Един приятел ме открехна за съществуването на BBC шоу, което се бъзика с някои особености на индийското житие-битие.

Шоуто се зове Goodness Gracious Me и аз лично се похилих доволно на няколко епизода, които изгледах.

В English wife показват колко е смешно когато западноевропейките се пънат да се  правят на индийки (наистина е смешно да видиш бяла жена да носи сари като ежедневна дреха). В един от другите епизоди синът се опитва да обясни на родителите си че е гей.

Препоръчвам също и The arranged shag, Asian Parents и Check please.

Весело гледане 🙂

В Индия всяка, дори най-елементарна дейност задължително се извършва от поне двама души.

В офиса например, когато повикаме някой от IT отдела да инсталира нещо – винаги идват двама. И с колежката се чудим – дали единия е за да помни къде отиват, а другия – какво трябва да свършат или просто единя знае малко английски а другия може да оправи проблема…

Майтапа настрана, но „щатът“ (много соц-думичка) на повечето места е доста раздут. Понякога имам чувството че наемат хора и им плащат някакви минимални надници, само и само да не са на улицата. И без това има стотици хиляди просяци, бездомни и твърде бедни хора. Ако и тези дето „работят“ излязат на улицата – ще настане революция на гладните гърла…

Затова…във food court-а зад гишето на всеки ресторант се мотат поне 7-8 души (трима -четирима работят, останалите зяпат мухите и се опитват да изглеждат заети). В моловете има „оператор на асансьор“, който по цял ден натиска копчетата нагоре и надолу. В магазините само да прекрачиш прага и ти скачат поне трима продавач-консултанти да те питат какво желаеш. Паркингите – до машината за автоматично плащане има „оператор“, на toll-gate един дава квитанцията, 5 метра по-надолу друг я къса. В супермаркета – охраната подпечатва или дупчи касовите бележки, а отделен охранител до входа пази чантите ви с покупки от други магазини.

Та ако ме питате колко индиеца са нужни за да направят една салата…не мога да кажа точно. Може би между двама и трима, но със сигурност повече от един 🙂

…храната, която ви се е струвала люта в началото, сега е направо вкусна

… ядете с ръце и ако ви звънне мобилния по време на обяд – го вдигате дори без да сте успели да си избършете добре ръцете

…просяците и бедността по улиците вече не ви правят особено впечатление

…предпочитате да носите шалвар-камиз пред панталон и риза

…можете да направите разлика между „дупата“ и шал

…можете да си поискате вода и храна на хинди

…улиците ви се виждат чисти, а дупките – само част от пейзажа

…съвсем в реда на нещата е мъжете да носят бродирани дънки и розови ризи, а жените да се кичат с килограми злато

…любимия ви спорт е обикаляне по молове, а всяка физическа активност, дори ходенето, ви хвърля в ужас

…когато ходите на кино или посещавате някоя туристическа забележителност – задължително дъвчете нещо през по-голямата част от времето

…танцувате със специфично поклащане на ханша, главата и Пунджаби движение на ръцете тип „завиване на крушки“

…любимият ви актьор рекламира крем за избелване на кожата, мотори, бисквити, принтери и каквото още се сетите

…говорите хинглиш с често използване на изрази от рода на „are yaaar“, „tike“, „atcha“ и други подобни

…пиете чая с мляко, кафето-нес а водата – направо от бутилката

…никакви режими на тока, водата, наводнения, заметересения или задръствания не могат да ви уплашат

…чувствате се странно ако нямате поне 100 човека наоколо

…идвате винаги на време. По индийски стандарти.

…кравите ви липсват ако отидете в друга страна

Такива ми ти работи…надявам се да ме припознаят като се прибера у дома след 4 месеца 🙂