На кого му пука за литературата?

stop-warДоскоро се вълнувах от българската литература. Участвах в групи, следях дискусии, коменитрах и страстно защитавах автори. Единственото, което си спечелих, бяха опънати нерви и прозвището „хейтър“. Неведнъж имах „щастието“ да видя как се прави „маркетинг“ на книга на български автор и изживях известен шок от това колко ниско са готови да паднат хората в името на смехотворни продажби и евтина популярност.

Много по-щастлива съм, откакто тези „книжни войни“ не ме занимават. Но неминуемо във фейсбук фийда ми току избухне някой актуален „литературен“ скандал.
Схемата в общи линии е една и съща – човекът Х скучае и решава да се заяде с човека У (когото мрази, защото има повече лайкове, продажби, награди или народна любов). Оформят се вражески лагери, които се впускат в кървав словесен двубой. Всеки е убеден, че е единствено прав и не желае дори да слуша какво имат да кажат другите. Размятат се криливи ризи и долни гащи, разменят се ехидни реплики и подигравки, изричат се тежки обвинения. Покрай всичко това изпълзяват и всякакви амбициозни писачи, които започват да отсъждат кой-крив, кой прав и да раздават компетентни разпореждания какво трябва да се направи с надеждата да попаднат под светлината на прожекторите.

В целия този жалък водевил нямаше да има нищо лошо, ако участниците в него не спираха да повтарят колко им пука за българската литература и как „нещо трябва да се направи“, за да я спасим.
Съжалявам, дами и господа, но отстрани не личи да Ви пука нито за читателите, нито за литературата. Това, което виждам, е една непрекъсната его-борба, едно надхващане кой е по-по-най и кой ще събере по-голяма глутница лаещи кучета. Средствата, с които се води тази борба, са махленски, развоят-предвидим. Като че ли така презряните „риалити шоута“ са с малко по-добър сценарий (там поне липсват претенции).

И докато всички се опитват да разделят и без това оскъдната баница, изведнъж ще вземе да се окаже , че на читателят му е писнало и е минал на безглутенова диета, изключваща български писатели. И то не защото всичките са „маскари“ или бездарници, а защото му е писнало от незряло поведение, ненужна драма и евтини рекламни манипулации.

Ако бях на мястото на онези, дето ги е грижа за българската литература, бих се занимавала по-малко с интриги и сеирджийство и повече с опити за по-добро писане, издаване и критично дискутиране. Тази работа няма как да стане без всеки да преглътне за малко егото си.

Но нали всички, на които им пука за българската литература, се готови да се борят за повече добри автори, повече издадени, преведени и продадени хубави книги и повече развълнувани читатели?
Или поне така твърдят.

Image: Charles Beeler

Вашият коментар

Filed under книги, мнения, настроения

Бързо отслабване в три стъпки

strong-is-the-new-sexyЧувствате, че сте качили „някое и друго кило през зимата? Имате коремче? Притеснявате се дали летните дрехи ви стават?
Искате да отслабнете бързо, лесно и ефективно?

Ако отговорът на някои от тези въпроси е „да“, четете надолу за трите стъпки, които ще ви помогнат да свалите излишните килограми.

Тук е моментът да кажа, че за месец свалих 6 килограма и по 6 см от талията и ханша.

Ето как.

Стъпка 1: Feel the fear and do it anyway

Преди да се захвана с това адски много ме беше страх, че ще се проваля. Затова дори не исках да започна. Отлагах близо 6 месеца, докато един ден, след една подхвърлена глупава реплика, не ми причерня. Просто скочих, без да имам идея с какво се захващам и дали ще се справя.

Стъпка 2: If you can dream it, you can do it

„Всичко е в главата“ е адски досадно клише. Съжалявам, но и в случая с отслабването е вярно. Мисля, че голяма част от успеха ми се дължи на факта, че нито веднъж през този месец не си казах „Няма да се справя“.

Стъпка 3: Love yourself

Себеобичането е трудно. Отне ми доста време  да започна да го практикувам. Но с упорство и желание се получава.

