Добрата дума…

pottery

Добра дума железни врати отваря.

Напоследък май малко хора в България вярват в тази поговорка. Настръхнали, навъсени, агресивни и все недоволни понякога забравяме, че няколко благи думи, ако не да ни отворят железни врати и да ни приближат до това, за което се борим, то поне биха направили деня малко по-лек и усмихнат.

Съвсем скоро имах щастието да се уверя че това работи на практика.
С една приятелка се разхождахме по Самоводската чаршия и влязохме да разгледаме какво има в грънчарското ателие. А то едно хубаво – шарено! Вътре – освен традиционната Търновска керамика имаше и много писани паници, обеци, медальони. Заприказвахме се с майсторката-грънчарка и така – от дума на дума се сприятелихме. Много слънчева и вдъхновена жена…тъкмо правеше мартенички. И на изпроводяк ни подари по една…въпреки протестите ни.

После, разбира се, нямаше как да пропуснем кафето на пясък в „Шекерджийницата“. И пак като подхванахме сладка приказка с кафеджийката Нели – за това, онова…И пак – като станахме да си ходим – тя вика „Черпя ви“.

Тези две малки „чудеса“ направиха деня по-светъл. Може би пък вече вместо да се чудя защо продавачките в кварталния магазин са намусени, ще взема да пробвам с някоя друга добра дума. Току-виж съм успяла да ги засмея. Пробвайте и вие…работи 😉

Добрата дума…

Ежедневие в снимки

Хубаво е да си у дома. Няма ги съкваритирантите дето се мотаят канени и неканени из стаята. Няма го трескавия начин на живот, партитата и екскурзиите до екзотични места.
Но пък има…ето това:

munista
Мъниста с цвят на море, които се превърнаха в хубавки обеци 🙂

home_jan09-086
Най-хубавото кафене, където кафето на пясък се сервира с добра дума и усмивка.

friends
Уют в дома на стари приятели.

books
И толкова много книги за четене…

Ежедневие в снимки

Да се завърнеш…

След почти 365 дни в Индия, 7 часа в претъпкан самолет и 6 часа престой на летището във Виена отново съм на родна земя.
Очаквах София да се е променила доста повече за една година…но като гледам си е почти същото. Само тук там някой друг нов магазин или заведение.
Но иначе е сиво и зимно едно такова. И хората почти никак не се усмихват 😦 Изглеждат угрижени…
И тротоарите са разбити и кални.
Но им се радвам…на хората и тротоарите…и се усмихвам на себе си 🙂
Преоткривам местата които обичам. Търся нови, в които да се влюбя (утре е наред една чайна…)
Абе…кой каквото ще да казва…хубаво е у дома 🙂

Да се завърнеш…

За нея…

днес тя е сама…за пръв път от доста време. без хора наоколо, които влизат-излизат от стаята, пускат музика, крещят. и не разбират как някой може да остане сам в събота вечер просто защото предпочита своята компания пред задимения и наблъскан с потни тела клуб

сутринта се протяга като котка на слънце…кой е измислил ранното ставане изобщо? прави си кафе и слуша музика – странна, дълбока и успокояваща като люлчина песен. сънят бавно се отлепя от кожата и се свива под възглавницата

после срещата с червените обувки. тя не е маниачка на тема обувки…но с тези беше любов от пръв поглед…

обядва с прясно изпечени кроасани – цяло съкровище по тези географски ширини 🙂

минутите не бързат…денят не иска да си отиде…

и на него му е светло и хубаво

За нея…

Добре дошли в Gurgaon

След като съм в Индия вече повече от 8 месеца, май е време да ви покажа къде живея…Единствената причина да не го направя досега е…че просто Гургаон е ужасно място, където на никого не пожелавам да живее.

И все пак вижте. Какво се случва, когато всичко бъде оставено в ръцете на строителните предприемачи.

