Индийски Дисниленд,труд-творчество и шоколад

Този уикенд ходихме на доста необичайно място – Акшардам.

Това е храмов комплекс, посветен на Свами Нараян – светец, живял преди около 200 години и (както се твърдеше във филмчето) – променил живота на милиони със своя пример.

Внушително и красиво място. Наистина – липсваше атмосферата на старите крепости и храмове…Но рядко съм била на толкова чисто, подредено и добре организирано място в Индия.  Мерките за сигурност също бяха забележителни – трябваше да оставим абсолютно всичко (включително камери, мобилни телефони, минерални води, чанти, очила,книги) на гардероб. Още едно място, което доказва, че в Индия хората дават мило и драго за религията си ( и съответно за строеж на безумно разточителни храмове), дори на пътя да има умиращи от глад…

Като цяло обаче комплексът е по-скоро Религиозен Дисниленд, отколкото място за поклонение. Сцени от Живота на Свами Нараян са представени с анимирани фигури в цял ръст (сигурно децата много им се радват, на мен ми беше малко странно), а накрая има и „разходка с лодка“ в нещо като подземна пещера…

 ***

Неделята беше посветена на „труд и творчество“ – децата от училището на Faith правиха рамки за снимки. Таква радост пак, суетня – рязаха се цветни хартии, лепиха се декоративни сухи цветя и камъчета. После бутаницата кой първи да си покаже готовата рамка. И гордостта като ги похвалиш 🙂 И вниманието с което загънаха произведенията си във вестник, за да ги отнесат у дома…

***

И вчера, тръгнах да си купувам Kalvin & Hobbes ама нещо се отвлякох и някакси естествено се озовах пред…„Chocolate: A bittersweet saga of Dark and Light“ .Както може би се досещате – не устоях…:) 

Оставям ви с една мисъл, която прочетох в предговора на книгата:

„Nine out of ten people admit that they love chocolate. The tenth lies“ 🙂

Индийски Дисниленд,труд-творчество и шоколад

Пазарите на Делхи

Ако имате много време, малко пари и ви писне да разглеждате храмове, гробници и фортове – няма нищо по-приятно от разходка из пазарите на Делхи. Все още не съм успяла да посетя всичките (и поради вфинансови съображения), но краткия разбор до момента включва:

– Dilli Haat– известно туристическо място, където можете да намерите всякакви автентични индийски стоки. Тъй като се продават с правителствена благословия и са по-качествени –и цените са по-високи. Приятно и спокойно местенце, никой няма да ви дърпа да купите, да ви бута стока в ръцете или да ви следва като сянка. Освен това има ресторанти, които предлагат всевъзможни вкуснотии от различни части на Индия и Азия 🙂
– Lajpat Nagar – валеше дъжд, така че впечатленията ми за пазара не са толкова обширни. Открихме обаче страхотен bangle-shop. Но по принцип може да се намери почти всичко за което се сетите
– Sarojini Nagar – това е раят ако обичате да се пазарите. Сред многото евтини (и съответно не особено качествени) стоки може да се се сдобиете с доста приятни дрешки на приемливи цени. И с много типично индийски аксесоари – гривни,обеци, бинди и т.н.(представете си само – 5 чифта обеци за 1 долар 😉 – тъкмо мястото за мен)
– Chadni Chawk – личният ми фаворит и един от най-старите пазари в града. Известен е с индийските „fast food” ресторантчета , които датират от поне 200 години и предлагат най-вкусните paranthas (плосък хляб с пълнеж от картофи или зеленчуци) в Делхи. Тесни, прихлупени улички, които криволичат и се губят една в друга, отрупани с пъстра стока дюкяни, специфична миризма, блъсканица, любопитни погледи и глъчка. За мен Chadni Chawk е част от магията на Индия, която ми е трудно да обясня. Просто трябва да я почувствате 🙂

Пазарите на Делхи

Mocha

 

 


Мока.
Там прекарахме четири прекрасни часа в събота вечер.

Бих го нарекла „бар” но не съвсем, защото не сервират алкохол. За сметка на това обаче пих божествено choco-latte а и шейковете си ги биваше.

Интериорът е ориенталски,топъл и без излишни претрупаности (нещо не много често срещано в Индия). Музиката – очаквана смесица от chillout и етно (с леко пристрастие към латино).

Всъщност мястото е известно като наргиле бар и именно това беше причината да го посетим. И за щастие не останахме разочаровани.

Така че, ако ви се случи да минавате през Делхи или Мумбай – непременно отскочете 🙂

Дотогава – вижте за какво става въпрос ето тук.

