На плаж през октомври…

 

pondy

…снимчица от брега на Индийския океан правена преди седмица…

Най -сетне имам време да напиша за пътуването до Пондичери (или просто Понди) – курортно градче близо до Ченай (Мадрас) и бивша френска колония.

Летях за пръв път вътрешен полет в Индия – Делхи-Бангалор. Летището в Бангалор, което беше открито преди един-два месеца, е толкова хубаво и просторно че ако не знаеш че си в Индия спокойно можеш да си помислиш че си кацнал в някой европейски град 🙂

Бангалор ме посрещна с проливен дъжд и задръстване (известен е с ужасния си трафик) но и с много зеленина. Като рай ми се видя след сивия и прашен Гургаон. Нямах обаче особено време за разглеждане – потеглихме почти веднага за Понди!

По пътя валя толкова много дъжд, че се простих с идеята да видя плаж. Слава Богу обаче – на другия ден слънцето се усмихна и се възцари едно прекрасно временце – не много жегаво…

Първата спирка по пътя ни беше Auroville – експериментално градче-комуна, създадено през 60-те от Шри Аробиндо и неговата духовна спътница – Майката. Много спокойно, зелено и красиво място.

auroville1…а това не е златно яйце а Matrimandir (храм на Майката) 

В центъра на красив парк се разполага Матримандир – футуристичен храм, в който за съжаление пускат само малцина. Молитвените зали приличат повече на стаи в космически кораб…а централната зала е изцяло бяла, осветявана от един единствен лъч слънчева светлина, пречупен през кристална сфера поставена в центъра.  За съжаление не можах да видя това с очите си и предавам по разговори на очевидци…

В Ауровил имаше също и кокетна малка кафетерия (отново френското влияние) със столчета от ковано желязо и вкусна, свежа храна. А да – и магазинчета, където се продават нещата произведени в комуната. Красиви дрехи, бижута, детски играчки, разни малки джиджавки за дома, неща от hand-made хартия. Направо Рай:) 

След Ауровил се запътихме да търсим хотел за нощуване…обаче се оказа че или всичко е пълно, или не работят (представете си рецепция в хотел да не работи в неделя – това само в Индия го има 😉 ) А и плажът не го биваше…Затова се закотвихме в една бирария и се утешихме със солидно количество бира (все пак 80% от компанията бяха бразилци – редно е:))

На сутринта – кратка разходка по тихите (!) и почти пусти (!!) улички на Понди, които носят френски имена – Rue de…, Avenue… Очарователно! После се запътихме към Махабалипурам и се закотвихме на един хубав частен плаж…Единствената гаранция в Индия да бъдем оставени на мира от продавачите на всичко, които ни следват неотлъчно по петите. И единствения шанс за момичетата да носим бикини без да съберем тумба от 50 любопитни местни младежи 😉

Океанът беше прекрасен, плажът -пуст. Слънцето – усмихнато 🙂 Хамаци. Бира. Хубави хора.

И така…докато се стъмни…

На плаж през октомври…

Пазарите на Делхи

Ако имате много време, малко пари и ви писне да разглеждате храмове, гробници и фортове – няма нищо по-приятно от разходка из пазарите на Делхи. Все още не съм успяла да посетя всичките (и поради вфинансови съображения), но краткия разбор до момента включва:

