Шарени чорапки и неща от последните седмици…

socks1

Зимата дойде дори и тук 😦 . Настъпи времето на топлите шарени хималайски чорапки. Ако се чудите защо са еднопръстни – много е просто – понеже в Индия никой не инвестира в зимни обувки всички ходят с чехли и дебели чорапи. По принцип недопустима и много комична за мен комбинация…но нали казват when in Rome, do as the Romans do.

Освен че зимата дойде, напоследък ми се случват все едни невероятни неща. Така например се проявих като модел на годишния Family day на фирмата. Да, грешката е вярна – аз с моите 164 см и закръглена фигура участвах в модно ревю пред сума ти народ 😉 В интерес на истината беше много забавно преживяване – имахме си „артистичен“ хореограф, стилисти и гримьори, дори и две момичета които се бяха взели толкова на сериозно и толкова много искаха да спечелят – много се смяхме с тяхните напъни. В крайна сметка спечели колежката ми Стеф, която съвсем си прилича на Наоми Кемпбъл, така че си беше напълно заслужена победа. Да бяхте видели разочарованието на индийските девойки…леле… Та след това ревю все някой ме спира и ми казваа „как супер сме се справили“ и т.н. а аз съответно трябва да обяснявам че цялата история беше леко по принуда 😉

Другото голямо събитие беше посещението на Ben Verwaayen, който от септември е CEO на Алкател-Лусент. Както можете да се сетите, като част от communications екипа се наложи да го следвам по петите и да работя и в неделя. Разбира се не съжалявам – невероятно е да срещнеш такъв лидер и да имаш възможността да го слушаш наживо. Брутално откровен и без да се страхува че ще обиди някого, Бен каза някои много верни неща защо компанията буксува и какво можем да направим за да дръпнем напред.

Иначе срещи със стари приятели, кой знае как запиляни на този край на света. Откриване на нови. И мечти за Коледа в Кашмир…и за сняг:) А…скоричко си идвам в България, два месеца останаха само:)

Реклами
Шарени чорапки и неща от последните седмици…

Джайпур: втори дубъл

Още първия път в Джайпур си знаех че искам да се върна в този град. И ето че се случи този уикенд 🙂

Този път компанията беше малко по-голяма – 7 души, а програмата – уж по-организирана. Потеглихме в тъмни зори – 3.30, за да стигнем раничко и както вече може би се досещате първата спирка беше Amber fort. Оставих другите да се радват на слоновете и се качих пеша догоре. Въпреки че бях ходила за пореден път се дивих колко красиво е мястото. 

След като всички щастливо си направиха снимки с местните snake charmers и техните кобри, потеглихме към Джайпур, хапнахме набързо и се насочихме към City Palace – резиденцията на местния махараджа. Така и не разбрах как точно той е махараджа и какви са му функциите, ама нейсе. Важното е да се знае, че когато двата индийски флага са издигнати на върха на двореца – значи въпросният махараджа си е в Джайпур. Самият дворец е доста обширен и в него се помещава музей на царските одежди (един от махараджите, представете си, носил нещо като рокличка направена от 50 метра плат). Приказно красиво! Другата атракция е оръжейната – там видях невероятна колекция от ками и ножове. Да не забравя и двата най-големи сребърени съда в света (записани в рекордите на Гинес), които са изложени в двора. Може би най-много ми хареса обаче един от вътрешните дворове, които бил предназначен за танцови представления. Жените на махараджата надничали иззад малките прозорчета без никой да ги види. В двора се влизало през четири прекрасни порти, символизиращи четирите сезона.

***

След вкусен обяд (препоръчвам горещо tandoori chicken) -следващата спирка беше Jantar Mantar – обсерватория, построена през 18 век, която се смята за най-голямото подобно съоръжение в Индия. Тук малко се поувлякохме, та се наложи да ни правят забележка да не се катерим по съоръженията…;)

Следобедът беше посветен на традиционния шопинг и както винаги се забавлявахме с местните продавачи, които използваха дори emotional blackmailing (don’t break my heart) за да ни убедят да купим…

Вече се здрачаваше, когато пристигнахме в Nahargarth fort – изоставена крепост, от която се вижда целия град като на длан. Виждаш Джайпур от край до край и чуваш онази особена човешка глъчка, която може да е навсякъде по света. Пълно безвремие…

Денят завърши в Chokidani – типично Раджастанско село (направено разбира се за туристи). Там може да се забавляваш – да яздиш камила или слон, да се возиш на биволска кола, да танцуваш или да гледаш как танцуват другите, да се качиш на примитивно виенско колело.  О, да…и храната…настаняват те да седнеш на земята, до една ниска масичка и почват да ти носят…та направо се забравят по едно време. като количество на мен ми се видя пре-много, още повече че беше типчно по индийски – тежка и мазна. Но пък вкусовото съчетание беше невероятно 🙂

Ще ви спестя подробностите по прибирането ни…само ще спомена,че трябваше да говоря безспирно в продължение на 4 часа с шофьора на таксито, защото той беше толкова уморен,че заспиваше на волана. Слава Богу че знаеше английски, че инак бяхме жив зян 🙂

Снимки тук.

Джайпур: втори дубъл

Oh, what a day,what a day…

…както пее Ерика Баду в това парче.

Има някой дни в които всичко ти се струпва на главата. Като днес например.

Сто малки неща – нищо особено и драматично…ама все пак…

На работа – ефективност, граничеща с нулата.

Проверявам си банковата сметка – балансът е тъжен…

Получавам смс че трябва да си платя интернета ама неизвестно защо сумата е двойно по-голяма от тази, която очаквах 😦

Получавам два смс-а от мобилния си оператор, че „ще блокираме обажданията ви защото адресът, с който сте се регистрирали, не е валиден“. Защо на някого му пука къв ми е адреса, след като картата е предплатена, питам аз? И прекарах следващите 2 часа в опити да се свържа с някого който да спаси телефона ми от блокиране. Но ядец…не ми било писано.

Тръгвам да се прибирам. Нали е мокро и кално, а улиците на Гургаон се характеризират със солидно количество дупки на квадратен метър, със съквартиранта решихме да се качим на една вело-рикша.Така де – няма да плуваме я. Качваме се…и юруш през най-голямата локва…където обаче колелото попадна на дупка и…Ето ме мен до колене в кал и мръсна вода. Голям смях падна 🙂

Е, това разбира се не е всичко. Прибирам се вкъщи и решавам да си взема душ. Тъкмо спирам водата, когато изведнъж всичко изгасва – ток, вентилатор – абсолютна Тъмна Индия. Та по този повод Julie ( една фея, която срещнах тук) измисли ново мото на блока „No power!No shower“.

Какво ми остава освен да си припявам…The world keeps turning…Oh what a day what a day what a day 🙂 

Oh, what a day,what a day…

24 май+Тадж Махал= неочаквана комбинация

Макар и с известно закъснение да честитя 24 май на всички 🙂

На мен ми беше малко чоглаво че няма как да отпразнувам…като си купя хубава книга например. Затова се опитах да понауча едната от шефките ми на български. А тя нали е схватлива ми написа смс „Здравей. Как си? Ти си луда ;)“

Но…да си дойдем на думата. Тази година отбелязах 24 май с пътуване до Тадж Махал.

И тъй, потеглихме с дружината сутринта, като планът беше освен Тадж (който е задължителна част от програмата на всички туристи разбира се), да посетим Фатепур Сикри (за кратко столица на могъщия могулски император Акбар) и разбира се Агра Форт. Има още

24 май+Тадж Махал= неочаквана комбинация