Винаги съм била привлечена от хартията. Дневници, тетрадки, бележници…Откакто се помня все не мога да им устоя…А тук в Индия изкушението е огромно. Кожени пътеписници (нескопосан превод на travelogue), тетрадки от hand-made хартия, такива симпатични и цветни пликове като на снимката…  

Да не говорим пък за писалките. Обичам да пиша с цветни писалки. И с мастило. Химикалките са малко скучни.

Ето днес например си купих писалка и, разбира се, пълнители за нея. Цели 50 броя…Пфу!Изобщо не знам какво ще ги правя толкова много…

Има нещо много старомодно и топло в писането на хартия, което ми допада. Допирът,миризмата, движението на писалката, заврънкулките които остават, задраскванията са толкова по-истински от някакви си начаткани на клавиатура думи 🙂

Какво знаете за Индия?

Повечето ми познати ме питат за точно три неща -Тадж Махал, Кама Сутра и бедността по улиците.

А вие какво бихте искали да знаете? Питайте 🙂 Може пък да мога да ви отговоря:)

днес тя е сама…за пръв път от доста време. без хора наоколо, които влизат-излизат от стаята, пускат музика, крещят. и не разбират как някой може да остане сам в събота вечер просто защото предпочита своята компания пред задимения и наблъскан с потни тела клуб

сутринта се протяга като котка на слънце…кой е измислил ранното ставане изобщо? прави си кафе и слуша музика – странна, дълбока и успокояваща като люлчина песен. сънят бавно се отлепя от кожата и се свива под възглавницата

после срещата с червените обувки. тя не е маниачка на тема обувки…но с тези беше любов от пръв поглед…

обядва с прясно изпечени кроасани – цяло съкровище по тези географски ширини 🙂

минутите не бързат…денят не иска да си отиде…

и на него му е светло и хубаво

Докато другите се карат кой-крив, кой-прав и кое е по-по-най, аз да споделя:

Едно такова малко настолно бележниче със странни птици да ми развеселява бюрото ( и без това прекарвам 10 часа от деня на него) 🙂