От известно време насам ми е едно такова много странно. Усещам,че нещо ще се случи, нямам идея какво, но онова дето му викат „шесто чувство“ ми го шепне в ухото и ме кара да се смея, да подскачам и да дрънкам още повече глупости от обикновено.
А трябва да кажа, че винаги съм вярвала на интуицията си. Така например при първа среща с хора – ако някой се опитва да ме излъже, да се прикрие или представи за не такъв какъвто е – почти винаги усещам…Когато взимам решения след като го премисля добре, обикновено последната инстанция е „онова чувство под лъжичката“ – ако не ми пари, значи – go for it…иначе не мога да продължа с цялото си същество.
Но всъщност си мислех за съвпаденията…
Вчера Асето ми дава книга, която си е купила преди близо година – В книгата се разказва за човек, върху когото едва не пада сграда и той осъзнава, че това е знак от съдбата и променя живота си из основи – Няколко дни след като си купила книгата, падна сградата на „Алабин“, откъдето тя минава толкова често – Тя се сеща да ми донесе тази книга именно вчера, на 18ти септември – Преди да ми я донесе я отваря и се зачита в нея и с изненада установява,че действието в нея започва точно на 18ти септември – Аз започвам да чета книгата, където пише как някакъв човек си купува писателски пособия, сред които и една много красива испанска тетрадка – Прочитам това и си мисля колко обичам хубавите хартии, тетрадки, листи, писалки… И дали пишейки в блог не губя част от очарованието на това писане – И днес попадам случайно в един блог в който момичето пише че именно вчера, когато аз си мислех колко съм луда да обичам толкова много хартията и тя си е помислила същото!
Извод: Нещо става! Нямам търпение да разбера какво 🙂
Вила Вилекула 