уроците

В последните дни на 2017-та ми се мълчи. Уморена съм от очакването да празнуваш, да си весел и да консумираш като за последно.

Връщам се назад и осмислям случилото се през годината.

На два пъти се чувствах абсолютно безсилна. Трудно се простих с илюзията, че контролирам нещата. Но когато се случи, всичко някак се разреши като на магия.

Научих се, че помощта трябва да се дава само ако ти я поискат. И че, увлечена в желанието си да помогна, неволно отнемам силата на човека да се справи сам и го превръщам в жертва.

Разбрах, че помага да се поставиш на мястото на другия. Може конфликтът да не се разреши, но поне донякъде ще знаеш защо човекът действа така (което не е особена утеха, но все пак).

И накрая – можеш да сториш зло, въпреки добрите си намерения. Затова вече внимавам с етикетите „добър“ и „лош“.

Благодарна съм за уроците. Дано не се налага да повтарям някои 🙂

 

Реклами
уроците

хармония

Винаги съм завиждала малко на музикантите. За мен музиката е най-директният път към почти неуловимото усещане за божествен замисъл и хармония, което съм изпитвала пред някои произведения на изкуството.

Днес, докато пеехме с любителския ни хор Carol of the bells, за пръв път усетих нещо светло и хубаво, невидима хармония, свързваща ме с хора, с които нямам твърде много общо.

*УАУ*

хармония

big data

Реших да използвам силата на big data да си намеря филм за гледане. Свалих едно приложение, което на база на няколко рейтинга ти предлага филми, които може да ти харесат.
Цъкам си и си мисля: че работи – работи си. Както за музика, книги, продукти и хора, с които можеш да си допаднеш.
Да, ама усещането не е същото, като да питаш някого да ти препоръча филм.
Колкото и да е big, информацията няма как да ти даде онова усещане за тиха еуфория, когато нещо, препоръчано от приятел, ти хареса. И онази благодарност, която изпитваш към човек, посочил ти нещо вдъхновяващо. Тези уж нетрайни връзки с другия, който ти е разкрил частица от красотата на света, са всичко. Именно те съединяват живота ни в смислена история, правят го нещо повече от  просто каталог от изгледани филми, прочетени книги и изслушани парчета.

 

big data

накратко

Не ми идва да пиша дълго, но ей такива ми се въртят днес из главата:

  1. Много ми харесва идеята за работа в бар. Задължително такъв с хубава музика. В идеалния вариант – на плажа.  Пълно щастие.
  2. Музиката напоследък – красива и жестока. Леко болезнена, прясна рана на коляното, току-що хванала коричка.  Не можеш да се удържиш да не я разчовъркаш.
  3.  Винаги ми се допушва в някакво особено състояние. Цигарите заместват думите, а димът е странна форма на споделяне.
  4. Стигнах до трета част на „Гениалната приятелка“, но трябваше да спра. Твърде емоционално наситено.
накратко

Внимание, чупливо!

Един цитат от книгите на Брене Браун ми е останал в съзнанието:

Heartbreak is unavoidable unless you have decided not to love.

Всеки е сам в болката си. Но е хубаво, че можем да споделим това пространство с другия. За да извървим пътя си към едно не-толкова лъскаво, малко поочукано, но по-истинско аз.

А защо не и един към друг.

Внимание, чупливо!

ти си това, което разказваш на/за себе си

Ние сме това, което разказваме на/за себе си.

Трудностите, които срещаме, неминуемо променят посоката на повествованието. И като във видео-игра придобиваме нови магически сили и „животи“, с които да се справим в следващото, по-трудно ниво.

Понякога, обаче, се оказваме толкова привързани към историята си, че е трудно да задраскваме и изхвърляме ненужните части. Уж искаме да „отворим нова страница“ , но пустотата на новоотгърнатия бял лист ни плаши.

Но редакцията е пътят към по-добрата версия на историята ни.

Затова

„Edit your life frequently and ruthlessly. It’s your masterpiece after all.” (Nathan W. Morris)

 

 

ти си това, което разказваш на/за себе си