Напоследък съм изпаднала в почти пълно блог-затъмнение. Гледам дори,че Блог-кампът е минал и си викам „леле, кога дойде и кога мина“…Времето тече бързо…вече повече от 25 дни съм в Гургаон.

Почти нямам достъп до интернет извън работа, затова е разбираемо, че не чета и много блогове. Понякога това ми липсва – бях толкова свикнала да преглеждам Google reader. И да се информирам какво става наоколо от блоговете. Сега това се случва все по-рядко. Не знам дали е добро или лошо 🙂

Не пиша и толкова често тук…колкото очаквах. Не е защото няма какво. Някои хора ми казват, че мейлите които пиша не им били достатъчни, искали да разказвам още и още. Да, но Индия не може да се разкаже. Наистина…

Така че – аз ще продължавам да пиша…а вие елате да поживеете тук 🙂 Уверявам ви, че на втората седмица, ако още не сте си тръгнали, ще се чувствате като у дома си:)

Днес, противно на съветите на гурото по блог-въпросите longanlon реших да сменя за пореден път рисунката в header-a. Преди бях сложила феята, която ме споходи по Коледа…но все пак това е Вила Вилекула, затова – представям ви Пипи 🙂 (според мен малко прилича на женски вариант на Хари Потър, ама какво от това ;)) Template-а не мисля да го сменям, може би чак когато мина на платен хостинг, но това едва ли ще е много скоро 😉

Освен тази промяна реших да изпробвам как стоят нещата със съкратения вариант на постовете. Честно казано малко ме дразни това „Keep reading“ , та затова засега ще го слагам в по-стари публикации, ако изобщо не реша да се откажа от него.

Успях най-сетне да си възстановя всичките публикации от юли, когато сървъра на bloghub.org гръмна. За съжаление без коментарите 😦 Ако някой знае как да си върна коментарите – ще съм много благодарна 🙂

Добавих и един feed към дребосъчестите неща в Twitter.

Освен това, блогът MySofia, където има снимки на разни цветни и красиви за мен неща в града, се трансформира в Gipsy Caravan. Причините са две: първо – София ми изглежда все по-малко красива и второ – не виждам защо да не слагам там и снимки от други градове, където пътят ми ме отведе 🙂

Мда, време е за отпуска.

Смятам в следващите няколко дни да се отделя трайно от онзи с когото прекарвам 70% от времето си напоследък. Най-обичания и най-мразения. Компютъра.

Амбицията ми – да дочета „Като гореща вода за шоколад“ и да прочета „Записките на чистачката Мод“ и „Staring at the sun“ на Джулиан Барнс(малко да си го припомня този английски).

И да видя Будапеща нямам търпение!

Най-вече обаче…да не чета никакви вестници 😉

Пуф!

*Изчезнах*

А Вила Вилекула ще ме чака да и разкажа историите после.

След приказката за феята-балерина получих много въпроси от рода на „какво става после“, „как продължава историята“ и „какви точно истории и разказал стария човек“.

Обещах на няколко човека, че ще има още приказки за чипоносата фея…но те разбира се не се раждат всеки ден. Ще се постарая 🙂

Междувременно, Пейо ме вдъхнови (разбирай „смъмри“ и аз се „засрамих“ и „мотивирах“) да започна истории с герои като неговите 🙂 Мдам. Имам засега двама кандидати за славата

а именно (та-да-да-дам):

Парашкева – петниста водна крава, която откак я помня все е бременна

Пурко – лилав рибок с подозрително дълъг нос

Все още обмислям интригата и ще ви ги представя и визуално…А междувременно – ако намеря време ще кача и една-две стари истории 🙂