Gone offline

Боса нова.Пясък.

Вълни.

Коктейли на плажа.

Животът offline е прекрасен )

Реклами
Gone offline

Свежест в центъра на София

Глътка свеж въздух в иначе леко скучна лятна София (нее, не се оплаквам – харесвам липсата на хора и коли, наистина ) ) е международния фолклорен фест „Витоша“, който стартира днес.

Той, моля ви се, се провеждал за 11-ти път ( аз къде съм спала последните две издания нямам идея ;) ).

Всяка вечер до четвъртък от 19 часа на площад „Батемберг“. Програмата – тук.

Не е за изпускане утре – Корея и в понеделник – Венецуела и Грузия.

Само някой гений да беше се сетил, че хората имат нужда от тоалетна. И от пейки.

Ех, кога ли ще се научим…

Свежест в центъра на София

Концертът на Чамбао в Пловдив

С три думи:

Беше прекрасно изживяване…

С повече думи:

Организацията на входа беше зле. Минералната вода свърши. Тоникът също.

Пъстри хора. Странни хора на расти до мениджъри на молове )

Ла Мари боса на сцената.

Отражението и в една витрина.

Море. Пясък. Любов.

Музика, която прониква в теб и те кара да се усмихваш.

Да се усмихваш безкрайно много мислейки си как  летиш над пусти, погалени от слънцето плажове.

И да танцуваш.

Живот в най-чистата му форма.

Щастие )

Концертът на Чамбао в Пловдив

Me against the heat – Part 3: Music

Жегата си е жега и не бива да се слушат натоварващи неща.

А ефирни.

Easy и  chill out )

Затова в плеъра си качих няколко песнички на Мика (малко е gay-like, но ние не дискриминираме, нали ;) ) и вече се улавям, че вървя и си тананикам по улиците „Relax, take it eeeeaasy…“  )

Имам си и още една  – Take it easy my brother Charlie (странна версия на песента тук) мисля че на Zuco 103.

Освен това тази песен на  Ерика Баду ми действа много размазващо.

А като чуя Pokito a Poko започвам да мечтая за безкрайни плажове и нощни фиести и неволно се усмихвам. Нямам търпение до слушането на живо в сряда )

Бебел Жилберто ме настройва романтично, а Gotan project внасят необходимата доза драматичност, без която знам, че ще умра от скука.

И лятото е прекрасно…

Me against the heat – Part 3: Music

Baby, did you forget to take your MEDS?

Концертът на Placebo надмина очакванията ми!

Хората се раздадоха докрай и това си личеше.  Прекрасно е да видиш, че някой не се прави на звезда, а се кефи и прави с хъс това за което му плащат.

Само че звукът беше твърде як за зала – трябваше да е на стадион.

И…колкото и да ми е тъжно, макар да са ми любимци, “Остава” не бяха най-подходящата за подгряване група.

Иначе – беше красиво, странно и болно. Като онова, за което винаги ще ми напомня музиката на Placebo…

See you at the bitter end

Baby, did you forget to take your MEDS?

Концертни изяви

Вчера отбелязах деня на детето с посещение на концерта на INXS. Някои впечатления по въпроса…

Зала „Фестивална“ не става особено за концерти. Макар че момчетата я напълниха, имаше какво още да се желае от акустиката. И от сигурността на стълбището – през цялото време се клатеше яко и аз си представях апокалиптични картини на срутване…

Новия вокал с безумното име J.D. Fortune нещо не ми го вдига. Момчето мяза повечко на метросексуален (хих) фен на Таркан, отколкото на вокал на INXS. Верно, че Майкъл Хътчънс си е Майкъл Хътчънс ама…освен това с голям зор го били намерили момчето. Представям си този ако е бил най-добрия кандидат, другите какви са…

На входа ни караха да си оставяме капачките от бутилките с минерална вода с гениалното обяснение „за да не замярате вокала с тях, че ако пак трябва да си търсят нов…“.  Впоследствие обаче се оказа, че Туборг, като един от спонсорите на събитието, беше монополизирал терена и за жадните се предлагаше само и единствено бира.

Охраната имаше също така безумното изискване да не внасяме фотоапарати, като тези, които си носеха им ги вземаха и им казваха после да минат да си ги приберат. Слава Богу – не можаха да намерят моя в огромната ми чанта (едно прекрасно предимство на големите чанти и безпорядъка в тях:) ) Иначе пък как щях да им го дам само.  Но цялото упражнение беше доста безмислено, тъй като хората си снимаха клипчета с телефоните така или иначе.

Новата мода при лиричните песни на концертите – няма запалки, но нека посветим с телефони!

Извод: не съм за масови концертни изяви, освено ако не харесвам ужасно много групата (какъвто не беше случая) , не съм с подобна компания фенове и не съм пийнала нещо вътрешносгряващо 🙂

Концертни изяви

Направо ме хвърлиха в “Джаз +”

Да, и аз като леко неподготвена почти се удавих.

Имах щастието да присъствам на концерт на Улф Вакениус трио (което всъщност си беше квартет с него, барабаниста беше голям образ) и Лоран де Вилд трио в зала „България“.

Бяха наистина невероятни музиканти но си отбелязах наум две неща и дебело си ги подчертах:

1. Изключително трудно възприемам изцяло инструментална музика. Трябва да е артикулирана, за да я разбера, в противен случай се напрягам и се губи част от удоволствието.

2. Харесвам джаз, но не мисля че бих могла да отида на пак на джаз концерт. Поне не в зала. Джазът за мен или трябва да е импровизация и контакт с публиката ( в този смисъл свиренето на открито ми звучи къде къде по-адекватно), отколкото седене в полутъмна зала. Или си е фон за други приятни занимания в съботен следобед – четене, писане, рисуване и „труд и творчество“ на бижута…И май-харесвам повече „ню-джаз“ отколкото класическия.

Най-хубавото е, че на 29-ти следва Белен Майа, което звучи доста по-като-за-мен, особено след като има танци. А после, на 23 юни, нещосъщо толкова вълнуващо – Yamato- The drummers of Japan 🙂 Но, това не е всико  – на 7 юли – Dulce Pontes .

Задава се концертен месец май 🙂

Направо ме хвърлиха в “Джаз +”