Goodness Gracious Me

Един приятел ме открехна за съществуването на BBC шоу, което се бъзика с някои особености на индийското житие-битие.

Шоуто се зове Goodness Gracious Me и аз лично се похилих доволно на няколко епизода, които изгледах.

В English wife показват колко е смешно когато западноевропейките се пънат да се  правят на индийки (наистина е смешно да видиш бяла жена да носи сари като ежедневна дреха). В един от другите епизоди синът се опитва да обясни на родителите си че е гей.

Препоръчвам също и The arranged shag, Asian Parents и Check please.

Весело гледане 🙂

Goodness Gracious Me

Колко индиеца са нужни за направата на една салата?

В Индия всяка, дори най-елементарна дейност задължително се извършва от поне двама души.

В офиса например, когато повикаме някой от IT отдела да инсталира нещо – винаги идват двама. И с колежката се чудим – дали единия е за да помни къде отиват, а другия – какво трябва да свършат или просто единя знае малко английски а другия може да оправи проблема…

Майтапа настрана, но „щатът“ (много соц-думичка) на повечето места е доста раздут. Понякога имам чувството че наемат хора и им плащат някакви минимални надници, само и само да не са на улицата. И без това има стотици хиляди просяци, бездомни и твърде бедни хора. Ако и тези дето „работят“ излязат на улицата – ще настане революция на гладните гърла…

Затова…във food court-а зад гишето на всеки ресторант се мотат поне 7-8 души (трима -четирима работят, останалите зяпат мухите и се опитват да изглеждат заети). В моловете има „оператор на асансьор“, който по цял ден натиска копчетата нагоре и надолу. В магазините само да прекрачиш прага и ти скачат поне трима продавач-консултанти да те питат какво желаеш. Паркингите – до машината за автоматично плащане има „оператор“, на toll-gate един дава квитанцията, 5 метра по-надолу друг я къса. В супермаркета – охраната подпечатва или дупчи касовите бележки, а отделен охранител до входа пази чантите ви с покупки от други магазини.

Та ако ме питате колко индиеца са нужни за да направят една салата…не мога да кажа точно. Може би между двама и трима, но със сигурност повече от един 🙂

Колко индиеца са нужни за направата на една салата?

Услуги по индийски

От известно време си блъскам главата над някои особености на индийския service sector. Ето няколко светли примера, които не ми дават мира:

Пример първи: Отиваме значи на кино в един от 10-те местни мола ( да, за съжаление тук прекарваме голяма част от живота си в моловете). Тъй като работя до късно, нямам време да се прибера и да си оставя лаптопа у дома. В киното не пускат с лаптопи. Ядец! Но имат гардероб, където мога да си оставя чантата! Да, но…охраната на гардероба изрично ми отказва да поеме отговорност за лаптоп и ми обяснява с бурни жестове (нали не разбирам Хинди) че такива скъпи вещи не се пазят. Вкратце – ако искам да гледам филм, но нямам кола, където да си оставя лаптопа, съм яко прецакана. Каква е ползата от охранявания „гардероб“ тогава?

Пример втори: Най-големият мол в Гургаон (Може би нашите Мол София и Сити Център взети заедно). Най-популярните западни марки, сума ти индийски – абе вобще от пиле мляко… Обаче какво мислите – няма ни един банкомат, ей тъй за цвят. Аз разбира се съм отвеяна и бях забравила да изтегля пари…И така във всеки един магазин ми се наложи да се потя и извинявам че „видите ли, картата ми е такова…международна дебитна…и се надявам да проработи…“. Не че нещо, ама мисля че място за харчене на пари+място откъдето можеш да изтеглиш пари някак си вървят логично заедно 🙂

Пример трети: Интернет доставчикът у дома. По моите наблюдения – сериозна фирма, която обслужва доста хора в квартала. Да де, ама не говорят английски:( А от 20 стаи в нашата кооперация например повече от половината сме чужденци. Стига се до абсурдни ситуации: звънят ми „Maam, YouTelecom Maam.Payment, maaam…(hindi monologue)“. Уж се разбираме нещо…и те казват „OK Maaam, Ok“. Естествено, впоследствие се оказва че нищо не сме се разбрали. Защо тогава просто не инвестират малко пари да пратят един от служителите си на курс по английски – биха спестили доста фрустрации на не-хинди-говорящите.

Като цяло всички и навсякъде се стараят много да са любезни (дори на моменти стават твърде сервилни), гледат да угодят на клиента (особено ако е чужденец)…ама има още доста какво да се желае по отношение на точност и качество на услугата … За ефективността и това колко души извършват една дейност – мисля да напиша в отделен пост 🙂

Услуги по индийски

You know you have become Indian when…

…храната, която ви се е струвала люта в началото, сега е направо вкусна

… ядете с ръце и ако ви звънне мобилния по време на обяд – го вдигате дори без да сте успели да си избършете добре ръцете

…просяците и бедността по улиците вече не ви правят особено впечатление

…предпочитате да носите шалвар-камиз пред панталон и риза

…можете да направите разлика между „дупата“ и шал

…можете да си поискате вода и храна на хинди

…улиците ви се виждат чисти, а дупките – само част от пейзажа

…съвсем в реда на нещата е мъжете да носят бродирани дънки и розови ризи, а жените да се кичат с килограми злато

…любимия ви спорт е обикаляне по молове, а всяка физическа активност, дори ходенето, ви хвърля в ужас

…когато ходите на кино или посещавате някоя туристическа забележителност – задължително дъвчете нещо през по-голямата част от времето

…танцувате със специфично поклащане на ханша, главата и Пунджаби движение на ръцете тип „завиване на крушки“

…любимият ви актьор рекламира крем за избелване на кожата, мотори, бисквити, принтери и каквото още се сетите

…говорите хинглиш с често използване на изрази от рода на „are yaaar“, „tike“, „atcha“ и други подобни

…пиете чая с мляко, кафето-нес а водата – направо от бутилката

…никакви режими на тока, водата, наводнения, заметересения или задръствания не могат да ви уплашат

…чувствате се странно ако нямате поне 100 човека наоколо

…идвате винаги на време. По индийски стандарти.

…кравите ви липсват ако отидете в друга страна

Такива ми ти работи…надявам се да ме припознаят като се прибера у дома след 4 месеца 🙂

You know you have become Indian when…

За нравите на кравите

Тук в Индия както се досещате кравите са господари на положението.

Абсолютно спокойни са, защото знаят, че никой и с пръст не може да ги пипне. За индийците кравата е като майка – дава им мляко и топлина (популярен метод за отопление е кравешкия тор) и изяжда голяма част от сметта, която хората безразборно изхвърлят.

Въпреки това, поради невероятната мръсотия много от кравите умират – докато дъвчат отпадъците, се задавят с найлонови торби…Но на никой не му пука особено, нали са нация от непукисти.

Понякога, колкото и добре да живеят, кравите също имат тежки моменти. Така например вчера с очите си видях една да се разхожда съвсем целенасочено по ЖП линията в очакване на някой влак да я помете…А днес, докато чаках в едно задръстване …една крава със суисидни наклонности реши да пресече. Беше много забавно да гледаш как прескача и се провира между колите и рикшите 🙂

Такава си е Индия…не спира да изненадва и никога не може да ти е скучно.

За нравите на кравите