– Dilli Haat– известно туристическо място, където можете да намерите всякакви автентични индийски стоки. Тъй като се продават с правителствена благословия и са по-качествени –и цените са по-високи. Приятно и спокойно местенце, никой няма да ви дърпа да купите, да ви бута стока в ръцете или да ви следва като сянка. Освен това има ресторанти, които предлагат всевъзможни вкуснотии от различни части на Индия и Азия 🙂
– Lajpat Nagar – валеше дъжд, така че впечатленията ми за пазара не са толкова обширни. Открихме обаче страхотен bangle-shop. Но по принцип може да се намери почти всичко за което се сетите
– Sarojini Nagar – това е раят ако обичате да се пазарите. Сред многото евтини (и съответно не особено качествени) стоки може да се се сдобиете с доста приятни дрешки на приемливи цени. И с много типично индийски аксесоари – гривни,обеци, бинди и т.н.(представете си само – 5 чифта обеци за 1 долар 😉 – тъкмо мястото за мен)
– Chadni Chawk – личният ми фаворит и един от най-старите пазари в града. Известен е с индийските „fast food” ресторантчета , които датират от поне 200 години и предлагат най-вкусните paranthas (плосък хляб с пълнеж от картофи или зеленчуци) в Делхи. Тесни, прихлупени улички, които криволичат и се губят една в друга, отрупани с пъстра стока дюкяни, специфична миризма, блъсканица, любопитни погледи и глъчка. За мен Chadni Chawk е част от магията на Индия, която ми е трудно да обясня. Просто трябва да я почувствате 🙂

Пазарите на Делхи

Джайпур: втори дубъл

Още първия път в Джайпур си знаех че искам да се върна в този град. И ето че се случи този уикенд 🙂

Този път компанията беше малко по-голяма – 7 души, а програмата – уж по-организирана. Потеглихме в тъмни зори – 3.30, за да стигнем раничко и както вече може би се досещате първата спирка беше Amber fort. Оставих другите да се радват на слоновете и се качих пеша догоре. Въпреки че бях ходила за пореден път се дивих колко красиво е мястото. 

След като всички щастливо си направиха снимки с местните snake charmers и техните кобри, потеглихме към Джайпур, хапнахме набързо и се насочихме към City Palace – резиденцията на местния махараджа. Така и не разбрах как точно той е махараджа и какви са му функциите, ама нейсе. Важното е да се знае, че когато двата индийски флага са издигнати на върха на двореца – значи въпросният махараджа си е в Джайпур. Самият дворец е доста обширен и в него се помещава музей на царските одежди (един от махараджите, представете си, носил нещо като рокличка направена от 50 метра плат). Приказно красиво! Другата атракция е оръжейната – там видях невероятна колекция от ками и ножове. Да не забравя и двата най-големи сребърени съда в света (записани в рекордите на Гинес), които са изложени в двора. Може би най-много ми хареса обаче един от вътрешните дворове, които бил предназначен за танцови представления. Жените на махараджата надничали иззад малките прозорчета без никой да ги види. В двора се влизало през четири прекрасни порти, символизиращи четирите сезона.

***

След вкусен обяд (препоръчвам горещо tandoori chicken) -следващата спирка беше Jantar Mantar – обсерватория, построена през 18 век, която се смята за най-голямото подобно съоръжение в Индия. Тук малко се поувлякохме, та се наложи да ни правят забележка да не се катерим по съоръженията…;)

Следобедът беше посветен на традиционния шопинг и както винаги се забавлявахме с местните продавачи, които използваха дори emotional blackmailing (don’t break my heart) за да ни убедят да купим…

Вече се здрачаваше, когато пристигнахме в Nahargarth fort – изоставена крепост, от която се вижда целия град като на длан. Виждаш Джайпур от край до край и чуваш онази особена човешка глъчка, която може да е навсякъде по света. Пълно безвремие…

Денят завърши в Chokidani – типично Раджастанско село (направено разбира се за туристи). Там може да се забавляваш – да яздиш камила или слон, да се возиш на биволска кола, да танцуваш или да гледаш как танцуват другите, да се качиш на примитивно виенско колело.  О, да…и храната…настаняват те да седнеш на земята, до една ниска масичка и почват да ти носят…та направо се забравят по едно време. като количество на мен ми се видя пре-много, още повече че беше типчно по индийски – тежка и мазна. Но пък вкусовото съчетание беше невероятно 🙂

Ще ви спестя подробностите по прибирането ни…само ще спомена,че трябваше да говоря безспирно в продължение на 4 часа с шофьора на таксито, защото той беше толкова уморен,че заспиваше на волана. Слава Богу че знаеше английски, че инак бяхме жив зян 🙂

Снимки тук.