„Всичко това е чудесно, но каква е връзката с килограмите?“ може би се питате…

Е, ако трябва да съм съвсем честна, малко ви подведох в заглавието🙂

Лесно нема😦 (sorry за което)

През тези 30 дни се изритах извън зоната си на комфорт. Предизвиках се да не ям сладко (а преди изяждах средно по 100 грама шоколад на ден) и да се движа. Нито съм гладувала, нито съм се счупвала от трениране.  Беше забавно: експеримент, на който се подложих, без да имам особени очаквания.

И „чудото“ се случи!

– килограми, сантиметри, схванатост и болки

+ кондиция, настроение, самочувствие, дициплина

Разбира се, че ме мързеше…обаче хубавото на мързела е, че е преодолим🙂

Не е лесно, не е бързо. Но поне за мен си струваше да опитам.

 

Disclaimer:  Опитах се в този пост да синтезирам някакви мисли около това предизвикателство. Лазар не ми е плащал да го рекламирам, даже аз се наложи да му платя🙂 Но като се замисля  – това са едни доста добре похарчени пари. 

има 1 коментар

Filed under мнения

Дневник на една добра година

lotusУбедена съм, че времето има способността да се свива и разтяга според нашите възприятия.
Годината като че ли мина страшно бързо, но имаше моменти, в които минутите забавяха ход и сякаш съществувах в друго измерение. Това, струва ми се, е естественото агрегатно състояние на щастието – мимолетно и неуловимо, но оставащо в нас.

2015 беше за мен година на израстването, 12 месеца, в които научих много за себе си.

Както всяка промяна, и тази не беше особено комфортна. Страхувах се. Задавах си въпроси. Водих битки със себе си с променлив успех. Учих се да прощавам. Разделих се с някои илюзии.

Загубих приятели, защото разбрах, че ми е по-важно да остана вярна на себе си.

Разбрах, че любов не се печели. И че когато дойде не винаги сме готови за нея и това е малко страшно.

Благодарна съм на хората, които ми бяха огледало –  караха ме да си задавам въпроси и да подлагам на съмнение нещата, които мислех, че знам за себе си.

Благодарна съм на тези, които ме приеха в домовете си без да ме познават и на другите, които ми станаха семейство без много шум и сякаш това е най-естественото нещо на света.

Изминалата година имаше от всичко: драма, сълзи и притеснения но и обич, смях, пътувания, танци, прекрасни разговори и безценни мълчания.

И ако щастието се корени в това да разбереш и обикнеш себе си, мисля, че 2015 беше за мен добра година. Има още много работа, но точно това е най-хубавото.

Да влезе новата 2016-та, моля🙂

има 1 коментар

Filed under day by day, за душата, настроения

Време е да спукаме балона

Ego_BalloonЩе излъжа, ако кажа, че не ме е страх след случилото се в Париж миналия петък. Не, това вече не е смътна, далечна тревога от потенциално природно бедствие или епидемия. Този нов страх ми диша във врата: така се страхувах през 2008 г., когато не успях да ида на кино в Делхи и чух по телевизията, че бомби са избухнали на метри от мястото, където трябваше да бъда.  Това е ужасът на осъзнаването, че не си неуязвим и мантрата „Това  няма как да се случи на мен и близките ми“ е изгубила силата си. Най-парализиращото в този страх е, че  не можеш да я познаеш в тълпата. Не можеш да посочиш с пръст и да кажеш – „ето, този е „терорист“. На практика атентатор би могъл да бъде всеки.

Без да омаловажавам физическата заплаха, обаче, имам един по-голям страх и той е свързан със загубата на адекватни човешки реакции в подобна ситуация. Продължавам да чета и слушам безумни неща от  хора, чието мнение по принцип уважавам.  Обвинения,  присъди и сочене с пръст. И  тонове вербална агресия. Може би преувеличавам, но след всичко прочетено, пътят към загубата на човечност ми се струва доста по-кратък, отколкото си го представях, а крачката между вербалното и реалното насилие –  не толкова голяма.

