#peopleIlove: Симо

Симо

Реших да започна нова рубрика в блога, в която разказвам за хора, на които се  възхищавам. Първи е Симо, който измисля и реализира множество проекти, насочени към младите хора в Пловдив. Изключително вдъхновяващ, пълен сякаш с неизчерпаема енергия и идеи, той ме кара да вярвам, че наистина, дори в България, няма невъзможни неща.

Представи се в 140 знака

#Симо е от #PLOVEDIV #Bulgaria

Ти си живял доста време в чужбина, нали? Какво кара един млад и способен човек като теб да вземе решение да живее в Пловдив, а не да опита да се реализира навън? Чувстваш ли се понякога като бяла лястовица?

Не съм сигурен дали съм благата вест, която България чака. Всяка власт всячески се опитва да ти покаже, че не си нужният гласоподавател. Още със ставането сутрин ни набиват в главите, че тук нищо не става, че от нас нищо не става, че никога нищо няма да се получи. Затова си спрях телевизора и си изключих радиото. Нямам нужда от „новини“ и „музика без прекъсване“. И тогава градът ме прие по улиците си. Не ми е интересно да ми е лесно – ако беше така, нямаше да се прибирам от Щатите. (Преди това като дете съм живял за кратко в СССР, после Англия, Словакия, Белгия) Предпочитам предизвикателствата. Сърцето на Пловдив тупти със свой си ритъм, по-бавен. Затова не останах в София, хората там са си въобразили, че са във филм, че са актьори. Сега съм се заобиколил с хора, които творят, без да търсят слава. Продукт съм на личностите около мен. Това е притеснително у дома – тук всеки си мисли, че е единствен и неповторим, а нещата не седят така – за да успееш, необходимо е да твориш с други хора. Заедно. Има още

#peopleIlove: Симо