Джайпур: втори дубъл

Прозаично-ежедневни

Не съм писала отдавна от онези дълги мейли с приключения. Скоро не съм ходила никъде, а и не се очертава да ходя в близките две-три седмици. Отказах се от рафтинг в Ришикеш, защото по това време Ганг е доста придошла и опасна. Но в следващите няколко месеца планът е горе долу следния:
Юли – Маклаодгандж, Дарамшала и Манали и евентуално Пушкар
Август – не е решено още
Септември – Калкута
Октомври – Мумбай и Гоа
Ноември – избрани забележителности около Делхи (ще ми идват гости)
Последния месец (януари) ще си взема по-голяма отпуска да попътувам – още не знам къде…(Кашмир, Джайсалмер, Бангалор, Хидерабад и Шенай са само част от идеите)
***
Действителност тук ме прави не-чувствителна към заобикалящия свят. Вече не ми прави особено впечатление дали газя в кал или прескачам някакви ями, какви миризми се разнасят наоколо, каква какафония от клаксони, звънци и подвиквания оглася улиците или пък колко десетки мъже ме зяпат. Индия е трудносмилаема за сетивата – в един момент изключваш ако не искаш да откачиш 🙂
***
Времето е отвратително. Около 40градуса при 60% влажност. Не се диша, защото въздухът е почти втечнен. Вали всеки ден, съхне и става още по-задушно…
***
Не обичам таксиметровите шофьори тук! И то не защото не идват навреме и винаги искат безбожно високи суми. Дори не и защото никога не знаят къде точно се намира адресът, където отиват…А просто защото мнозинството не говорят и бъкел английски! Днес беше живо постижение как се разбрахме с един без думи и не се наложи да викам някой местен от улицата да ми превежда.
***
Най-хубавото е, че всеки ден се изненадвам от нещо – на пръв поглед съвсем прозаично и ежеднвено:) Ето например онзи ден видях един паун да си се разхожда ей така по улицата 🙂

Прозаично-ежедневни

24 май+Тадж Махал= неочаквана комбинация

Макар и с известно закъснение да честитя 24 май на всички 🙂

На мен ми беше малко чоглаво че няма как да отпразнувам…като си купя хубава книга например. Затова се опитах да понауча едната от шефките ми на български. А тя нали е схватлива ми написа смс „Здравей. Как си? Ти си луда ;)“

Но…да си дойдем на думата. Тази година отбелязах 24 май с пътуване до Тадж Махал.

И тъй, потеглихме с дружината сутринта, като планът беше освен Тадж (който е задължителна част от програмата на всички туристи разбира се), да посетим Фатепур Сикри (за кратко столица на могъщия могулски император Акбар) и разбира се Агра Форт. Има още

24 май+Тадж Махал= неочаквана комбинация

Random after-hours

Гледам вече месец не съм писала тук и ме досрамява. Tweet-вам от време на време. Пиша мейли. Много хора се оплакват че били дълги. Други пък искат да издам книга за приключенията си в Индия като се върна…

Твърде възможно:)

***

Нямам никаква идея какво става в БГ (и май по-добре) и изобщо не знам как ще се върна в реалността. Затова пък бомбените атентати в Джайпур и земетресението в Китай са ми доста присърце.

***

Тук става все по-горещо. Има и пясъчни бури, съчетани с дъжд. Онзи ден в 10 сутринта така се беше завихрило, че не се виждаха сградите отсреща. Не искам да си представям какво ще е като дойде мусона.

***

Чета култовата за всички които идват тук „Holy Cow“ – разказите на една австралийка за приключенията и в Индия. Малко е бозава след „A thousand splendid suns“…но ако я изтрая иде ред на „Кафка на плажа“. Не че ми остава време да чета де. Има още

Random after-hours