Преди няколко години, докато живях в Индия, домът ми беше едно общежитие. Сива, четириетажна сграда, в която често нямаше ток. Наоколо имаше множество подобни сгради, бунище (на което понякога издигаха шатри и правеха сватби) и прашни улици.
Ако отида днес в Гургаон, едва ли ще намеря мястото – нищо чудно да са построили поредния модерен офис, жилищен комплекс или мол. Но дори и U-59 (номерът на блока, който наричахме u-pipty-nine, имитирайки хинглиш) да е там, домът вече го няма. И онази година – луда и прекрасна – няма как да се върне.

При пътуването ми до Берлин наскоро отново ме споходи усещането, че съм „у дома“. Прибрах се в София, но продължих да пристигам и заминавам, докато четях „Куфарът на брат ми“ в метрото. Мъчеха ме въпросите, които си задавам (а и не само аз) вече толкова време: Защо съм „тук“, а не там? (Къде там?); По-добре ли ще съм „там“?; „Тук“ или „там“ е щастието? Къде е домът ми? Има още →

Тази вечер бях на представянето на българския превод на „The God of Small Things“ на индийската авторка Арундати Рой.
Самата Леда Милева, превела книгата, беше там. Такъв прекрасен, отдавна загубен аристократизъм лъха от тази жена! Данела Кънева, на която лично съм задължена за моето индийско приключение, също каза няколко думи и хвърли мъничко светлина върху „тъмната Индия“ 🙂
Но най-хубавото от всичко е, че издателите от „Жанет-45“ смятат да издадат скоро и други книги на индийски автори – „Interpreter of Maladies“ и „Unaccustomed Earth“ на Jhumpa Lahiri. (Аз четох Namesake и стилът наистина е красив…дано намерят добър преводач). И – за моя огромна радост, ще издадат на български „The White Tiger“ , която спечели Букър през 2008. Невероятно точно описание на Индия в момента – онази и страна която няма да видит е в туристическите брошури.
А следващите книги – кой знае…може и аз да имам пръст в избора на някое заглавие 🙂

Публиката в Индия очевидно не е във възторг от получилия 8 номинации за „Оскар” и няколко „Златни глобуса” Slumdog Millionaire. Критиците обвиняват Дани Бойл че е направил филм, показващ само грозната страна на Индия, за да забавлява Западния свят. Някои стигат дори до там да го обвинят че съзнателно очерня имиджа на страната като бъдеща световна сила.
Slumdog Millionaire едва ли ще стане хит в „собствената” си страна поради няколко причини:
– Правен е от чуждестранен, а не от индийски режисьор. Масовата публика на суб-континента определено не е във възторг, че някакъв “gora” (бял) се осмелява да повдигне болезнени теми като бедността, корупцията и насилието. А и едва ли ще простят на Бойл, че героите, за които се предполага, че са израснали в бедняшки квартали говорят перфектен английски с подчертан британски акцент (а не хинди).
– Индийците си вярват и се самонахъсват постоянно, че са велика нация и една от бъдещите световни сили. Филмът определено показва някои проблеми, за които нацията с радост би си затворила очите. Само че тези неудобни истини са твърде големи и трудно могат да се сметат под килима.
– В Индия мечтаенето (разбирайте daydreaming) е нещо като full-time job. Толкова много от хората са лишени от елементарни материални удобства и от свободата на личния избор, че не им остава нищо друго освен да мечтаят. За един свят на изобилие и безгрижие, където любовта винаги побеждава. Филмите от Боливуд продават илюзии, които се харчат като топъл хляб . А Бойл се опитва да пробута реалност…
Чакам с нетърпение да видя дали Slumdog Millionaire ще вземе „Оскар”. Заслужава го, ако не с художествената стойност, то поне със смелостта да покаже онази мръсна, мизерна и миризлива реалност, от която често отвръщаме глави.

Терор. Ужас. Паника. Атака.Обсада.

Предупреждения. Пазете се. Не пътувайте.Обличайте се като местни хора. Стойте си у дома.

Въпроси. Как си?Какво става?Ще се прибираш ли?

Обсади.Полицейски проверки. Засилени мерки за сигурност. 

Затворени офиси. Отменени полети. Отложени  празненства.

Клатене на глава. Сърце свито на топка. Виновност без вина.

Въпроси. Коя е следващата мишена? В какъв свят живеем? Кой е виновен?

Версии.Спекулации.Обвинения. Сочене с пръст.

Новини.Репортажи.Снимки. Видео. Очевидци.

Не знам къде е истината. Знам само, че почти никой не разбра за атентатите в Ахмедабад, Делхи и Бангалор които се случиха тази година. Там нямаше загинали чужденци. Все едно смъртта на индийци е статистика и не заслужава споменаване.

Нищо няма да е същото. Индия със сигурност има амбиции и потенциал на световна икономическа сила. Но дали правителството им ще намери твърдостта да се справи наред с другите проблеми и с тероризма ?  Самите индийци са скептични.