Books&Pieces

Пак е ред на random постовете 😉 Да…и може би тук е момента да кажа как се вбесявам от твърде подредени хора, които гледат всичко да е по конец и изпадат в истерия ако нещо не е оставено на точното място. А след около месец ще живея с такъв човек…да видим дали ще издържим заедно 6 месеца 😉

***

Една мъничка купчинка книги седи на нощното ми шкафче и чака да бъде прочетена 🙂 Прекарах хубави минути в Landmark и OM Bookstore – две от местните вериги книжарници. Като Алиса в страната на чудесата бях…толкова много хубави книги.Само че…както винаги – никакво или съвсем малко място за четене. Искам да намеря книжарница, където да има удобни диванчета и хубав чай/кафе…

Подарих „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на един младеж, който нямаше идея за какво иде реч:) Дано му хареса…А ето тук има малко цитати от Дъглас Адамс 🙂

***

Тази неделя във  Faith School играхме с децата на „Не се сърди човече“ (тук се казва „Лудо“) и Snakes&Ladders. Започваме да работим по сайта и различни други проекти на фондацията. Целта ни е да осигурим на всяко едно от 70-те деца месечна издръжка от 2000 рупии (50 долара) която да му позволи да ходи на училище. 

***

Все повече се чудя какво ще правя догодина. Индия? Холандия? Някъде по света? Това да имаш избор хич не е лесна работа…Често си мисля че бих могла да поживея тук още година…Но кой знае…Големите промени при мен се случват просто ей така…та не знам къде ще ме отвее вятъра догодина 🙂

 

Books&Pieces

Вампири

Вярвате ли във вампири?

Аз да. Тия дни все повече се убеждавам че съществуват. Ама не вампирите от „Дракула“, „Интервю с вампир“ и „Блейд“…ами онези истинските, от плът и кръв, дето си живеят сред нас. Как да ги разпознаем ли…

Ами, обикновено те са чувствителни и емоционални. Но отчайващо празни откъм съдържание. И много страхливи и неуверени в себе си. Често им е скучно, защото обръщайки се навътре към себе си, не намират нищо интересно за правене…Затова те трябва да намерят някой, изпълнен със съдържание, за да изсмучат неговата същност.

Жертвата обикновено е емпатична, състрадателна, с богат душевен свят. Клопката е вариации на тема „колко съм нещастен, как не знам какво да правя с живота си, не мога да се справям, защото не съм толкова добър като теб“.

Резултатът – ако не се усетите навреме, че ви смучат животеца, може да се окажете в много тежка емоционална анемия. На мен поне възстановяването ми отне доста време…Случвало ли ви се е нещо подобно?

 

Вампири

Липси

Вече повече от 4 месеца съм в Индия…

Разговор с приятелка ме наведе на мисълта какво ми липсва от България. И какво не…

Всъщност май липсите не са толкоз много…

Лиспва ми

…семейството…

…няколко много близки приятели…

…малките ежедневни ритуали от предишния ми живот…като капучиното в „Кофи хаус“ например…

…гледката към кубетата на Невски от прозореца на вече бившата ми квартира…

…Шишман…

…“Остава“…

…кафето на пясък на „Самоводската чаршия“…

…да ходя по улиците без никой да ме зяпа…

…бижутата, които правя…

…киселото мляко и шопската салата…

…работата в „Капитал“…

Никак обаче не ми липсват…

…намусените, вечно мрънкащи и недоволни хора…агресията…фалшът…чалгата във всички аспекти на живота…задръстванията…лошото обслужване…безхаберието…“лайфстайла“…войната по пътищата…наглите парвенюта…и още има…ама айде да не си развалям настроението 🙂

Липси

Аз чета…все по-малко, но все пак…

Доста отдавна Мария ме предизвика да споделя за книгите, които чета.

За съжаление, тук времето ми за „себе си“ е толкова малко, а новите преживявания и нещата които искам да видя – толкова много, че се налага понякога да крада от себе си за да чета…

И все пак – ето ги:

Последните три книги, които си купих:

Think India  – Vinay Rai и William L Simon. Разказва за Индия като за глобална икономическа сила. За Индия като много повече от йога, лютива храна, кол центрове и Тадж Махал… 

City of Jiinns – William Dalrymple Просто влязох в една книжарница в Нанитал и си я купих. Разказва за скритите местенца на Делхи…нямам търпение да я зачета.

Любов по време на холера – Габриел Гарсия Маркес – Купих си я съвсем случайно, защото ми се четеше „нещо“, омагьосана от атмосферата на една от големите местни книжарници. Бях гледала трейлъра на филма, а и отдавна исках да прочета нещо на Маркес. Книгата беше тягосна и задушна…но добра. Има още

Аз чета…все по-малко, но все пак…