ти си това, което разказваш на/за себе си

Ние сме това, което разказваме на/за себе си.

Трудностите, които срещаме, неминуемо променят посоката на повествованието. И като във видео-игра придобиваме нови магически сили и „животи“, с които да се справим в следващото, по-трудно ниво.

Понякога, обаче, се оказваме толкова привързани към историята си, че е трудно да задраскваме и изхвърляме ненужните части. Уж искаме да „отворим нова страница“ , но пустотата на новоотгърнатия бял лист ни плаши.

Но редакцията е пътят към по-добрата версия на историята ни.

Затова

„Edit your life frequently and ruthlessly. It’s your masterpiece after all.” (Nathan W. Morris)

 

 

ти си това, което разказваш на/за себе си

Шарени чорапки и неща от последните седмици…

socks1

Зимата дойде дори и тук 😦 . Настъпи времето на топлите шарени хималайски чорапки. Ако се чудите защо са еднопръстни – много е просто – понеже в Индия никой не инвестира в зимни обувки всички ходят с чехли и дебели чорапи. По принцип недопустима и много комична за мен комбинация…но нали казват when in Rome, do as the Romans do.

Освен че зимата дойде, напоследък ми се случват все едни невероятни неща. Така например се проявих като модел на годишния Family day на фирмата. Да, грешката е вярна – аз с моите 164 см и закръглена фигура участвах в модно ревю пред сума ти народ 😉 В интерес на истината беше много забавно преживяване – имахме си „артистичен“ хореограф, стилисти и гримьори, дори и две момичета които се бяха взели толкова на сериозно и толкова много искаха да спечелят – много се смяхме с тяхните напъни. В крайна сметка спечели колежката ми Стеф, която съвсем си прилича на Наоми Кемпбъл, така че си беше напълно заслужена победа. Да бяхте видели разочарованието на индийските девойки…леле… Та след това ревю все някой ме спира и ми казваа „как супер сме се справили“ и т.н. а аз съответно трябва да обяснявам че цялата история беше леко по принуда 😉

Другото голямо събитие беше посещението на Ben Verwaayen, който от септември е CEO на Алкател-Лусент. Както можете да се сетите, като част от communications екипа се наложи да го следвам по петите и да работя и в неделя. Разбира се не съжалявам – невероятно е да срещнеш такъв лидер и да имаш възможността да го слушаш наживо. Брутално откровен и без да се страхува че ще обиди някого, Бен каза някои много верни неща защо компанията буксува и какво можем да направим за да дръпнем напред.

Иначе срещи със стари приятели, кой знае как запиляни на този край на света. Откриване на нови. И мечти за Коледа в Кашмир…и за сняг:) А…скоричко си идвам в България, два месеца останаха само:)

Шарени чорапки и неща от последните седмици…

За нея…

днес тя е сама…за пръв път от доста време. без хора наоколо, които влизат-излизат от стаята, пускат музика, крещят. и не разбират как някой може да остане сам в събота вечер просто защото предпочита своята компания пред задимения и наблъскан с потни тела клуб

сутринта се протяга като котка на слънце…кой е измислил ранното ставане изобщо? прави си кафе и слуша музика – странна, дълбока и успокояваща като люлчина песен. сънят бавно се отлепя от кожата и се свива под възглавницата

после срещата с червените обувки. тя не е маниачка на тема обувки…но с тези беше любов от пръв поглед…

обядва с прясно изпечени кроасани – цяло съкровище по тези географски ширини 🙂

минутите не бързат…денят не иска да си отиде…

и на него му е светло и хубаво

За нея…