малка вечерна музика

лежерна вечер в дома на Ридз, който тя твърде скоро ще напусне

за да създаде нов дом…някъде на брега на Нил 🙂

времето се пречупи, няма нужда от климатици вече

направихме приятно течение

пуснахме един от дисковете на Хатим (странна смесица от френска-латино-ливанска-африканска-суфи и chillout музика)

щяхме да се учим да правим Хумус но се оказа че сме купили готов ( и понеже не намерихме pita-bread се наложи да го хапнем с tortillas…но пак беше вкусно)

разговорът се върти около суфизъм и рисуване

снимам парченца от този дом. след месец няма да го има, но това сякаш го прави още по-уютен

оранжевите завеси и големите възглавници, огледалото, масивното писалище, дървеният съндък, който Ридз с любов нарича „khana kazana“ (ракла за храна, в която смята да си занесе ориз и даал от дома), картините, свещниците, малките червени панделки на терасата, където вечер закача запалени фенери 

 много любов има в този дом

и е толкова хубаво 🙂

малка вечерна музика

Индийски Дисниленд,труд-творчество и шоколад

Този уикенд ходихме на доста необичайно място – Акшардам.

Това е храмов комплекс, посветен на Свами Нараян – светец, живял преди около 200 години и (както се твърдеше във филмчето) – променил живота на милиони със своя пример.

Внушително и красиво място. Наистина – липсваше атмосферата на старите крепости и храмове…Но рядко съм била на толкова чисто, подредено и добре организирано място в Индия.  Мерките за сигурност също бяха забележителни – трябваше да оставим абсолютно всичко (включително камери, мобилни телефони, минерални води, чанти, очила,книги) на гардероб. Още едно място, което доказва, че в Индия хората дават мило и драго за религията си ( и съответно за строеж на безумно разточителни храмове), дори на пътя да има умиращи от глад…

Като цяло обаче комплексът е по-скоро Религиозен Дисниленд, отколкото място за поклонение. Сцени от Живота на Свами Нараян са представени с анимирани фигури в цял ръст (сигурно децата много им се радват, на мен ми беше малко странно), а накрая има и „разходка с лодка“ в нещо като подземна пещера…

 ***

Неделята беше посветена на „труд и творчество“ – децата от училището на Faith правиха рамки за снимки. Таква радост пак, суетня – рязаха се цветни хартии, лепиха се декоративни сухи цветя и камъчета. После бутаницата кой първи да си покаже готовата рамка. И гордостта като ги похвалиш 🙂 И вниманието с което загънаха произведенията си във вестник, за да ги отнесат у дома…

***

И вчера, тръгнах да си купувам Kalvin & Hobbes ама нещо се отвлякох и някакси естествено се озовах пред…„Chocolate: A bittersweet saga of Dark and Light“ .Както може би се досещате – не устоях…:) 

Оставям ви с една мисъл, която прочетох в предговора на книгата:

„Nine out of ten people admit that they love chocolate. The tenth lies“ 🙂

Индийски Дисниленд,труд-творчество и шоколад

Mocha

 

 


Мока.
Там прекарахме четири прекрасни часа в събота вечер.

Бих го нарекла „бар” но не съвсем, защото не сервират алкохол. За сметка на това обаче пих божествено choco-latte а и шейковете си ги биваше.

Интериорът е ориенталски,топъл и без излишни претрупаности (нещо не много често срещано в Индия). Музиката – очаквана смесица от chillout и етно (с леко пристрастие към латино).

Всъщност мястото е известно като наргиле бар и именно това беше причината да го посетим. И за щастие не останахме разочаровани.

Така че, ако ви се случи да минавате през Делхи или Мумбай – непременно отскочете 🙂

Дотогава – вижте за какво става въпрос ето тук.

Mocha

животът напоследък

 

животът напоследък е …

раздели с любими хора

вълнението да превърнеш една сива стая в дом

свежо и цветно хапване

откриване на малките кътчета на 16-милионния град които ме карат да се чувствам уютно на 5000 км от дома

вълшебството да нося сари

отговорността да организирам първото си пътуване – до манали

чувството че искам да пиша а думите не идват

и много много дъжд

хубав уикенд 🙂

животът напоследък