Кошмарът в Париж  измъкна всички ни от зонaтa  на комфорт. Това е болезнено, но за съжаление неизбежно. Хубавото е, че имаме избор: да продължим да надуваме дигиталния си его-балон,  като непременно държим да наложим мнението си като единствено правилно.

Или да замълчим.

Струва ми се, че именно в тишина можем да намерим отговорите, които всички търсим в последните дни. И смелостта да запазим човешкото у себе си.

Друг начин за индивидуална борба с тероризма  не виждам.

Вашият коментар

Filed under мнения

Тук, там, у дома

doorПреди няколко години, докато живях в Индия, домът ми беше едно общежитие. Сива, четириетажна сграда, в която често нямаше ток. Наоколо имаше множество подобни сгради, бунище (на което понякога издигаха шатри и правеха сватби) и прашни улици.
Ако отида днес в Гургаон, едва ли ще намеря мястото – нищо чудно да са построили поредния модерен офис, жилищен комплекс или мол. Но дори и U-59 (номерът на блока, който наричахме u-pipty-nine, имитирайки хинглиш) да е там, домът вече го няма. И онази година – луда и прекрасна – няма как да се върне.

При пътуването ми до Берлин наскоро отново ме споходи усещането, че съм „у дома“. Прибрах се в София, но продължих да пристигам и заминавам, докато четях „Куфарът на брат ми“ в метрото. Мъчеха ме въпросите, които си задавам (а и не само аз) вече толкова време: Защо съм „тук“, а не там? (Къде там?); По-добре ли ще съм „там“?; „Тук“ или „там“ е щастието? Къде е домът ми? Има още

2 коментара

Filed under за душата, настроения, пътешествия, седим и мислим ...

Berlin, I love you

This slideshow requires JavaScript.

Не знам точно кога и как човек се влюбва в градове. Само знам, че съм влюбена в Берлин.

Всичко започна преди две години, когато една приятелка ми разказа, “колко чудесен е този град, каква атмосфера, как е хубаво да караш колело покрай реката”. Не след дълго вече бяхме в самолета, настроени за приключения. За съжаление Берлин ни посрещна повече от хладно. Всъщност, попари ентусиазма ни с леден априлски вятър. Беше хубаво, но твърде далеч от мечтата. Тогава си казах – трябва да ида през лятото, когато е топло. И ето – тази година резервирах билет за края на юни.

Точно преди да тръгна прогнозата обаче беше повече от мрачна – дъжд в 4 от 5-те дни. Примирих се, че тая любов ще е несподелена и сложих в куфара дъждобран и гумени кецове. Оказа се, че не съм подготвена за задушните и влажни дни, които ме очакваха, но все пак с Берлин затоплихме доста отношенията🙂 Има още

2 коментара

Filed under в снимки, настроения, пътешествия

Четох порно

pornotoАко не бях харесала как пише Бояна Ламбер в блога си, едва ли щях да разбера за книгата й , още по-малко пък да си я купя и прочета. Но явно звездите, отговорни за това точните книги да попаднат в ръцете ни, са били благосклонни. Така се оказах притежателка на том от 368 страници с провокативното заглавие “Моето порно”.

Ако трябва да обобщя “какво е искал да каже авторът”, бих перифразирала култовата реплика от “Туин пийкс” – “Тази книга не е това, което е”. Тя не прилича на нищо, което съм чела досега и именно това ме заинтригува.

“Моето порно” е интересен експеримент – авторката публикува текстове, писани в блога й в продължение на 6 години. Книгата няма съдържание, нито бележки под линия и обяснения. Корицата й определено не е “модерна” и не “хващаща окото” . Колко тъпо – кой ще си купи нещо на хартия, щом вече го има безплатно в интернет? И с такава “грозна” корица – как книгата ще се отличи в морето от боза, която залива книжарниците? Доста смело и самоуверено от страна на неизвестната (поне за мен) авторка да мисли, че ще има успех. Има още

Вашият коментар

Filed under книги, мнения