„If you design a beautiful life, nothing ugly can happen in it“**

Винаги съм харесвала фотографиите на Ървин Олаф, в тях има една особена театралност и поза. Хората в неговите снимки са перфектни, привидно лишени от емоция и съдържание, но привлекателни, поставени в красива и подредена среда. Като куклите Барби, с които обичахме да си играем като деца.

Точно така започва да изглежда живота ни онлайн. Нямаш право да споделиш нещо, което да не изглежда перфектно – закуската трябва да е задължително в модерен брънч-спот, тортата – добре аранжирана със сладък малък рожденник, приятелите винаги са щастиливи и успешни, никой няма бръчки,  а животът вече е много повече „лайфстайл“, отколкото обикновен. В този свят хората не се хранят с не-фотогенични храни, не ходят до тоалетната, не плачат, нямат проблеми.

А къде отиват всички неприятни чувства, болки и неразрешени вътрешни конфликти? Крием си ги зад новите снежнобели завеси в хола и в широката усмивка на поредното селфи. Също като героите на Олаф – упорстваме, че съвършенството ще омагьоса живота ни, ще спре лошите неща да се случват, ще ни предпази от болести, смърт и разочарования.

Колко дълго можем да живеем в измисления си свят, където сме влиятелни, умни и красиви, докато всъщност не можем да споделим нещо, което ни тормози, защото може да загубим последователи. И дали този живот „като на кино“ (или може би като в Инстаграм) е просто последният писък на модата или плах  вик за помощ  на все по-самотни и  неразбрани човеци във внимателно подредена Вселена от красиви неща?

*Le Dernier Cri е кратък филм на Ървин Олаф, разказващ за празното общуване между две дами, живеещи по последния писък на модата.
**репликата е от сериала Dirty John на Нетфликс