Mocha

животът напоследък

 

животът напоследък е …

раздели с любими хора

вълнението да превърнеш една сива стая в дом

свежо и цветно хапване

откриване на малките кътчета на 16-милионния град които ме карат да се чувствам уютно на 5000 км от дома

вълшебството да нося сари

отговорността да организирам първото си пътуване – до манали

чувството че искам да пиша а думите не идват

и много много дъжд

хубав уикенд 🙂

животът напоследък

Джайпур: втори дубъл

Още първия път в Джайпур си знаех че искам да се върна в този град. И ето че се случи този уикенд 🙂

Този път компанията беше малко по-голяма – 7 души, а програмата – уж по-организирана. Потеглихме в тъмни зори – 3.30, за да стигнем раничко и както вече може би се досещате първата спирка беше Amber fort. Оставих другите да се радват на слоновете и се качих пеша догоре. Въпреки че бях ходила за пореден път се дивих колко красиво е мястото. 

След като всички щастливо си направиха снимки с местните snake charmers и техните кобри, потеглихме към Джайпур, хапнахме набързо и се насочихме към City Palace – резиденцията на местния махараджа. Така и не разбрах как точно той е махараджа и какви са му функциите, ама нейсе. Важното е да се знае, че когато двата индийски флага са издигнати на върха на двореца – значи въпросният махараджа си е в Джайпур. Самият дворец е доста обширен и в него се помещава музей на царските одежди (един от махараджите, представете си, носил нещо като рокличка направена от 50 метра плат). Приказно красиво! Другата атракция е оръжейната – там видях невероятна колекция от ками и ножове. Да не забравя и двата най-големи сребърени съда в света (записани в рекордите на Гинес), които са изложени в двора. Може би най-много ми хареса обаче един от вътрешните дворове, които бил предназначен за танцови представления. Жените на махараджата надничали иззад малките прозорчета без никой да ги види. В двора се влизало през четири прекрасни порти, символизиращи четирите сезона.

***

След вкусен обяд (препоръчвам горещо tandoori chicken) -следващата спирка беше Jantar Mantar – обсерватория, построена през 18 век, която се смята за най-голямото подобно съоръжение в Индия. Тук малко се поувлякохме, та се наложи да ни правят забележка да не се катерим по съоръженията…;)

Следобедът беше посветен на традиционния шопинг и както винаги се забавлявахме с местните продавачи, които използваха дори emotional blackmailing (don’t break my heart) за да ни убедят да купим…

Вече се здрачаваше, когато пристигнахме в Nahargarth fort – изоставена крепост, от която се вижда целия град като на длан. Виждаш Джайпур от край до край и чуваш онази особена човешка глъчка, която може да е навсякъде по света. Пълно безвремие…

Денят завърши в Chokidani – типично Раджастанско село (направено разбира се за туристи). Там може да се забавляваш – да яздиш камила или слон, да се возиш на биволска кола, да танцуваш или да гледаш как танцуват другите, да се качиш на примитивно виенско колело.  О, да…и храната…настаняват те да седнеш на земята, до една ниска масичка и почват да ти носят…та направо се забравят по едно време. като количество на мен ми се видя пре-много, още повече че беше типчно по индийски – тежка и мазна. Но пък вкусовото съчетание беше невероятно 🙂

Ще ви спестя подробностите по прибирането ни…само ще спомена,че трябваше да говоря безспирно в продължение на 4 часа с шофьора на таксито, защото той беше толкова уморен,че заспиваше на волана. Слава Богу че знаеше английски, че инак бяхме жив зян 🙂

Снимки тук.

Джайпур: втори дубъл

Random after-hours

Гледам вече месец не съм писала тук и ме досрамява. Tweet-вам от време на време. Пиша мейли. Много хора се оплакват че били дълги. Други пък искат да издам книга за приключенията си в Индия като се върна…

Твърде възможно:)

***

Нямам никаква идея какво става в БГ (и май по-добре) и изобщо не знам как ще се върна в реалността. Затова пък бомбените атентати в Джайпур и земетресението в Китай са ми доста присърце.

***

Тук става все по-горещо. Има и пясъчни бури, съчетани с дъжд. Онзи ден в 10 сутринта така се беше завихрило, че не се виждаха сградите отсреща. Не искам да си представям какво ще е като дойде мусона.

***

Чета култовата за всички които идват тук „Holy Cow“ – разказите на една австралийка за приключенията и в Индия. Малко е бозава след „A thousand splendid suns“…но ако я изтрая иде ред на „Кафка на плажа“. Не че ми остава време да чета де. Има още

Random after-hours