Slumdog Millionaire…maybe not in India

Публиката в Индия очевидно не е във възторг от получилия 8 номинации за „Оскар” и няколко „Златни глобуса” Slumdog Millionaire. Критиците обвиняват Дани Бойл че е направил филм, показващ само грозната страна на Индия, за да забавлява Западния свят. Някои стигат дори до там да го обвинят че съзнателно очерня имиджа на страната като бъдеща световна сила.
Slumdog Millionaire едва ли ще стане хит в „собствената” си страна поради няколко причини:
– Правен е от чуждестранен, а не от индийски режисьор. Масовата публика на суб-континента определено не е във възторг, че някакъв “gora” (бял) се осмелява да повдигне болезнени теми като бедността, корупцията и насилието. А и едва ли ще простят на Бойл, че героите, за които се предполага, че са израснали в бедняшки квартали говорят перфектен английски с подчертан британски акцент (а не хинди).
– Индийците си вярват и се самонахъсват постоянно, че са велика нация и една от бъдещите световни сили. Филмът определено показва някои проблеми, за които нацията с радост би си затворила очите. Само че тези неудобни истини са твърде големи и трудно могат да се сметат под килима.
– В Индия мечтаенето (разбирайте daydreaming) е нещо като full-time job. Толкова много от хората са лишени от елементарни материални удобства и от свободата на личния избор, че не им остава нищо друго освен да мечтаят. За един свят на изобилие и безгрижие, където любовта винаги побеждава. Филмите от Боливуд продават илюзии, които се харчат като топъл хляб . А Бойл се опитва да пробута реалност…
Чакам с нетърпение да видя дали Slumdog Millionaire ще вземе „Оскар”. Заслужава го, ако не с художествената стойност, то поне със смелостта да покаже онази мръсна, мизерна и миризлива реалност, от която често отвръщаме глави.

Реклами
Slumdog Millionaire…maybe not in India

Mumbai calling…who will listen?

Терор. Ужас. Паника. Атака.Обсада.

Предупреждения. Пазете се. Не пътувайте.Обличайте се като местни хора. Стойте си у дома.

Въпроси. Как си?Какво става?Ще се прибираш ли?

Обсади.Полицейски проверки. Засилени мерки за сигурност. 

Затворени офиси. Отменени полети. Отложени  празненства.

Клатене на глава. Сърце свито на топка. Виновност без вина.

Въпроси. Коя е следващата мишена? В какъв свят живеем? Кой е виновен?

Версии.Спекулации.Обвинения. Сочене с пръст.

Новини.Репортажи.Снимки. Видео. Очевидци.

Не знам къде е истината. Знам само, че почти никой не разбра за атентатите в Ахмедабад, Делхи и Бангалор които се случиха тази година. Там нямаше загинали чужденци. Все едно смъртта на индийци е статистика и не заслужава споменаване.

Нищо няма да е същото. Индия със сигурност има амбиции и потенциал на световна икономическа сила. Но дали правителството им ще намери твърдостта да се справи наред с другите проблеми и с тероризма ?  Самите индийци са скептични.

Mumbai calling…who will listen?

Almost Single

Така се казваше последната книга, която прочетох. Жанр: индийски чиклит (да, и такова животно има). Историята беше за 28-годишна, модерна, симпатична, но (!) леко закръглена индийка и нейните перипетии да си намери съпруг.

28 е „преклонна“ възраст за женене тук. В общи линии ако дотогава не си се омъжил/оженил те отписват…Цялата рода до девето коляно се впряга да ти търси половинка, пускат се обяви, връзки…Социалния натиск за жертвата на сватбената конспирация е огромен.

„Можеш ли да си представиш – нашите ми уредиха среща с едно момче. Само че неговите родители казали „Искаме първо да видим момичето и после евентуално и той може да се срещне с нея“сподели ми една местна приятелка.

Все едно е на някакъв конкурс за красота – журито подбира най-добрите кандидатки и те се явяват на втори тур.

А във вестниците се намират какви ли не абсурдни обяви за женитба (matrimonials). Пример “ A very handsome (малко по-хубав от маймуна)  fair, well-educated, working in a MNC, green-card holder (да е живял или учил в САЩ или Австралия си е признак на престиж) Punjabi boy is searching for a slim (като се има предвид с какво се хранят тук – доста релевантно изискване), fair (индийците са маниаци на тема бледа кожа), homely ( разбира се – трябва да е домакиня, иначе кой ще дундурка момчето като я няма мама) girl. Caste no bar ( да бе да, повярвах ви). Да не говорим за сайтовете за запознанства…(почти ме бяха регистрирали в един такъв)…

Не знам дали е толкова  лошо да си „жертва“ на уреден брак.  Един колега на средна възраст ми каза преди време „И аз като тебе си мислех, че животът ми ще свърши като ме „оженят“. С течение на времето осъзнах, че ако не бяха уредили брака ни и съпругата ми не беше донесла толкова зестра, досега щя да се мъча да осигуря удобствата, които сега имаме като семейство“.

