Пазарите на Делхи

Ако имате много време, малко пари и ви писне да разглеждате храмове, гробници и фортове – няма нищо по-приятно от разходка из пазарите на Делхи. Все още не съм успяла да посетя всичките (и поради вфинансови съображения), но краткия разбор до момента включва:

– Dilli Haat– известно туристическо място, където можете да намерите всякакви автентични индийски стоки. Тъй като се продават с правителствена благословия и са по-качествени –и цените са по-високи. Приятно и спокойно местенце, никой няма да ви дърпа да купите, да ви бута стока в ръцете или да ви следва като сянка. Освен това има ресторанти, които предлагат всевъзможни вкуснотии от различни части на Индия и Азия 🙂
– Lajpat Nagar – валеше дъжд, така че впечатленията ми за пазара не са толкова обширни. Открихме обаче страхотен bangle-shop. Но по принцип може да се намери почти всичко за което се сетите
– Sarojini Nagar – това е раят ако обичате да се пазарите. Сред многото евтини (и съответно не особено качествени) стоки може да се се сдобиете с доста приятни дрешки на приемливи цени. И с много типично индийски аксесоари – гривни,обеци, бинди и т.н.(представете си само – 5 чифта обеци за 1 долар 😉 – тъкмо мястото за мен)
– Chadni Chawk – личният ми фаворит и един от най-старите пазари в града. Известен е с индийските „fast food” ресторантчета , които датират от поне 200 години и предлагат най-вкусните paranthas (плосък хляб с пълнеж от картофи или зеленчуци) в Делхи. Тесни, прихлупени улички, които криволичат и се губят една в друга, отрупани с пъстра стока дюкяни, специфична миризма, блъсканица, любопитни погледи и глъчка. За мен Chadni Chawk е част от магията на Индия, която ми е трудно да обясня. Просто трябва да я почувствате 🙂

Пазарите на Делхи

Mocha

 

 


Мока.
Там прекарахме четири прекрасни часа в събота вечер.

Бих го нарекла „бар” но не съвсем, защото не сервират алкохол. За сметка на това обаче пих божествено choco-latte а и шейковете си ги биваше.

Интериорът е ориенталски,топъл и без излишни претрупаности (нещо не много често срещано в Индия). Музиката – очаквана смесица от chillout и етно (с леко пристрастие към латино).

Всъщност мястото е известно като наргиле бар и именно това беше причината да го посетим. И за щастие не останахме разочаровани.

Така че, ако ви се случи да минавате през Делхи или Мумбай – непременно отскочете 🙂

Дотогава – вижте за какво става въпрос ето тук.

Mocha

животът напоследък

 

животът напоследък е …

раздели с любими хора

вълнението да превърнеш една сива стая в дом

свежо и цветно хапване

откриване на малките кътчета на 16-милионния град които ме карат да се чувствам уютно на 5000 км от дома

вълшебството да нося сари

отговорността да организирам първото си пътуване – до манали

чувството че искам да пиша а думите не идват

и много много дъжд

хубав уикенд 🙂

животът напоследък

Джайпур: втори дубъл

Още първия път в Джайпур си знаех че искам да се върна в този град. И ето че се случи този уикенд 🙂

Този път компанията беше малко по-голяма – 7 души, а програмата – уж по-организирана. Потеглихме в тъмни зори – 3.30, за да стигнем раничко и както вече може би се досещате първата спирка беше Amber fort. Оставих другите да се радват на слоновете и се качих пеша догоре. Въпреки че бях ходила за пореден път се дивих колко красиво е мястото. 

След като всички щастливо си направиха снимки с местните snake charmers и техните кобри, потеглихме към Джайпур, хапнахме набързо и се насочихме към City Palace – резиденцията на местния махараджа. Така и не разбрах как точно той е махараджа и какви са му функциите, ама нейсе. Важното е да се знае, че когато двата индийски флага са издигнати на върха на двореца – значи въпросният махараджа си е в Джайпур. Самият дворец е доста обширен и в него се помещава музей на царските одежди (един от махараджите, представете си, носил нещо като рокличка направена от 50 метра плат). Приказно красиво! Другата атракция е оръжейната – там видях невероятна колекция от ками и ножове. Да не забравя и двата най-големи сребърени съда в света (записани в рекордите на Гинес), които са изложени в двора. Може би най-много ми хареса обаче един от вътрешните дворове, които бил предназначен за танцови представления. Жените на махараджата надничали иззад малките прозорчета без никой да ги види. В двора се влизало през четири прекрасни порти, символизиращи четирите сезона.

***

След вкусен обяд (препоръчвам горещо tandoori chicken) -следващата спирка беше Jantar Mantar – обсерватория, построена през 18 век, която се смята за най-голямото подобно съоръжение в Индия. Тук малко се поувлякохме, та се наложи да ни правят забележка да не се катерим по съоръженията…;)

Следобедът беше посветен на традиционния шопинг и както винаги се забавлявахме с местните продавачи, които използваха дори emotional blackmailing (don’t break my heart) за да ни убедят да купим…

Вече се здрачаваше, когато пристигнахме в Nahargarth fort – изоставена крепост, от която се вижда целия град като на длан. Виждаш Джайпур от край до край и чуваш онази особена човешка глъчка, която може да е навсякъде по света. Пълно безвремие…

Денят завърши в Chokidani – типично Раджастанско село (направено разбира се за туристи). Там може да се забавляваш – да яздиш камила или слон, да се возиш на биволска кола, да танцуваш или да гледаш как танцуват другите, да се качиш на примитивно виенско колело.  О, да…и храната…настаняват те да седнеш на земята, до една ниска масичка и почват да ти носят…та направо се забравят по едно време. като количество на мен ми се видя пре-много, още повече че беше типчно по индийски – тежка и мазна. Но пък вкусовото съчетание беше невероятно 🙂

Ще ви спестя подробностите по прибирането ни…само ще спомена,че трябваше да говоря безспирно в продължение на 4 часа с шофьора на таксито, защото той беше толкова уморен,че заспиваше на волана. Слава Богу че знаеше английски, че инак бяхме жив зян 🙂

Снимки тук.

Джайпур: втори дубъл