Какво бихте направили, ако виждахте бедността на всеки ъгъл?
Какво ако тя е толкова всепоглъщаща, че не бихте могли просто да се скриете зад тъмните стъкла на очилата си?

Обикновено се стараем да избягваме просяците, отвръщаме поглед, подминаваме ги гузно, като вътрешно се радваме, че не сме на тоя хал.

Сещаме се по празници да изпратим някой благотворителен смс, да занесем стари дрехи за някои старчески дом или сиропиталище. И с това приключва всичко.

Затова, искам да ви разкажа една история.

Тук в Индия хиляди хора нямат дори една стотна от това, което ние имаме. Не, не става въпрос за компютър и мобилен телефон, дори не и за нови дрехи. Те нямат подслон. Живеят в колиби, скалъпени от стари билбордове, на улицата, в прахта. Без ток, без чиста вода. С оскъдна покъщнина и един кат дрехи. За тях един долар е дневната надница, с която трябва да нахранят няколко гърла. Най-страшното, обаче, е, че те нямат шанс да се измъкнат от това. Нямат достъп до образование, до работа, до хилядите възможности, които светът ни предлага на тепсия само с един клик в интернет.

Твърде утопично е да вярваме, че някой може да помогне на всички тези хора, да им даде хляб, работа, подслон. А и аз не вярвам в гръмките думи за „глобална промяна”.

Малките неща, които правим всеки ден – те могат да променят много.

Преди четири години Биша (моята сегашна шефка) създава Faith Foundation, за да помага на деца от бедни семейства. Не само като им дава дрехи, но и като ги учи на полезни умения, които могат да ги измъкнат от мизерията. Така например по проекта „Млади предприемачи”, деца до 12 годишна възраст изработват пощенски картички, като половината от парите при продажбата им отиват за изработилия картичката, а другата – за включване на още деца в проекта.
Може сумите да са малки
Може картичките да са омацани с лепило
Може да продадат само няколко бройки

Обаче аз вярвам, че поне едно от тези деца ще научи нещо ценно за цял живот.
Ето защо смятам да се включа в проекта 🙂

Макар да не съм особен фен на американската нация и култура, не мога да отрека, че има някои неща, които са доста практични всъщност. Като гаражните разпродажби.

Чудя се каква ли е причината да не се прави това у нас…Дали защото по принцип сме си бедна нация и не смеем да изхвърляме нищо докато не стане съвсем неизползваемо. Дори си събираме разни неща като Плюшкиновци… Аз лично трудно се разделям с някои вещи поради някакви странно изкривени емоционални причини.

Но си мисля, че бих се радвала ако тази практика на гаражните разпродажби се възприеме. Защото, честно казано – аз предпочитам да знам, че няма да си изхвърля дрехите, които съм носила съвсем малко например, а ще ги дам на някого срещу символична сума и ще знам, че този някой ще е доволен (а самата сума, разбира се, може да се ползва за някаква полезна кауза). Така, свиквайки на този начин на мислене, бавно и полека ще съм по-независима от вещите си. А колкото по-независим от вещите си е човек, толкова е по-свободен. (Леле, тук прозвучах като пълна вещоманка )

Така…няма нищо по-хубаво от лошото време. Осъзнах го напоследък, след като дори в собствената ми кожа ми е горещо. Чувствам се като краве масло в нагорещен тиган през целия ден и нощ и комай единствения момент в който е cool е след като изляза от банята и той трае има нема 5-10 мин.

Но, back to the point, думата ми беше за летните пититиета.

Бирата определено не е най-добрата идея за разхлаждане, макар да е изкушаващо да поседнеш под някоя сянка и да пийнеш от леденостудена биричка. Обаче…разхлаждащият ефект (поне при мен) е краткотраен а страничните ефекти – досадни ( чувствам се като “bloated old bag” или в свободен превод – “мях пълен с вода” и ходя до едното място по-често от необходимото).

Та – хубави и свежи идейки ми идват напоследък за питиенца, които имат разхлаждащо ( а някои и приятно замайващо) действие без гадни странични ефекти.

Нещо което открих доста отдавна е джин с тоник – все още държи първенството за лятото.

Мохитото също е хубаво, стига да е направено съвестно, а не както ми обясниха – с изсъхнала мента и без захарен сироп (поднесено в едно от претенциозните софийски заведения).

А ако ще е нещо за през деня – в Coffee House ми направиха страхотна ледена напитка – мента с шоколад и сметана и мноого лед Е…малко прилича на тиня, ама пък винаги може да му се наслади човек със затворени очи, нали

Ако се чудите как да прекарате няколко часа в пролетна слънчева съботна сутрин…

Предложението е:

Чаша хубаво капучино, кроасан, Ибрахим Ферер и Капитал Light в градинката до Парламента*.

La vita e bella…:)

* Light-а може да се замени и с книжка…а градинката може да е всяка друга градинка, където концентрацията на улични кучета и тихи ( и не чак толкова тихи) луди е минимална (предупрежвавам – градинката на „Св. Седмочисленици“ НЕ е добра идея в този случай)