Терор. Ужас. Паника. Атака.Обсада.

Предупреждения. Пазете се. Не пътувайте.Обличайте се като местни хора. Стойте си у дома.

Въпроси. Как си?Какво става?Ще се прибираш ли?

Обсади.Полицейски проверки. Засилени мерки за сигурност. 

Затворени офиси. Отменени полети. Отложени  празненства.

Клатене на глава. Сърце свито на топка. Виновност без вина.

Въпроси. Коя е следващата мишена? В какъв свят живеем? Кой е виновен?

Версии.Спекулации.Обвинения. Сочене с пръст.

Новини.Репортажи.Снимки. Видео. Очевидци.

Не знам къде е истината. Знам само, че почти никой не разбра за атентатите в Ахмедабад, Делхи и Бангалор които се случиха тази година. Там нямаше загинали чужденци. Все едно смъртта на индийци е статистика и не заслужава споменаване.

Нищо няма да е същото. Индия със сигурност има амбиции и потенциал на световна икономическа сила. Но дали правителството им ще намери твърдостта да се справи наред с другите проблеми и с тероризма ?  Самите индийци са скептични.

…снимчица от брега на Индийския океан правена преди седмица…

Най -сетне имам време да напиша за пътуването до Пондичери (или просто Понди) – курортно градче близо до Ченай (Мадрас) и бивша френска колония.

Летях за пръв път вътрешен полет в Индия – Делхи-Бангалор. Летището в Бангалор, което беше открито преди един-два месеца, е толкова хубаво и просторно че ако не знаеш че си в Индия спокойно можеш да си помислиш че си кацнал в някой европейски град 🙂

Бангалор ме посрещна с проливен дъжд и задръстване (известен е с ужасния си трафик) но и с много зеленина. Като рай ми се видя след сивия и прашен Гургаон. Нямах обаче особено време за разглеждане – потеглихме почти веднага за Понди!

По пътя валя толкова много дъжд, че се простих с идеята да видя плаж. Слава Богу обаче – на другия ден слънцето се усмихна и се възцари едно прекрасно временце – не много жегаво…

Първата спирка по пътя ни беше Auroville – експериментално градче-комуна, създадено през 60-те от Шри Аробиндо и неговата духовна спътница – Майката. Много спокойно, зелено и красиво място.

…а това не е златно яйце а Matrimandir (храм на Майката) 

В центъра на красив парк се разполага Матримандир – футуристичен храм, в който за съжаление пускат само малцина. Молитвените зали приличат повече на стаи в космически кораб…а централната зала е изцяло бяла, осветявана от един единствен лъч слънчева светлина, пречупен през кристална сфера поставена в центъра.  За съжаление не можах да видя това с очите си и предавам по разговори на очевидци…

В Ауровил имаше също и кокетна малка кафетерия (отново френското влияние) със столчета от ковано желязо и вкусна, свежа храна. А да – и магазинчета, където се продават нещата произведени в комуната. Красиви дрехи, бижута, детски играчки, разни малки джиджавки за дома, неща от hand-made хартия. Направо Рай:) 

След Ауровил се запътихме да търсим хотел за нощуване…обаче се оказа че или всичко е пълно, или не работят (представете си рецепция в хотел да не работи в неделя – това само в Индия го има 😉 ) А и плажът не го биваше…Затова се закотвихме в една бирария и се утешихме със солидно количество бира (все пак 80% от компанията бяха бразилци – редно е:))

На сутринта – кратка разходка по тихите (!) и почти пусти (!!) улички на Понди, които носят френски имена – Rue de…, Avenue… Очарователно! После се запътихме към Махабалипурам и се закотвихме на един хубав частен плаж…Единствената гаранция в Индия да бъдем оставени на мира от продавачите на всичко, които ни следват неотлъчно по петите. И единствения шанс за момичетата да носим бикини без да съберем тумба от 50 любопитни местни младежи 😉

Океанът беше прекрасен, плажът -пуст. Слънцето – усмихнато 🙂 Хамаци. Бира. Хубави хора.