***

Имало едно време едно селце в индийската провинция Хариана, наречено Гургаон. Пусто, неприветливо място, кръстосвано от най-различни хайдуци…Докато един ден тук не стъпил кракът на „ДЛФ Билдинг“…

Скоро след това пустото поле се превърнало в огромна строителна площадка. Офиси, жилища, молове, изкопи, кранове, багери, прах, мръсотия, строителни работници, пак прах, кабели, тръби, работници. Все повече пари и все по-малко дървета. Все по-високи сгради и все по-малко небе.

Вижте сами…

Всичко изглежда хубаво и зелено…Но не се лъжете…това са само няколко квадратни метра пред офиса ни. Понеже е един от малкото офиси със зеленина отпред се нарича „Cyber Greens“

Ето в такива прекрасни беттони блокчета живеят заможните индийци в Гургаон.

Както можете да се досетите, Гургаон е смесица от архитектурни стилове и шантави приумици на луди архитекти. Като тази странна готическа сграда например.

Строежите са навсякъде където се обърнеш. И са толкова огромни, че ако продължават така да строят, скоро ще закрият слънцето 😦

Ах да…да не забравяме и моловете. Храмовете на Гургаон. Единственото място, където можеш да прекараш времето си през уикиенда. На разстояние колкото от Попа до пл „Народно събрание“ се помещават 8 мола.

И няма почти никакви дървета. Нито паркове.

Ако знаете как си мечтая да седна в градинката на „Седмочисленици“ …или в Борисовата…И да се наслаждавам на последните дни на циганското лято…:)

Добре дошли в Gurgaon

Колко индиеца са нужни за направата на една салата?

В Индия всяка, дори най-елементарна дейност задължително се извършва от поне двама души.

В офиса например, когато повикаме някой от IT отдела да инсталира нещо – винаги идват двама. И с колежката се чудим – дали единия е за да помни къде отиват, а другия – какво трябва да свършат или просто единя знае малко английски а другия може да оправи проблема…

Майтапа настрана, но „щатът“ (много соц-думичка) на повечето места е доста раздут. Понякога имам чувството че наемат хора и им плащат някакви минимални надници, само и само да не са на улицата. И без това има стотици хиляди просяци, бездомни и твърде бедни хора. Ако и тези дето „работят“ излязат на улицата – ще настане революция на гладните гърла…

Затова…във food court-а зад гишето на всеки ресторант се мотат поне 7-8 души (трима -четирима работят, останалите зяпат мухите и се опитват да изглеждат заети). В моловете има „оператор на асансьор“, който по цял ден натиска копчетата нагоре и надолу. В магазините само да прекрачиш прага и ти скачат поне трима продавач-консултанти да те питат какво желаеш. Паркингите – до машината за автоматично плащане има „оператор“, на toll-gate един дава квитанцията, 5 метра по-надолу друг я къса. В супермаркета – охраната подпечатва или дупчи касовите бележки, а отделен охранител до входа пази чантите ви с покупки от други магазини.

Та ако ме питате колко индиеца са нужни за да направят една салата…не мога да кажа точно. Може би между двама и трима, но със сигурност повече от един 🙂

Колко индиеца са нужни за направата на една салата?

малка вечерна музика

лежерна вечер в дома на Ридз, който тя твърде скоро ще напусне

за да създаде нов дом…някъде на брега на Нил 🙂

времето се пречупи, няма нужда от климатици вече

направихме приятно течение

пуснахме един от дисковете на Хатим (странна смесица от френска-латино-ливанска-африканска-суфи и chillout музика)

щяхме да се учим да правим Хумус но се оказа че сме купили готов ( и понеже не намерихме pita-bread се наложи да го хапнем с tortillas…но пак беше вкусно)

разговорът се върти около суфизъм и рисуване

снимам парченца от този дом. след месец няма да го има, но това сякаш го прави още по-уютен

оранжевите завеси и големите възглавници, огледалото, масивното писалище, дървеният съндък, който Ридз с любов нарича „khana kazana“ (ракла за храна, в която смята да си занесе ориз и даал от дома), картините, свещниците, малките червени панделки на терасата, където вечер закача запалени фенери 

 много любов има в този дом

и е толкова хубаво 🙂

малка вечерна музика