Хората никога не реагират адекватно в лицето на смъртта. Когато научат, че някой е починал, започват да се чудят какво да кажат за да успокоят скърбящите. В действителност не е нужно да казват нищо.

***

Отидох за пръв път в мароканския ресторант „Анет“ , който ми беше любопитен доста отдавна. Интериорът е много приятен, това, което хапнах (запечени зеленчуци) беше вкусно. Сервитьорката обаче бе твърде несимпатична, а цените – премного височки. На всичкото отгоре отново срещнах познати. Феята ми каза, че сигурно познавам много хора, щом навсякъде, където отидем срещам по някого. Може и да е права.

***

Бяхме на протеста срещу застрояването на Рила. Въпреки студа беше хубаво…много шарени, млади хора с тарамбуки, тъпани, и свирки. Повечето хора бяха подготвени – имаха начелници, щеки, ски.Ние си бяхме съвсем като паднали от Марс. Всички викаха, пяха, танцуваха…трамваите по „Витошка“ спряме…Жалко, че поводът за такова събиране беше толкова тъжен. Все още не ми го побира умът как може някой да посмее да строи и в Рила. И изобщо – докъде мислят да стигнат тези наглеци?

***

Предпочитам ръчно направените подаръци пред купешките. Тази вечер сътворих три малки изненади за три приятелки, които са родени тази седмица. Много съм доволна от резултата и се надявам да им харесат:) Работата по такива неща ми действа успокоително и освежаващо.

След като вече разбрахме кога ще садим дръвчета и съм много ентусиазирана, реших да споделя и още нещо на еко-тематика, което ме вълнува от доста време.

За пръв път се замислих за това колко много ненужни найлонови торбички използваме, когато четох една от книгите на Майкъл Мур, в която той водеше диалог в бъдещето с неродената си внучка (или нещо такова). Та тя, като представител на едно много по-екологично съзнателно поколение, се възмущаваше „как е възможно, хората на земята да са толкова глупави, че да опаковат пластмасовите си опаковки в пластмасови торбички“.

Ужасно много се дразня винаги, когато в супермаркета ми дават 15 найлона, след като един би свършил идеална работа. А иначе ако направят чанти за многократна употреба както в Tesco (Фамилия май имаха някакви по едно време) – би било просто страхотно. Но засега не забелязвам особени усилия от страна дори на големите вериги да ограничат употребата на торбички. Само в CBA във Велико Търново видях следния надпис, който малко ме озадачи с полвинчатото си послание „Пазете природата. Използвайте найлоновите торбички мноократно“. Е, поне е стъпка напред 😉

Напоследък съм поела нещо като кръстоносен поход срещу найлонките, даже днес се скарах на колежка защо е взела торба при условие, че беше купила само едно нещо, което пре-спокойно би могла да носи в ръка. Продавачките още ме гледат странно като им казвам „Мерси, няма нужда от торбичка“, но свикват.

Може да е малко като принос, но капка по капка… Остава ми да се надявам, че анти-найлон-модата, ще обземе и българските магазини, както това се случва вече по света 🙂