Добрата дума…

pottery

Добра дума железни врати отваря.

Напоследък май малко хора в България вярват в тази поговорка. Настръхнали, навъсени, агресивни и все недоволни понякога забравяме, че няколко благи думи, ако не да ни отворят железни врати и да ни приближат до това, за което се борим, то поне биха направили деня малко по-лек и усмихнат.

Съвсем скоро имах щастието да се уверя че това работи на практика.
С една приятелка се разхождахме по Самоводската чаршия и влязохме да разгледаме какво има в грънчарското ателие. А то едно хубаво – шарено! Вътре – освен традиционната Търновска керамика имаше и много писани паници, обеци, медальони. Заприказвахме се с майсторката-грънчарка и така – от дума на дума се сприятелихме. Много слънчева и вдъхновена жена…тъкмо правеше мартенички. И на изпроводяк ни подари по една…въпреки протестите ни.

После, разбира се, нямаше как да пропуснем кафето на пясък в „Шекерджийницата“. И пак като подхванахме сладка приказка с кафеджийката Нели – за това, онова…И пак – като станахме да си ходим – тя вика „Черпя ви“.

Тези две малки „чудеса“ направиха деня по-светъл. Може би пък вече вместо да се чудя защо продавачките в кварталния магазин са намусени, ще взема да пробвам с някоя друга добра дума. Току-виж съм успяла да ги засмея. Пробвайте и вие…работи 😉

Добрата дума…

Ежедневие в снимки

Хубаво е да си у дома. Няма ги съкваритирантите дето се мотаят канени и неканени из стаята. Няма го трескавия начин на живот, партитата и екскурзиите до екзотични места.
Но пък има…ето това:

munista
Мъниста с цвят на море, които се превърнаха в хубавки обеци 🙂

home_jan09-086
Най-хубавото кафене, където кафето на пясък се сервира с добра дума и усмивка.

friends
Уют в дома на стари приятели.

books
И толкова много книги за четене…

Ежедневие в снимки

Да се завърнеш…

След почти 365 дни в Индия, 7 часа в претъпкан самолет и 6 часа престой на летището във Виена отново съм на родна земя.
Очаквах София да се е променила доста повече за една година…но като гледам си е почти същото. Само тук там някой друг нов магазин или заведение.
Но иначе е сиво и зимно едно такова. И хората почти никак не се усмихват 😦 Изглеждат угрижени…
И тротоарите са разбити и кални.
Но им се радвам…на хората и тротоарите…и се усмихвам на себе си 🙂
Преоткривам местата които обичам. Търся нови, в които да се влюбя (утре е наред една чайна…)
Абе…кой каквото ще да казва…хубаво е у дома 🙂

Да се завърнеш…

За нея…

днес тя е сама…за пръв път от доста време. без хора наоколо, които влизат-излизат от стаята, пускат музика, крещят. и не разбират как някой може да остане сам в събота вечер просто защото предпочита своята компания пред задимения и наблъскан с потни тела клуб

сутринта се протяга като котка на слънце…кой е измислил ранното ставане изобщо? прави си кафе и слуша музика – странна, дълбока и успокояваща като люлчина песен. сънят бавно се отлепя от кожата и се свива под възглавницата

после срещата с червените обувки. тя не е маниачка на тема обувки…но с тези беше любов от пръв поглед…

обядва с прясно изпечени кроасани – цяло съкровище по тези географски ширини 🙂

минутите не бързат…денят не иска да си отиде…

и на него му е светло и хубаво

За нея…