Случайни нарочности

От известно време насам ми е едно такова много странно. Усещам,че нещо ще се случи, нямам идея какво, но онова дето му викат „шесто чувство“ ми го шепне в ухото и ме кара да се смея, да подскачам и да дрънкам още повече глупости от обикновено.

А трябва да кажа, че винаги съм вярвала на интуицията си. Така например при първа среща с хора – ако някой се опитва да ме излъже, да се прикрие или представи за не такъв какъвто е – почти винаги усещам…Когато взимам решения след като го премисля добре, обикновено последната инстанция е „онова чувство под лъжичката“ – ако не ми пари, значи – go for it…иначе не мога да продължа с цялото си същество.

Но всъщност си мислех за съвпаденията…

Вчера Асето ми дава книга, която си е купила преди близо година – В книгата се разказва за човек, върху когото едва не пада сграда и той осъзнава, че това е знак от съдбата и променя живота си из основи – Няколко дни след като си купила книгата, падна сградата на „Алабин“, откъдето тя минава толкова често – Тя се сеща да ми донесе тази книга именно вчера, на 18ти септември – Преди да ми я донесе я отваря и се зачита в нея и с изненада установява,че действието в нея започва точно на 18ти септември – Аз започвам да чета книгата, където пише как някакъв човек си купува писателски пособия, сред които и една много красива испанска тетрадка – Прочитам това и си мисля колко обичам хубавите хартии, тетрадки, листи, писалки… И дали пишейки в блог не губя част от очарованието на това писане –  И днес попадам случайно в един блог в който момичето пише че именно вчера, когато аз си мислех колко съм луда да обичам толкова много хартията и тя си е помислила същото!

Извод: Нещо става! Нямам търпение да разбера какво 🙂 

Случайни нарочности

Видение

Случвало ли ви се е някога да се намирате на ръба на собственото си съзнание. Да знаете къде сте, но да не сте там.  Много странно, но хубаво и доста креативно според мен състояние. Някак си успяваш да се отделиш от конкретностите на материалното и да осъзнаеш неща, които колкото и да са очевидни, остават скрити зад дребните ежедневки.Вчера докато седях, гледах морето и слушах Chambao видях…

Тя седи на дървена пейка в Морската градина. Облечена в черна рокля с триъгълно деколте, стил “Мерлин Монро”. С наниз червени топчета на врата и ромбоидни сребристи обеци. Гледа морето, поглъща го жадно с очи, сякаш иска да се разтвори в него. Облеклото и странно контрастира с лежерните шарени дрехи на туристите, които се щракат с фотоапарати и телефони наоколо. Усмивка. Друга усмивка…Може би затова я гледат странно. Седи и гледа отнесено хоризонта, с дебела книга в ръка. Та кой ти чете книги на морето. То е за “Блясък” , “Космо” и други жълти издания. Мисли, може би за хиляди неща. За бъдещето. За миналото. За ролята си…за това как я виждат хората отвън. За това,че може би само и единствено тя знае каква е отвътре. Дали наистина е това което е, или всичко е някаква представа, насадена от книгите.Образ, който не съществува.Коя е тя?

Отговорът се разми в очертанията на подсъзнанието ми. Някой ме търсеше по мобилния…

Видение