweet saga of Dark and Light“ .Както може би се досещате – не устоях…:) 

Оставям ви с една мисъл, която прочетох в предговора на книгата:

„Nine out of ten people admit that they love chocolate. The tenth lies“ 🙂

Индийски Дисниленд,труд-творчество и шоколад

Mocha

 

 


Мока.
Там прекарахме четири прекрасни часа в събота вечер.

Бих го нарекла „бар” но не съвсем, защото не сервират алкохол. За сметка на това обаче пих божествено choco-latte а и шейковете си ги биваше.

Интериорът е ориенталски,топъл и без излишни претрупаности (нещо не много често срещано в Индия). Музиката – очаквана смесица от chillout и етно (с леко пристрастие към латино).

Всъщност мястото е известно като наргиле бар и именно това беше причината да го посетим. И за щастие не останахме разочаровани.

Така че, ако ви се случи да минавате през Делхи или Мумбай – непременно отскочете 🙂

Дотогава – вижте за какво става въпрос ето тук.

Mocha