ти си това, което разказваш на/за себе си

Ние сме това, което разказваме на/за себе си.

Трудностите, които срещаме, неминуемо променят посоката на повествованието. И като във видео-игра придобиваме нови магически сили и „животи“, с които да се справим в следващото, по-трудно ниво.

Понякога, обаче, се оказваме толкова привързани към историята си, че е трудно да задраскваме и изхвърляме ненужните части. Уж искаме да „отворим нова страница“ , но пустотата на новоотгърнатия бял лист ни плаши.

Но редакцията е пътят към по-добрата версия на историята ни.

Затова

„Edit your life frequently and ruthlessly. It’s your masterpiece after all.” (Nathan W. Morris)

 

 

Advertisements
ти си това, което разказваш на/за себе си

Шарени чорапки и неща от последните седмици…

socks1

Зимата дойде дори и тук 😦 . Настъпи времето на топлите шарени хималайски чорапки. Ако се чудите защо са еднопръстни – много е просто – понеже в Индия никой не инвестира в зимни обувки всички ходят с чехли и дебели чорапи. По принцип недопустима и много комична за мен комбинация…но нали казват when in Rome, do as the Romans do.

Освен че зимата дойде, напоследък ми се случват все едни невероятни неща. Така например се проявих като модел на годишния Family day на фирмата. Да, грешката е вярна – аз с моите 164 см и закръглена фигура участвах в модно ревю пред сума ти народ 😉 В интерес на истината беше много забавно преживяване – имахме си „артистичен“ хореограф, стилисти и гримьори, дори и две момичета които се бяха взели толкова на сериозно и толкова много искаха да спечелят – много се смяхме с тяхните напъни. В крайна сметка спечели колежката ми Стеф, която съвсем си прилича на Наоми Кемпбъл, така че си беше напълно заслужена победа. Да бяхте видели разочарованието на индийските девойки…леле… Та след това ревю все някой ме спира и ми казваа „как супер сме се справили“ и т.н. а аз съответно трябва да обяснявам че цялата история беше леко по принуда 😉

Другото голямо събитие беше посещението на Ben Verwaayen, който от септември е CEO на Алкател-Лусент. Както можете да се сетите, като част от communications екипа се наложи да го следвам по петите и да работя и в неделя. Разбира се не съжалявам – невероятно е да срещнеш такъв лидер и да имаш възможността да го слушаш наживо. Брутално откровен и без да се страхува че ще обиди някого, Бен каза някои много верни неща защо компанията буксува и какво можем да направим за да дръпнем напред.

Иначе срещи със стари приятели, кой знае как запиляни на този край на света. Откриване на нови. И мечти за Коледа в Кашмир…и за сняг:) А…скоричко си идвам в България, два месеца останаха само:)

Шарени чорапки и неща от последните седмици…

За нея…

днес тя е сама…за пръв път от доста време. без хора наоколо, които влизат-излизат от стаята, пускат музика, крещят. и не разбират как някой може да остане сам в събота вечер просто защото предпочита своята компания пред задимения и наблъскан с потни тела клуб

сутринта се протяга като котка на слънце…кой е измислил ранното ставане изобщо? прави си кафе и слуша музика – странна, дълбока и успокояваща като люлчина песен. сънят бавно се отлепя от кожата и се свива под възглавницата

после срещата с червените обувки. тя не е маниачка на тема обувки…но с тези беше любов от пръв поглед…

обядва с прясно изпечени кроасани – цяло съкровище по тези географски ширини 🙂

минутите не бързат…денят не иска да си отиде…

и на него му е светло и хубаво

За нея…

Прозаично-ежедневни

Не съм писала отдавна от онези дълги мейли с приключения. Скоро не съм ходила никъде, а и не се очертава да ходя в близките две-три седмици. Отказах се от рафтинг в Ришикеш, защото по това време Ганг е доста придошла и опасна. Но в следващите няколко месеца планът е горе долу следния:
Юли – Маклаодгандж, Дарамшала и Манали и евентуално Пушкар
Август – не е решено още
Септември – Калкута
Октомври – Мумбай и Гоа
Ноември – избрани забележителности около Делхи (ще ми идват гости)
Последния месец (януари) ще си взема по-голяма отпуска да попътувам – още не знам къде…(Кашмир, Джайсалмер, Бангалор, Хидерабад и Шенай са само част от идеите)
***
Действителност тук ме прави не-чувствителна към заобикалящия свят. Вече не ми прави особено впечатление дали газя в кал или прескачам някакви ями, какви миризми се разнасят наоколо, каква какафония от клаксони, звънци и подвиквания оглася улиците или пък колко десетки мъже ме зяпат. Индия е трудносмилаема за сетивата – в един момент изключваш ако не искаш да откачиш 🙂
***
Времето е отвратително. Около 40градуса при 60% влажност. Не се диша, защото въздухът е почти втечнен. Вали всеки ден, съхне и става още по-задушно…
***
Не обичам таксиметровите шофьори тук! И то не защото не идват навреме и винаги искат безбожно високи суми. Дори не и защото никога не знаят къде точно се намира адресът, където отиват…А просто защото мнозинството не говорят и бъкел английски! Днес беше живо постижение как се разбрахме с един без думи и не се наложи да викам някой местен от улицата да ми превежда.
***
Най-хубавото е, че всеки ден се изненадвам от нещо – на пръв поглед съвсем прозаично и ежеднвено:) Ето например онзи ден видях един паун да си се разхожда ей така по улицата 🙂

Прозаично-ежедневни

Аз чета…все по-малко, но все пак…

Доста отдавна Мария ме предизвика да споделя за книгите, които чета.

За съжаление, тук времето ми за „себе си“ е толкова малко, а новите преживявания и нещата които искам да видя – толкова много, че се налага понякога да крада от себе си за да чета…

И все пак – ето ги:

Последните три книги, които си купих:

Think India  – Vinay Rai и William L Simon. Разказва за Индия като за глобална икономическа сила. За Индия като много повече от йога, лютива храна, кол центрове и Тадж Махал… 

City of Jiinns – William Dalrymple Просто влязох в една книжарница в Нанитал и си я купих. Разказва за скритите местенца на Делхи…нямам търпение да я зачета.

Любов по време на холера – Габриел Гарсия Маркес – Купих си я съвсем случайно, защото ми се четеше „нещо“, омагьосана от атмосферата на една от големите местни книжарници. Бях гледала трейлъра на филма, а и отдавна исках да прочета нещо на Маркес. Книгата беше тягосна и задушна…но добра. Continue reading „Аз чета…все по-малко, но все пак…“

Аз чета…все по-малко, но все пак…