Може би е прав. Може би с времето свикваш, привързваш се и дори се научаваш да обичаш половинката си. Важното е да създадете впечатлението за щастливо семейство. Защото „какво ще кажат хората“ е от първостепенно значение тук.

Almost Single

циганско лято

лятото свършва…макар че тук е малко трудно да разбера кой сезон е…при вас е циганско лято…нали?

тук слънцето все така си припича, но нощите са малко по-меки и звездни

преди няколко дни видяхме цели две падащи звезди за една вечер

есенната меланхолия се промъква и се опитва да се настани удобно в сърцето ми, макар да я пъдя…

твърде много хора си тръгват. твърде много работа имам. твърде малко пътувания ми се очертават. твърде много ми залипсваха някои неща от дома.твърде важни решения трябва да взема. може би съм ги взела вече всъщност но се дърпам.

ето това по горе го направих миналия петък. не знам какво значи. просто ми харесва. макар че мразя дизайн със сърчица.

циганско лято

Books&Pieces

Пак е ред на random постовете 😉 Да…и може би тук е момента да кажа как се вбесявам от твърде подредени хора, които гледат всичко да е по конец и изпадат в истерия ако нещо не е оставено на точното място. А след около месец ще живея с такъв човек…да видим дали ще издържим заедно 6 месеца 😉

***

Една мъничка купчинка книги седи на нощното ми шкафче и чака да бъде прочетена 🙂 Прекарах хубави минути в Landmark и OM Bookstore – две от местните вериги книжарници. Като Алиса в страната на чудесата бях…толкова много хубави книги.Само че…както винаги – никакво или съвсем малко място за четене. Искам да намеря книжарница, където да има удобни диванчета и хубав чай/кафе…

Подарих „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на един младеж, който нямаше идея за какво иде реч:) Дано му хареса…А ето тук има малко цитати от Дъглас Адамс 🙂

***

Тази неделя във  Faith School играхме с децата на „Не се сърди човече“ (тук се казва „Лудо“) и Snakes&Ladders. Започваме да работим по сайта и различни други проекти на фондацията. Целта ни е да осигурим на всяко едно от 70-те деца месечна издръжка от 2000 рупии (50 долара) която да му позволи да ходи на училище. 

***

Все повече се чудя какво ще правя догодина. Индия? Холандия? Някъде по света? Това да имаш избор хич не е лесна работа…Често си мисля че бих могла да поживея тук още година…Но кой знае…Големите промени при мен се случват просто ей така…та не знам къде ще ме отвее вятъра догодина 🙂

 

Books&Pieces

Вампири

Вярвате ли във вампири?

Аз да. Тия дни все повече се убеждавам че съществуват. Ама не вампирите от „Дракула“, „Интервю с вампир“ и „Блейд“…ами онези истинските, от плът и кръв, дето си живеят сред нас. Как да ги разпознаем ли…

Ами, обикновено те са чувствителни и емоционални. Но отчайващо празни откъм съдържание. И много страхливи и неуверени в себе си. Често им е скучно, защото обръщайки се навътре към себе си, не намират нищо интересно за правене…Затова те трябва да намерят някой, изпълнен със съдържание, за да изсмучат неговата същност.

Жертвата обикновено е емпатична, състрадателна, с богат душевен свят. Клопката е вариации на тема „колко съм нещастен, как не знам какво да правя с живота си, не мога да се справям, защото не съм толкова добър като теб“.

Резултатът – ако не се усетите навреме, че ви смучат животеца, може да се окажете в много тежка емоционална анемия. На мен поне възстановяването ми отне доста време…Случвало ли ви се е нещо подобно?

 

Вампири

Липси

Вече повече от 4 месеца съм в Индия…

Разговор с приятелка ме наведе на мисълта какво ми липсва от България. И какво не…

Всъщност май липсите не са толкоз много…

Лиспва ми

…семейството…

…няколко много близки приятели…

…малките ежедневни ритуали от предишния ми живот…като капучиното в „Кофи хаус“ например…

…гледката към кубетата на Невски от прозореца на вече бившата ми квартира…

…Шишман…

…“Остава“…

…кафето на пясък на „Самоводската чаршия“…

…да ходя по улиците без никой да ме зяпа…

…бижутата, които правя…

…киселото мляко и шопската салата…

…работата в „Капитал“…

Никак обаче не ми липсват…

…намусените, вечно мрънкащи и недоволни хора…агресията…фалшът…чалгата във всички аспекти на живота…задръстванията…лошото обслужване…безхаберието…“лайфстайла“…войната по пътищата…наглите парвенюта…и още има…ама айде да не си развалям настроението 🙂

Липси