Чай с лъжичка вълшебности :)

„Веда Хаус“…Къща за Чай и Мъдрост
Намирам я, вървейки уж безцелно по тъй любимите ми малки улички в центъра на София.
Всъщност знаех точно къде отивам…знаех го от момента в който прочетох за чайната в този блог.
Мястото е малко. Всички специални места са малки. Малкото е уютно, топло и домашно.
На вратата ме посрещат ароматите на усмихнати бурканчета чай. Толкова много и различни че ме оставят смутена и моментално очарована.
И усмивки 🙂 Които доколкото разбирам са дефицитна стока напоследък по софийските улици.
Цветно е. И отново…Индия…която за мен явно е съдба 🙂
Чаят разгръща нотките на сладък корен, джинджифил и канела върху небцето ми, а веселите чайници и чаши ме ме стоплят с багрите си.
Тихо е. И в тази тишина чувам разговорите на хората около мен…Толкова незначителни и ежедневни, но хубави, спокойни и истински.
Времето е нищо незначещо понятие.

Сигурно трябваше да спомена за wirless-a, богатото меню и липсата на цигарен дим. Но предположих че тези неща вече ги знаете.

По важното е, че мястото е наистина специално. Аз не бих отишла там с всеки …Така че, ако не се сещате за „специален“ човек с когото бихте посетили Къщата за чай и Мъдрост…идете сами. И пак ще е хубаво:)

Чай с лъжичка вълшебности :)

Да се завърнеш…

След почти 365 дни в Индия, 7 часа в претъпкан самолет и 6 часа престой на летището във Виена отново съм на родна земя.
Очаквах София да се е променила доста повече за една година…но като гледам си е почти същото. Само тук там някой друг нов магазин или заведение.
Но иначе е сиво и зимно едно такова. И хората почти никак не се усмихват 😦 Изглеждат угрижени…
И тротоарите са разбити и кални.
Но им се радвам…на хората и тротоарите…и се усмихвам на себе си 🙂
Преоткривам местата които обичам. Търся нови, в които да се влюбя (утре е наред една чайна…)
Абе…кой каквото ще да казва…хубаво е у дома 🙂

Да се завърнеш…

Липси

Вече повече от 4 месеца съм в Индия…

Разговор с приятелка ме наведе на мисълта какво ми липсва от България. И какво не…

Всъщност май липсите не са толкоз много…

Лиспва ми

…семейството…

…няколко много близки приятели…

…малките ежедневни ритуали от предишния ми живот…като капучиното в „Кофи хаус“ например…

…гледката към кубетата на Невски от прозореца на вече бившата ми квартира…

…Шишман…

…“Остава“…

…кафето на пясък на „Самоводската чаршия“…

…да ходя по улиците без никой да ме зяпа…

…бижутата, които правя…

…киселото мляко и шопската салата…

…работата в „Капитал“…

Никак обаче не ми липсват…

…намусените, вечно мрънкащи и недоволни хора…агресията…фалшът…чалгата във всички аспекти на живота…задръстванията…лошото обслужване…безхаберието…“лайфстайла“…войната по пътищата…наглите парвенюта…и още има…ама айде да не си развалям настроението 🙂

Липси