И така…докато се стъмни…

Мерси на всички за коментарите и въпросите . На някои ще отговоря накратко тук, на други – като гледам – ще се пише цял пост 🙂
И така…
@Мишел: Аз пък не ги знаех тези неща. Мерси 🙂

@Силвия: Както Милен вече спомена, тази година Booker беше спечелен от индийски автор. За съжаление още не съм имала възможност да прочета много индийска проза. Като понаваксам, обещавам да напиша отделен пост 🙂

@Веселин: Има тоaлетна хартия, да. Само че голяма част от хората не ползват…В евтините хотели например не считат за нужно да осигурят, затова когато пътуваме задължително се подготвяме по този параграф 😉 Иначе за живота – мисля че е както навсякъде. Ако имаш достатъчно пари – можеш да живееш доста добре. Едиснтвено жегата, лошата инфраструктура, многото хора по улиците и бедността ти напомнят че си в Индия.

@gabs: Ами аз гледах да нямам много очаквания за да не се разочаровам:)По принцип май единственото нещо което очаквах а не се случи е че всички говорят английски по улиците. Ако някой ви каже това – не му вярвайте. За отношението…ами по принцип тук са много мили с чужденците,мисля че е останало от времето на англичаните. На места дори са излишно сервилни, което понякога ме дразни и натъжава.За жените в обществото ще трябва да напиша цял пост 😉

@Кака Ванче: Най-удобния маршрут предполагам е да летиш направо до Бомбай 🙂 За ваксините, провери в Националния център по заразни и тропически болести, намира се в близост до паметника Левски.
За сватбата – определено не очаквай телешки стек 😉 По принцип може би ще те поканят и вечерта преди самата сватба, когато булката се готви за големия ден…А на самата сватба ще ти се радват много ако отидеш облечена с нещо индийско…Сари или шалвар-камиз:)Пиши ми на мейла ако имаш повече въпроси 🙂

@хипар – мале…много ми се иска да можех да отговоря на всичките ти въпроси и да имах и време :)Не съм още съвсем на ти с историята, но времето на могулите ми е изключително интересно. Има много красиви фортове и дворци останали от този период.Ако искаш да прочетеш повече можеш да си вземеш „The last Mughal“ , „The White Mughals“ на William Darlymple, изключително увлекателен автор, за съжаление все още не преведен на български.

@dan ами не, не са позволени леките дроги. Тва не пречи обаче на места като Манали и Маклаод Гандж (в Хималаите), тревата да си расте свободно край пътя и всички да си попушват доволно 🙂

@ивата: ох, и това си е тема май за отделен пост 🙂 Ако говорим за масовата аудитория по принцип са луди по ходенето на кино (филми на хинди и без субтитри) и пазаруването. Също си падат foodies – угаждат си с храни от различни части на Индия и на света…

@Marfa: Ами то тука си е пълно с куриозни случки:) Като се сетя ще пиша…

@размишльотини: Да преди известно време имаше изгаряния на църкви и подобни изстъпления. Но по принцип тук е така с всички религии – спокойствието и мирът са само привидни. Хинду не могат да траят мюсюлманите и обратно…

@хипар: За кастите може много да се говори…макар че аз не съм се сблъсквала с много реални примери. Често обаче в обявите за женитба по вестниците си е посочена към коя каста принадлежи девойката/младежа.Или пък във Варанаси – семействата които поддържат вечния огън, необходим за последните клади (на които се изгарят мъртъвците) – са представители на кастата на „недоксоваемите“ т.е. тези които са толкова нисши, че хората се гнусят дори да ги докоснат. Също така, твърде ясно е разделението на социалните прослойки – всички rickshaw drivers, чистачи, домашна прислуга, охрана се държат много почтително с по-заможните и с чужденците.