Виена бе красива и студена.

Сива и мокра и все пак – толкова красива, че дори режещия вятър и неспирния дъжд не можаха да ни откажат да и се любуваме.

Виенчани, за щастие, са ужасно любезни – с тяхна помощ успяхме да се намерим след като неведнъж се загубихме.

Всичко е толкова спокойно, любезно и възпитано, че на третия ден започнах да се чувствам странно.

Хубавки са онези малки, непретенциозни виенски кафенета, където местните са се настанили като у дома си и играят табла. И можеш да хапнеш истински топъл ябълков щрудел.